Как да говорим за онлайн тормоза
Снимка: Guliver / Getty
В интернет няма норми и правила на поведение, които биха помогнали на детето да оцени своите действия. То често изрича гневни думи, но не разбира последствията, защото не вижда реакцията на другия.
Психологът Вита Хан разказва пред Deti. Mail.ru. как да говорите с детето си за онлайн агресията и да му помогнете да спазва определени правила.
Както офлайн тормозът, така и кибертормозът са прояви на агресия. Има много причини тя да се отключи: тревожност, емоционален стрес, невъзможност за изразяване на емоции.
Децата могат да организират тормоз, опитвайки се да спечелят уважение от съучениците си или от страх да не станат жертва.
Ситуацията с кибертормоз възниква преди всичко, защото няма специфични правила за взаимодействие в Интернет.
Хлапето, което проявява агресия, включително в интернет, често го прави не от злоба, а защото не може да се справи по друг начин. Често то не знае как да изразява емоциите си, не разбира какво се случва с него и не знае как да действа.
Самото дете страда от собственото си поведение, но не може и не знае как да го промени.
Задача на възрастния не е да попречи на детето да изрази гнева си. С гнева няма проблем. Целта на възрастния е да му помогне да разбере собствените си емоции и да го научи да ги изразява, без да наранява себе си и другите.
Как да започнете разговор с детето си за онлайн агресията.
1. Бъдете на страната на детето. Подкрепете го и му обяснете, че ще бъдете там във всяка ситуация и искате да то да не ругае и да не нагрубява. Заедно обсъдете ситуацията и помислете какво да правите.
2. Не го наказвайте. Най-вероятно детето не проявява агресия умишлено. Затова няма да може да спре, нито само да се „поправи“. В този случай наказанието може да предизвика още повече гняв, което означава повече агресия. Защото детето все още не се е научило да се справя със силните емоции.
Понякога то просто не разбира, че причинява вреда с думите или действията си: мисли си, че всички се шегуват така и че това е забавно. В такива ситуации си струва да говорите с него и да му обясните, че шегата трябва да забавлява всички, а не да обижда или да направи някого смешен в очите на останалите.
3. Не оказвайте натиск. Хлапето може да не е готово за този разговор или може да му трябва време, за да сподели чувствата си с вас. Ако почувствате силна съпротива, отложете разговора и предложете да се върнете към този въпрос малко по-късно. Кажете му, че винаги сте готови да обсъждате.
4. Не нарушавайте личните му граници, ако то отказва контакт. То може да не иска да сподели проблема с вас. И това е нормално.
Не четете кореспонденцията и бележките му, не влизайте в профила му – така можете да загубите доверието му и ще е много трудно да си го възвърнете.
Снимка: Guliver / Getty
5. Не обвинявайте, а задавайте въпроси. Дори ако вече сте наясно със ситуацията, оставете детето да ви каже как изглежда тя от неговата позиция. Не пренебрегвайте и не отричайте думите му, дори ако ви се струва, че то не казва истината. Задавайте въпроси за подробности, в които се съмнявате.
6. Не давайте оценки и не обобщавайте. Кажете на детето си, че сте видели в Instagram или сте чули какви думи използва по време на онлайн игрите. Без да давате оценки. Кажете му: Чух че по време на компютърна игра употреби нецензурни думи спрямо други играчи.
Споделете вашите чувства и притеснения от това. В този момент е важно да говорите конкретно за действията, а не за личността на детето.
Попитайте го как се чувства и какви може да са причините за думите му.
7. Предложете различни варианти за помощ. Може да е трудно за детето да каже всичко на глас – предложете му да го напише на лист и след това го обсъдете заедно. Ако то е малко, можете да възпроизведете ситуацията под формата на игра.
Предложете му да си говорите там, където за него е удобно да споделя: например у дома или докато се разхождате.
8. Обяснете му, че кибертормозът не се различава от офлайн тормоза. Тормозът в интернет е същият като всеки друг. Но в интернет е много по-лесно да се направи, защото може да забравим, че от другата страна има човек.
9. Помогнете на детето си да намери други начини за изразяване на силните емоции. Покажете му различни начини за изразяване на гнева си – например, пробвайте да го направите чисто физически (ръмжете, тропайте, викайте, повторете „ядосан съм“ десет пъти). Направете това упражнение заедно и обсъдете как се променя състоянието му.
Снимка: Guliver / Getty
10. Съгласете се за ограниченията и подкрепете положителната промяна. След като сте обсъдили проблема с детето си, се споразумейте за правилата на поведение в интернет. Например, задайте му цел - да се научите как да изразявате недоволството си чрез емоции, а не с обиди (вместо „Играеш като глупак“ да каже „Много съм ядосан, че нашият отбор загуби“).
11. Използвайте положителни послания, за да му помогнете да се справи с агресията. И, за да се научи да избира по-безопасни начини за изразяване на емоции. Когато забележите, че детето не е проявило агресия, използвайте поощрения:
- вербални (похвала, прегръдки, усмивки);
- интересна активност (можете за по-дълго време да се посветите на любимо занимание, да отидете в любимата сладкарница или в парка, да изберете филм и цялото семейство да го гледа).
- поощренията работят, когато наистина подкрепят и мотивират детето.
12. Бъдете последователни. Децата възпроизвеждат и копират поведението на възрастните. Каквото и да им говорите, те ви гледат. Например, ако пресечете на червен светофар с детето си, но обясните, че това не е правилно и не бива да го прави, когато вие не сте до него, то със сигурност ще го направи.
Важно е в поведението си да не допускате прояви на гняв, агресия, обиди, викове, използване на физическа сила от който искате да предпазите детето.
Защото то гледа и ви копира.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари