Има начини да му помогнем, но трябва да бъде деликатно и най-вече – правилно
Снимка: Shutterstock
Приятелите от детството са изключително важни. Не за хипотетичното бъдеще (макар някои да остават и в зряла възраст), а сега! Защото няма нищо по-тъжно от самотно дете, което гледа как връстниците му играят заедно.
Но приятелите са важни и по други, далеч по-сериозни, причини. Те обогатяват живота на децата, повишават самочувствието, осигуряват морална подкрепа, помагат за формирането на успешни връзки и улесняват социализацията.
Как обаче да помогнете на детето си, ако то – по една или други причина, няма другарчета в игрите? Не търсете вината в другите, а на първо място опитайте да разберете причините, довели до подобна изолация. А те на-често са следните:
Снимка: Shutterstock
1. Липса на социални умения
Социалните умения не възникват спонтанно при всички малчугани. Импулсивните и хиперактивни деца често действат по начин, който пречи на силното им желание за приятелство. Някои се затрудняват да контролират гнева си, когато не могат да получат това, което искат, и по този начин отблъскват другите.
Ако забележите, че детето ви не комуникира добре с връстниците си, трябва спешно да поработите над неговите социални умения у дома. Обяснете му, че приятелите очакват от него добро поведение. Тренирайте заедно как да прави отстъпки и да приема компромисите. По този начин детето ще усвои основата на правилната комуникация в група и ще успее да си създаде приятелства.
Импулсивните деца също така имат нужда от практикуването на различни стратегии за разрешаване на конфликти с връстниците. Ролевите игри у дома са много полезни за тях.
2. Неудачен пример
Най-важният модел за подражание в семейството си остава майката. Затова много внимавайте какво поведение демонстрирате. Детето се учи от вас буквално от първа ръка. Внимавайте как говорите и се държите в семейството, с близките и приятелите си. То попива всичко и после го прилага на практика с връстниците си.
За децата, които се нуждаят от повече напътствия, може да използвате тактиката на простите ежедневни разговори. Открийте подходящи теми, които да дискутирате и опитайте да разработите стратегия, която да стимулира отварянето им към света.
Ако въпреки всичко детето продължава да стои самотно, докато другите играят, поговорете и с неговия учител в училище. Децата често казват „всички ме мразят“, но не успяват да опишат какво точно се случва. Учителите на детето могат да разберат по-добре отношенията му с връстниците и да предложат подходящи решения на проблема, слагайки го на един чин със съученик, с когото би открило общи теми например.
3. Прекалена срамежливост
Някои деца от съвсем малки са изключително срамежливи и това им създава проблеми след време, когато трябва да открият приятели. Те имат нужда от толеранс, за да се запознаят с някого, да го опознаят и да му се доверят. Не се притеснявайте, ако детето ви е малко по-колебливо сред своите връстници. Няма как всяко дете да бъде роден лидер и не очаквайте подобно поведение от него. В никакъв случай не го притискайте да бъде активно и винаги първо. Това още повече ще го притесни.
Като родителите обаче не трябва да правите грешка, приемайки срамежливостта за оправдание на прекаленото обгрижване. Да държите детето под стъклен похлупак не само не помага, а пречи на развитието и то в дългосрочен план.
На срамежливите деца трябва да се даде възможност да се запознаят с нови деца и да им се помогне да се приспособят и преодолеят прехода по начин, който няма да ги кара да се чувстват неудобно. Може да поканите други деца у дома, където вашето ще бъде в позната среда и ще съумее да се отпусне. Спортните и артистични групови занимания са също много подходящи за такъв тип деца, тъй като им помагат да открият себе си и да повярват в своите възможности. А и там се създават приятелства с връстници, които имат същите интереси, което помага да се сведе до минимум тревожността.
Снимка: Shutterstock
4. Проблем на характера
Има разлика между срамежливост и интровертност. Някои деца просто предпочитат да прекарват свободното си време в четене или рисуване сами. Ако вашият случай е такъв, не насилвайте малчугана и не го притеснявайте. Но и не оставяйте нещата съвсем без намеса. Важно е да му дадете възможност да открие приятели – може би със сходни интереси, с които ще успее лесно да намери общ език.
И не очаквайте детето изведнъж да се сдобие с много приятели. Понякога са достатъчни един или двама, но да бъдат истински.
5. Без достатъчно контакти
Понякога причината за липсата на приятели е съвсем тривиална. Ако детето не посещава детска градина, все още не е тръгнало на училище и рядко излиза да играе на детската площадка, няма как да очаквате то да си намери приятели. Приятелите не идват от въздуха.
Контролираните срещи за игра са чудесен начин да срещнете детето си с други деца и да му помогнете да изгради своите социални умения. В началото винаги стойте наблизо, за да реагирате, ако има някакъв проблем. Постепенно оставете детето само да се справя в новата за него среда. Бихте могли за тези срещи да се уговорите с приятели или колеги със сходни на възраст деца.
Може също така да поканите на гости приятелка с дете на подходяща възраст. Заедно с него предварително измислете игри, които той да предложи на другото дете. И следете дали се забавляват заедно, защото това е важното в случая. Ако има нужда, се включете в играта, за да стане по-весело. Но не прекалявайте, срещата трябва да върви непринудено, а не да се усеща вашето дирижиране на всяко действие и противодействие. Децата трябва да усещат топлина и подкрепа, а не педантичност.
По материали от Mamma sto bene
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари