Кои са те и как да помогнем на децата, ако попаднат в тях
Снимка: Shuttetrstock
Дистанционното обучение е свързано с продължително стоене на децата пред компютъра. Нещо, с което родителите са се примирили в някаква степен.
То обаче крие и някои капани, за които вероятно изобщо не сте подозирали, но може да се окажат потенциално опасни за децата.
В случая няма да говорим за качеството на обучението, а по-скоро за съпътстващите изкушения, които биха могли да грабнат детското внимание и любопитство.
Става дума за онлайн капаните, които дебнат, докато детето е пред компютъра. Кои са седемте най-чести и как да ги избегнете – ето какво съветват психолозите.
Снимка: Shutterstock
1. „Но аз играя само от половин час!“
Ако често ви се случва да помолите или напомняте за стотен път на децата да оставят таблета, мобилния телефон или компютъра (а училището, курса или школата онлайн отдавна са приключили), то значи имате проблем.
Обикновено ви отговарят с невинното: „Но аз играя само от половин час“ или „Ама аз току що започнах…“.
Това състояние се нарича временна дезориентация. „Независимо дали става въпрос за таблет, мобилен телефон, конзола за игри или компютър, детето губи представа за времето, прекарано във виртуалното пространство. Това обаче не го уморява, тъй като липсва възприятието за лимит на физическите сили, каквото се усеща, ако човек тича половин час например – веднага се появява задъхване, учестен пулс, болки в краката. А при малките деца съществува и друг проблем – те все още не възприемат времето като понятие“, обяснява Елена Урсо, психолог и педагог.
Преговорите няма да помогнат да предотвратим това засмукване на детето от виртуалния свят. Трябва да се въведат ясни и точни правила, но те не бива да са твърде крайни, защото така пък може да се стигне до отчуждение и затваряне.
Много помага и прекъсването на виртуалното потапяне, което връща децата в реалния свят. Това е лесно. Докато играят, често задавайте различни въпроси, които изискват конкретен отговор.
2. Чат с приятели по време на час
Запазена марка за тийнейджърите, които често симулират, че са в час, но след като бъдат отбелязани като присъстващи, започват да си говорят и чатят с приятели. И така във всички часове.
Виновник за това поведение е не само по-скованото представяне на уроците – все пак живата връзка е незаменима и няма как да се сравни с онлайн презентацията, на колкото и високо ниво да е тя.
Причина са лошите социални връзки, които продължителната изолация наложи. А децата имат нужда да бъдат част от група, да усещат динамиката на отношенията, да могат да коментират не само училищни теми, но и лични.
Това обаче носи и известни рискове. Най-видният – уроците остават на заден план. И не само. Така детето постепенно излиза от създадения до този момент режим, в който доскоро е било, и изпада в безтегловно състояние, в което липсва каквато и да е мотивация.
Трудно може да ограничите използването на различните канали за комуникация. Не бива обаче да се страхувате, че така навлизате в личното пространство на детето, защото в случая става дума за нещо, което му носи негативи в дългосрочен план.
Когато децата са малки, ваше право е да контролирате използването на тези канали. Дори и законът е на ваша страна, тъй като непълнолетните малчугани са все още изцяло ваша отговорност. При по-големите вероятно е нужно да проведете един искрен разговор, в който да стигнете взаимно до компромиси.
3. „Сега не мога, „разговарям“ с мой приятел
Това е отговорът, който много често оставя родителите учудени, тъй като „разговорът“ тече най-вече на клавиатурата.
Този вид връзка и начин на комуникация е сравнително бърз, но не носи ползи на децата. За сметка на това ги увлича, защото те трябва да отговорят на всяко следващо съобщение – с няколко думи или емотикони.
Това обаче е също ангажимент, който повече губи времето, но не помага на децата да разкрият емоциите си и да се насладят истински на общуването.
В такава ситуация предложете да проведе един видеоразговор, в който ще може не само да си поговори с приятеля, но и да се видят. Видеовръзката е полезна за душевното им спокойствие. А и не трае колкото един дълъг чат.
4. Търси най-новото видео за Minecraft
Молите детето да спре с игрите, а то ви отговаря, че точно сега е много заето, защото трябва да открие нещо важно, което ще му помогне в играта. И няма никакво значение дали тя е Minecraft или някоя друга.
Опасното е, че това лесно може да се превърне в навик, който да отнема часове от деня. Освен това, търсейки въпросната информация, детето много лесно може да попадне на сайт, който би носил вече наистина сериозна опасност за него. Така че не подценявайте това в никакъв случай.
Възможностите за родителски контрол тук са наистина полезно средство, затова се допитайте до специалисти какво и как да инсталирате на компютъра и таблета, които детето използва.
И свикнете да проверявате историята на търсачката, за да видите къде влиза малчуганът и дали не е попаднал на програма, видео или сайт, които го застрашават.
Снимка: Shutterstock
5. „Не мога да спра сега, искам да видя още един епизод“
Това е типичният „каприз“ на новото поколение. А и не само.
Много игри, телевизионни сериали и филми водят до пристрастяване, от което възрастен човек трудно може да се откъсне. А какво остава за едно дете.
Проблемът е, че така те свикват с натрапчивата им употреба от ранна възраст и това се отразява на тяхната креативност. Освен това нараства усещането за безпокойство.
Това обаче може да бъде преодоляно, ако просто се разреди гледането. До следващия епизод например, нека детето изчака една седмица.
6. Трябва да довърши видеото си
Сред децата е абсолютен хит социалната мрежа Тik tok, където се публикуват песни и скечове, които дават възможност за изразяване и творчество, предимно на деца и тийнейджъри. Но и немалко възрастни вече се включват с удоволствие в тази мрежа, която напоследък стана любима и на звездите.
„За разлика от възрастните, за децата това е форма на споделена комуникация и социално признание“, изтъква Елена Урсо.
Важно е като родителите да обясните внимателно, че тези видеа за някои хора са много забавни, но други ги приемат от подигравателната страна, което е своеобразен начин на психологически тормоз. Надали детето би се почувствало добре, ако бъде поставено в подобна ситуация. Затова е добре да се научи навреме да разграничава чистия смях от подигравката.
Много е важно да се проследи в такъв момент какви точно видеа качва то. Също така да го посъветвате, когато прави видео, да не използва фон, който конкретизира къде живее, за да се прекъсне евентуалната възможност за проследяване.
7. „Не ми е интересно, няма да участвам в урока“
Всъщност подобно оправдание по време на час изобщо не зависи от това дали и в каква степен е интересен урокът.
Произтича повече от емоциите и стреса, които са притиснали детето в този момент, и вероятно нямат нищо общо с училището.
За някои деца дори училището в тази му форма може да води до стрес, с който те не успяват да се справят.
В такава ситуация е много важно да откриете най-правилните думи, с които не само да успокоите детето, но и да му вдъхнете увереност. А при по-малките деца добра работа върши да сложите на бюрото и любима играчка, която да им носи спокойствие.
По материали от Qui Mamme
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари