И след 7 клас има живот

Кое прави кандидатстването в гимназия толкова важно? И 5 причини, които ще ви помогнат да излезете цели от паралелното образование, безбройните пробни изпити, същинските матури, инфарктното очакване на резултатите, последвалите първо, второ, трето, пето и което и да е класиране за мечтаното училище.

Ако си мислите, че приемането в детска градина или записването в 1 клас в добро или най-близкото до дома училище е трудно, инфарктно, лишаващо ви от сън и безброй нервни клетки, то значи все още не сте се сблъскали със 7 клас. Защото 7 клас е не просто етап от образованието на детето ви, това е прелом, който поставя на изпитание както емоционалното, така и финансовото състояние на семейството. Разбира се, всяко правило има своите изключения. Децата от по-малките градове дори не разбират каква е точно драмата, тъй като там в повечето случаи изборът е сведен до 2 или малко повече училища, което прави конкуренцията не така ожесточена. Не засяга и децата от училища с по-интензивна подготовка по един или двата предмета, влизащи в НВО за 7 клас. Късмет имат и онези, попаднали на Учители, които все още смятат своята професия за призвание. И на финала са талантите по природа, които се броят на пръстите на ръцете.

Масовият случай в по-големите градове обаче е друг, където паралелното образование понякога започва да тече още от 5 клас (в зависимост от това какви цели си е поставило детето или семейството му). В 6 клас е почти задължително, ако стремежът е да се попадне в лелеяния Топ 10 на гимназиите (за София) или избрани училища в големите градове като Пловдив, Варна или Бургас. В 7 клас почти няма седмокласник, който да не посещава успоредно курсове или частни уроци, да не се явява на пробни изпити, за да провери нивото си. Финансово изразено това се равнява на една прилична кола на старо. И тъй като българите сме свикнали да даваме всичко, за да подсигурим бъдещето на децата си, то немалко хора теглят и кредити, за да могат да осигурят тази извънучилищна подготовка, в името на доброто бъдеще на своя наследник.

Кое налага детето да учи допълнително, след като има училище за тази цел?

Причината е в самия формат на НВО. Програмата в училище по математика и български език и литература (БЕЛ) покрива материала, но не тренира самия формат. А за него е необходима именно тренировка – това е точната дума, за да могат да бъдат изпълнени за определен брой минути (обикновено твърде малко) съответните задачи. Всяка една неволна грешка, дори грозно изписване, означава отнемане на точки, което пък се отразява на крайния резултат и отдалечава шансовете за попадане в набелязаната гимназия. За да се справи детето с всичко това, то трябва да е упражнявало многократно формата до степен, в която изпълнява всичко почти автоматизирано, за да може да се впише във времето, но и да покаже необходимите знания.

Снимка: Guliver / iStock

Преди 2 години бе въведено машинно отчитане на част от поставените задачи. Което принуди децата да тренират и много старателно отбелязване на съответния знак в посочените кръгчета. Съвсем истински случай – месец преди изпита притеснен баща разпечатва голяма купчина листове с празни кръгчета на тях и кара детето си да ги запълва старателно, докато не се научи да не излиза извън очертанията. Защото излизането се отчита или като грешка, или като нерешена задача. Отстрани може да изглежда смешно или абсурдно, но всъщност е практично.

Проблемът на матурите в 7 клас обаче е и друг. Те са единствени и неповторими. Ако случайно детето се разболее и контузи точно преди тях, то няма право на повторно явяване. Системата отчита 0 точки, което автоматично го изпраща в „девета глуха“. Защото, за да се влезе в някоя от елитните гимназии, пък дори и тези от условно наречения „втори ешелон“, са нужни много точки. Наистина много! И тук идва ред на масовата психоза „да не се случи нещо лошо“. Месец преди матурите се спират всякакви пътувания (има риск от катастрофа), седмица-две по-рано се ограничават излизанията (може случайно да се спъне и падне), а в дните преди изпитите напрежението вече е достигнало до точката на кипене.

Преди време един от изявените български математици открито възропта, че това са единствените изпити, които не дават втори шанс. И точно по тази причина има случаи на деца, излезли от операция или внесени почти на ръце в училищната стая, след което върнати в болницата, само и само да успеят да си вземат изпита. Историята обаче познава и такива, неуспели да присъстват, и макар с отлична и дълга подготовка, останали с въпросните 0 точки и огромно разочарование.

Защо е толкова важно да се влезе задължително в Топ 3, 5 или 10 на гимназиите?

И кое кара родители и деца да драматизират 7 клас? Има много и различни обяснения. За някои е въпрос на престиж детето да учи в конкретно училище, за други е необходимост (планирали са след като завърши да продължи своето образование в страна, за която му е необходим немски, френски или испански език). За трети е важна средата, която предполагат училищата, събрали все отличници и очаквано целеустремени деца. Има родители, които съвсем далновидно направляват пътя на детето си, други се съобразяват с желанията му, колкото и да са неочаквани – да учи японски например, а не биология.

Фактор е и общественото мнение, на което мнозина дават дан – срам, ако детето си остане в кварталното училище (дори то да е съвсем прилично) или си пропилее високия бал с лош избор (пази, Боже!). Лош, според общественото мнение, разбира се. Преди година имаше огромно учудване и нескрит упрек към родителите, които не са повлияли на дъщеря си, събрала максималните 500 точки и избрала да учи в 1 АЕГ (където се влиза с по-малко), вместо в немската паралелка на СМГ. А дали момичето има интерес към немския и математиката, това няма значение – важното е балът да не бъде пропилян. За щастие родителите тогава се вслушаха в желанията на детето си. За щастие последните матури показват и качествено развитие в тази посока – все повече родители чуват какво искат децата им.

Снимка: Guliver / iStock

Добрата новина е, че и след 7 клас има живот – и за деца, и за родители.

Ето и 5 причини, които ще ви помогнат (евентуално) да преглътнете по-леко и този етап от образованието.

1. Бъдете сигурни, че където и да попадне детето ви, то ще открие своите приятели (с които може да остане близко години наред). А това ще го прави щастливо и спокойно.

2. По-важно е да учи нещо с удоволствие, а не защото така е отредил балът му. И така със сигурност ще научи много повече, отколкото ако го прави насила.

3. В 7 клас много деца все още се колебаят какъв път да поемат, малцина са идеално ориентираните и наясно със себе си (а дори и те понякога изненадват с неочаквани решения родителите си). Така че гимназията не е крайна инстанция.

4. Непопадането в училище Х, далеч не означава, че бъдещето на детето е разбито веднъж завинаги. Може пък училище Y да се окаже неговият късмет. А и никога не е късно да продължи със специалността Х в университет.

5. За щастие 7 клас не повтаря. Купищата часове, курсове, уроци и пробни изпити все в един момент ще свършат. Така че има светлина в тунела. Важното е само дотогава да опазите цял седмокласника, особено физически. Пък и себе си, най-вече психически. (Аз все пак смятам да сложа катинар на колелото му някъде около Коледа, за да си спестя броенето на раните, ръцете и краката след поредното обикаляне на байк трасетата в София).

Деси Тодорова