Как да общуваме с прекалено чувствителните деца (Част 2)

Тези съвети ще ви помогнат да направите малчуганите по-силни и уверени

06 Септември 2022 г.
Как да общуваме с прекалено чувствителните деца (Част 2)

Снимка: Shutterstock

Да отглеждате свръхчувствително дете категорично не е лесно. И вероятно много пъти сърцето ще ви се къса, когато гледате как то страда или се ядосвате, ако то реагира по-бурно от нормалното.

Много важно е да му помогнете да се справи с емоциите си, за да расте уверено и по-силно. Продължаваме със съветите на Ролф Селин, автор на книгата „Чувствителните деца имат предимство“, които могат да ви бъдат полезни точно в такъв момент.

Снимка: Shutterstock

6. Поддържайте контрол в моментите на гняв и капризи

Свръхчувствителните деца са склонни да бъдат перфекционисти, но това ги кара също така да имат тежки изблици на гняв, когато не могат да направят нещо.

Как да ги успокоите тогава? На първо място, бъдете спокойни и не позволявайте да се заразите от агресията. Избягвайте проповеди, наказания и обидни коментари, които биха разстроили още повече детето.

Важното е в такъв момент да бъдете близо до него. Един от начините да го успокоите е да сложите ръка на челото му (ако то или ситуацията го позволява) - това ще му вдъхне спокойствие и ще помогне за премахване на стреса. Може да хванете тила му с другата ръка, но ако усетите, че се притеснява, по-добре го оставете.

Идеята е да го подкрепите, за да се почувства по-стабилно и да може да се справи само с негативните емоции. Постепенно ще се научи да управлява и контролира тези моменти, но в началото трябва да сте до него.

7. Уважавайте чувствителността му, но му помогнете да я насочи в правилната посока

Свръхчувствителното дете вижда и чува повече от другите. И трябва да приемете това. Ако оспорвате възприятията му, означава, че му изпращате погрешни сигнали на несигурност. А когато започнете и да спорите, вие всъщност затваряте пътищата си към него и не му помагате.

Като родител обаче имате право да оспорите реакцията му. Например, ако чувствителното дете не иска да яде супата, защото му е прекалено солена, не е редно да твърдите, че не е истина, но и не трябва да бързате да му предлагате алтернатива. Това, което може да направите, е да му предложите да ви помогне да излезете заедно от това положение и да поправите по някакъв начин супата – като добавите в нея крутони например. След което да му дадете идея на следващия ден заедно да приготвите супа с любимите му зеленчуци.

Свръхчувствителните деца, които често се чувстват неразбрани, обикновено се нуждаят от възрастни, които да уважават тяхната чувствителност и да им помагат да се справят с нея. Те искат родители, които да са там и да ги чуят.

8. Приемете емоциите им, за да ги разберете

Свръхчувствителните деца остават по-ангажирани в дадено събитие. И могат да бъдат смазани от емоциите, които то ще предизвика. Ето защо е важно родителите да им помогнат да се дистанцират, за да се справят по-добре в критични ситуации.

Един добър начин да видите нещата през погледа на детето е като се оставите да ви завладеят същите емоции. Тогава вече ще имате по-обективно решение на проблема, а няма да реагирате субективно и първосигнално.

Ако едно дете е много тъжно след сбиване с приятелчето си, може да му предложите да седнете на дивана и да разгледате ситуацията като странични наблюдатели. Коментирайте какво казва едното дете и как реагира другото. Така и вие ще се потопите в проблема, но в същото време ще помогнете на детето да добие една по-обективна преценка на ситуацията. И вероятно то само ще разбере своята или на другарчето си в игри грешка. Това сериозно намалява напрежението и му помага да се справи с емоциите и лошото настроение.

9. Дръжте настрана многото ежедневни стимули

Свръхчувствителните деца биват съкрушени и раздразнени от твърде многото стимули. Затова се опитайте да ги ограничите. Не пълнете спалнята с играчки - по-добре да са по-малко, но по-качествени.

Фиксирайте техните правила и графици, което ще им осигури нужното спокойствие, подкрепа и безопасност, тъй като ще им помогне да се ориентират в ежедневието.

И не опитвайте да стимулирате децата с лакомства. Имайте предвид, че предозираната захар увеличава безпокойството и възбудата. Спазвайте максимално естествена диета, като избягвате пакетираните в лъскави опаковки изкушения.

Бъдете внимателни и с компютърните игри. Те също могат да бъдат силно стимулиращи и претоварващи. Затова е добре да ограничите максимално времето, прекарано пред екрана.

Телевизията също трябва да бъде регулирана, особено ако детето я гледа без прекалено голям интерес, а само за да минава времето. Това, което можете да направите, е да решите заедно с него кои предавания може да гледа и да определите за колко време.

Снимка: Shutterstock

10. Бойните изкуства са полезни

Свръхчувствителните деца обикновено нямат добри взаимоотношения със собственото тяло. Спортът е много добро решение за тях, тъй като им помага не само физически, но и като самодисциплина.

Движението е много полезно, за да усети то как да контролира своята енергия и негативни мисли.

Най-подходящият спорт за свръхчувствителното дете са източните бойни изкуства. Бързината, интелигентността и уменията, които те обединяват, помага на детето да противодейства на агресията. По този начин то става по-силно и се научава да откликва на нуждите на своето тяло.

Не на последно място – тези спортове развиват самодисциплината на много високо ниво и повишават самочувствието на малчугана.

По материали от Nostro figlio

Здраве

Как детето да порасне по-високо. Възможно ли е

Заедно

Как да подготвим детето за ранно ставане

Да поговорим

Време ли е да купите телефон на детето

Още от

Илюстрация: Guliver / iStock

Животът преди да се родя, белязан със страховете на мама

Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock

 

10 дейности, които подобряват развитието на детето

Дете, което си играе. Снимка: Shutterstock

Първите 3 години: как се развива интелектът

Фалшивите хора са изкусни манипулатори.
Снимка: Shutterstock

 

10 фрази, чрез които фалшивият човек се опитва да спечели доверието ви

В течение на приятелството децата започват много да си приличат.
Снимка: Shutterstock

 

Децата заприличват на приятелите си

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Илюстрация: Guliver / iStock

Да поговорим

Животът преди да се родя, белязан със страховете на мама

Или ретроградно за бременността с д-р Дора Пачова

Криси Тейгън гушка Рен. Снимка: Instagram

Заедно

Криси Тейгън разказа в снимки за голямото си семейство

Тя показа как с Джон Леджънд и с четирите деца прекарават уикендите

Майка говори на детето си. Снимка: Shutterstock

 

Здраве на семейството

Защо детето още не говори

Кои фактори бавят развитието на речта (част 2)

Хейли Джейд и Евън Макклинток. Снимка: Instagram

 

Заедно

Хейли Джейд обяви, че чака син

Бременната дъщеря на Еминем публикува първа снимка със закръглено коремче

Разтворена книга, букет и чаша кафе. Снимка: Shutterstock

 

Дете, което си играе. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

Първите 3 години: как се развива интелектът

Етапи и проверка на готовността

Илюстрация: Shutterstock

Да поговорим

Кога лошото поведение на детето е оправдано: 10 примера

Ситуации, в които малките са непослушни, но това всъщност не е така

Крис Хемсуърт с децата. Снимка: Instagram

Заедно

Крис Хемсуърт публикува екшън видео със сина си

Актьорът показва на детето опасен номер и го прави в характерния си стил

Момиче говори на ухото на момченце. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

Защо момичетата проговарят по-рано от момчетата

Понякога тази разлика може да достигне до две години