За да открием защо се държат така, трябва само да декодираме признаците на дискомфорт
Снимка: Shutterstock
Лоши деца не съществуват, има деца, които са нервни, уморени, с дефицит на вниманието или просто в затруднено положение, твърдят психолозите. За да си обясним техните реакции, трябва само да декодираме признаците на дискомфорт, които изпитват. Когато казваме, че едно дете е „лошо“, непокорно, неудържимо, неуправляемо, упорито, капризно, невъзможно, на практика признаваме, че имаме трудности да комуникираме с него и не сме в състояние да го разберем.
В статия за сп. Motherly, проф. Ерин Лейба от Aurora University, САЩ, е систематизирала 10 причини за „лошото“ поведение на децата, които биха насочили родителите към истинските фактори, довели до конкретния проблем.
1. Липса на импулсен контрол
Това е деликатен аспект и е важно да се вземе предвид възрастта на детето. По принцип процесът на самоконтрол е дълъг и бавен, а проучванията показват, че областите в мозъка, участващи в контрола на импулсите, са напълно зрели чак в края на юношеството. Като родители обаче ние очакваме децата да са способни да правят нещата по-рано, отколкото им позволява развитието. Оттам идва и разминаването между поведение и очаквания.
2. Свръхстимулация
Толкова запълваме дните на децата си, че ни се струва странно, когато ги виждаме да се срутват от преумора или да се изнервят. Но свръхстимулацията и изтощението, както и хиперактивността вървят ръка за ръка. Малките често трупат стрес поради твърде многото ангажименти, които имат. За да балансирате този процес, трябва да им оставяте достатъчно свободно време, в което просто да бъдат на тишина и да скучаят. Понякога това е достатъчно, за да се види веднага разлика в поведението на най-малките.
3. Неудовлетворени елементарни нужди
В много случаи зад странното поведение се крие просто умора, глад, жажда, сън, неразположение. Способността да управляваме емоциите намалява значително, когато сме уморени или не се чувстваме добре. Това се случва на всеки, а децата не са в състояние да разпознаят неразположението и да го разрешат така, както правят възрастните. Затова реагират с лошо поведение.
4. Изразяване на силни емоции
Възрастните имат проблеми с изразяването на емоциите, предпочитат да ги прикрият, да не им обърнат внимание, да се дистанцират от тях и т.н. Но децата все още не познават тези стратегии и дават воля на чувствата си като крещят, плачат или тропат с крака.
Снимка: Shutterstock
5. Необходимост от движение
Тази нужда често се подценява. А всъщност децата изпитват необходимост от много движение, от скачане и игри на открито, от люлки и здравословна доза изцапване. Така те изразходват натрупаната енергия. Когато не им предложите това, реагират по неприятен за вас начин.
6. Необходимост от самостоятелност
Малчуганите изпитват нужда да бъдат самостоятелни. Още в предучилищна възраст те започват да предприемат инициативи, опитват да постигнат нещата сами. Това са нагласи, които често дразнят или пречат на плановете на родителите. Само си представете как детето упорито опитва да закопчае копчетата от ризката си, а вече закъснявате за градина и работа. Познато, нали? Този стремеж на децата обаче е част от техните малки опити да се научат да вземат решения и с течение на времето да се превърнат в независими хора.
7. Прекомерна нужда от игри
Децата често обичат да ни губят времето без видима причина: разпръсквайки брашното по прясно избърсаната маса, скривайки ключовете на колата преди пътуване и т.н. Целта е да бъдат гонени, преследвани, уловени. Защото за тях това е игра. Те обожават игрите от този вид и се забавляват истински. Това състояние психолозите наричат прекомерна нужда от забавление. И то съвсем не е лошо – бихме могли да се поучим от децата, а не да се дразним.
8. Реакция на семейния емоционален климат
Изследвания показват, че са достатъчни милисекунди, за да могат емоциите на родителите – като ентусиазъм, тъга, страх и гняв, да рефлектират върху децата. Малчуганите истински страдат от настроението на родителите си, възпроизвеждат го и често биват повлияни от него. Ако възрастните са стресирани и нервни, това се прехвърля и върху децата.
Снимка: Shutterstock
9. Непоследователно отношение на родителите
Макар да обичаме и държим на правилата, често като родителите сами не ги спазваме. И понякога допускаме неща, които преди това сме осъдили строго. Това да казваме едно, а да правим друго, сериозно обърква децата. Освен разочарование, може да предизвика протести, сълзи, писъци. Затова е добре да поставите ясни граници. И сами да ги спазвате. Понякога това е достатъчно, за да успокои децата.
10. Прекалена дисциплина
Проучванията показват, че опозиционната и капризна нагласа при децата е толкова по-изразена и непримирима, колкото по-потискащи са образователните стилове на родителите. Използването на обиди, заплахи, унижения или биене са неефективни и вредни от психологическа гледна точка. Ако отворим очите си, сами ще разберем защо детето реагира по такъв начин.
По материали от D.Repubblica
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари