Четири вида привързаност коват нашата съдба

Хлапето е разстроено и плаче – познат сценарий, нали? Как в този момент се държи родителят – това в голяма степен определя мирогледа на малкия човек в бъдеще.

Още през 70-те години е разработена теорията за привързаността на детето към родителя, по която може да се прецени дали то се чувства сигурно и защитено в семейството.
Тази концепция, предложена от британския психиатър Джон Боулби, установява четири типа привързаност: сигурна, избягваща, амбивалентна и неорганизирана.

Как се формира привързаността
Безопасен тип: Формира се, когато  родителят последователно реагира с грижа и комфорт. Това дете се радва на мама и татко всеки път, когато ги види.

Избягващ тип: Формира се, когато родителят често игнорира проблемното дете. И е малко вероятно то да търси от него утеха.

Амбивалентен (тревожен) тип: Формира се, когато възрастният реагира с комфорт в някои случаи, а в други - с досада. Реакциите на детето към него са също толкова непоследователни.

Дезорганизиран тип: Формира се, когато полагащият грижи пренебрегва детето. То избягва общуването с други хора и се страхува от тях. И поведението му няма да се промени, независимо дали родителят му е наоколо или не.

Както може би се досещате, ключът към здравословното поведение е сигурен тип привързаност. Такова дете се отличава с независимост, готовност да изследва света, успешно взаимодейства с връстници; няма конфликт с родителите и показва по-малко агресия и по-малко безпокойство

Как ще се отрази това на живота в бъдеще 
Изследванията показват, че начинът, по който малкото дете се свързва с хората, които се грижат за него, има дългосрочно въздействие върху това как по-късно то ще се отнася към другите хора. Това може да бележи личния му живот.

Сигурният тип привързаност създава здрава и трайна връзка – чрез емпатия, доверие в себе си и в партньора и липса на раздразнителност.

Избягващият тип: не знае как да съпреживява на партньора и не инвестира достатъчно емоционалност във връзките, прекъсва ги без проблеми, не може да създаде близки и доверчиви отношения.

Амбивалентният (тревожен) тип: такива хора не вярват на партньора, имат ниско самочувствие, подозрителни са към всичко и се притесняват, че не са оценени.

Дезорганизираният тип: непоследователен е в отношението си към партньор, склонен е да се съпротивлява на привързаността или, обратно, дълго време търси връзки и след това бързо бяга от тях.

Снимка: Getty

Кога се формира привързаността
Развитието на привързаността на детето преминава през следните фази:

Първото свързване на майката с детето е от раждането до около 6-седмична възраст. Привързаността тепърва започва да се формира, и в този период бебето може да бъде оставено на непознати.

Втори етап на привързаност - на възраст от 6 седмици до 6-8 месеца. Бебето вече реагира различно на родителите си, отколкото на непознати, но остава при тях без проблеми.

Ясна привързаност - от 6-8 месеца до 18 месеца. Когато се отдели от розителите, бебето започва да се суети.

Формиране на взаимни отношения – 18 месеца до 2 години: Детето започва да разбира концепцията за идването и излизането на дома на родителите си.

Защо си струва да се формира надежден тип
Защото, както вече споменахме, това почти гарантира на детето здравословен нормален живот. Това означава:

• Повече автономия;

• Повече желание за изследване;

• По-успешно взаимодействие с връстници;

• По-малко конфликти с родителите;

• По-малко агресия;

• По-малко тревожност.

Такива хора сами стават по-отзивчиви родители, така че сигурният тип привързаност е подарък за бъдещите поколения.

Мона Василева