Капризите на 2-годишното дете

Между 12 и 18 месеца детето влиза в периода на негативизма, а родителите се изправят пред сложна дилема.

Как с мирни средства и без големи щети да се справят. Как да запазят хладнокръвие, когато малкото се просне на пода, започне да рита с крака и да надава неистови писъци.

Успокойте се

Ще реве и ще отказва всичко, което му предлагате. А доведено до това състояние, едва ли чува изобщо какво предлагате. Така че се откажете от преговори – предварително сте изгубили тази битка.

Защото това е времето, когато малкото дете пробва дали капризите му ще “победят”.

И дали с рев и сълзи ще завладее сърцата на мама и татко. Първият му опит да се справи със света е като непрекъснато капризничи, проявява чепат характер и невиждано упорство да отстоява своето.

Случва се с всички деца около втората година. И е проява на така наречения "детски негативизъм".

В тази възраст то започва да приема себе си като личност и се опитва да наложи свои правила, с които да “управлява” света. 

„Не“, „не искам“, „няма“

Най-честите думи, които ще чуете да произнася малчугана са “не”, “не искам” и “няма” , независимо какво му предлагате и за какво го питате.

Не се поддавайте на желанието да креснете и да го накажете. В тази ситуация едва ли е разумно да използвате най-силните си и вероятно – единствени оръжия за подчинение.

Снимка: Guliver / iStock

Използвайте хитри, а не силови ходове, за да не допуснете малкият тиранин с биберон в уста да командва всички.

Психологията има диагноза за проявите на тази истерия наречена "temper tantrums".

Обяснението

Във възрастта 1,5 - 3 години детето не е в състояние да контролира емоциите си. Арсеналът му от думи е доста ограничен, за да изрази целия напор от емоции и чувства. И с писъци, тропане с крак и инатене се опитва да “изпусне парата”, или да получи онова, което иска.

И ако не успее да уцели подхода, изпада в истерия.

Причините за подобно поведение могат да са най-различни – умора, скука, болка, разочарование, протест, страх, гняв, ревност и дори – отвращение. А, когато не стане на неговото, се сърди. По този начин той изразява своето разочарование.

Малчуганът е наясно, че няма сили да отвори вратата, че не може сам да се справи в една или друга ситуация, която изисква повече ловкост и умения. И реагира както умее – ляга на пода, рита, пищи. Крайно неприемливо поведение, което често се случва в дома, на улицата, в магазина и е повод околните да обсъждат колко невъзпитано е детето и как родителите нямат педагогически подход, за да се справят.

Съвет

Оставете детето да се успокои. Тогава го прегърнете и му обяснете, че има ситуации, в които всеки по-трудно се справя. Дори и вие. Или поне не става от първия път, особено ако задачата е по-трудна.

Помогнете му, покажете как е правилно да се действа, ако задачата въобще е по силите му.

Не му позволявайте обаче да постига своето с истерични пристъпи и лошо поведение.

В подобна ситуация, когато то започне да пищи и да се тръшка, излезте от стаята.

Дайте му време, като подчертаете, че това не е наказание, а тайм аут – 5 минути прекъсване, за да се успокои.

Ако веднага се спуснете да го утешавате или предложите помощ, ще постигнете обратен ефект.

Нека се успокои, преди да предприемете какво и да е.

Веселина Мончева