Историята на Микаела и Шийла Гъмп от тежката диагноза до приключението "сурогатна майка"
Снимка: Micaela Gump-Johnson
Когато Микаела Гъмп-Джонсън е диагностицирана с рак, тя научава, че лечението ще я остави безплодна. Служителката в детска градина в Илиноис е на 23 и светът ѝ се разпада, докато майка ѝ Шийла не ѝ прави предложение, което не може да откаже – да износи детето ѝ.
В разговор с Fabulous, предаден от The Sun, двете жени разказват историята си.
Погледнах към монитора и докторът каза: „Ето ги. И двамата“
Две малки точки, две крехки сърчица.Този пръв ултразвук си заслужаваше цялото чакане, операции и хормони. Виждах безценните си близнаци. Но не моят корем бе под наблюдение. "Знаех си!”, извика в еуфория майка ми Стела, стискайки ръката ми. Не можех да повярвам – майка ми беше бременна с децата ми!
Преди две години пациентът бях аз. Живееща на високи обороти 23-годишна с 3-годишен син, опитваща за второ дете. Предполагах, че имам гъбична инфекция, когато лекарят видя проблем в маточната шийка и пожела да направим биопсия. Паниката ме заля като ледена вода. Знаех, че се случва нещо ужасно. Две седмици по-късно чух новината, която преобърна света ми. Имах рак. Разпаднах се на две.
"Как да кажа на майка ми?", помислих си. Тя е най-добрият ми приятел. Родила ме е едва 16-годишна и бяхме повече като сестри. Говорим си всеки ден. Това щеше да я разбие. Но тя реагира изумително с репликата: „Обичам те. Ще минем през това.“
Беше с мен на следващия преглед. Оказа се, че имам изключително рядка и агресивна форма на рак. Докато докторът говореше за пълна хистеректомия, химио и лъчетерапия, стаята се завъртя около мен. „Искам това нещо веднага вън от мен!“, помислих си, а след това: „След като започне лечението никога повече няма да имам деца!“. Единственият ми шанс бе да създам ембриони веднага. Но дори да го направя,
Не можех да си позволя сурогатна майка
„Ако ми позволят да бъда аз, ще го направя.“, заяви майка ми категорично. Бях изумена – невероятната ни майка предлагаше тялото си в услуга на моето щастие. Никога не я бях обичала повече.
Отделих ембрионите. И после дойде бруталната част – пълно отстраняване на матката, химиотерапия и лъчетерапия. Повръщането се превърна в начин на съществуване и се простих с косата си. Майка ми беше неотлъчно до мен. Три месеца след края на лечението ми разбрах, че ракът си е отишъл.
Можехме да опитаме за дете, но майка ми бе на 42. Слава Богу, лекарите ѝ позволиха да бъде сурогатен родител. Месеци по-късно бяхме в болницата за инвитро. След процедурата и двете плакахме, надявайки на чудо. Десет дно по-късно получих на телефона си променяща живота ми снимка – на положителен тест за бременност.
Първият ултразвук събуди въпроса, който не ми даваше мира следващите осем месеца – очаквах деца, но не бях бременна. Щях ли да се свържа с тях емоционално?
С майка ми решихме да не казваме веднага на всички. След четвъртия месец разбрахме, че близнаците са момче и момиче и вече бяхме готови за го обявим пред хората. Реакциите им бяха удивителни – някои се вълнуваха до сълзи, други, разбирайки че майка ми е сурогат, се шокираха. Не ми пукаше.
Децата ми бяха здрави и имах най-добрата майка на света
Имахме насрочено секцио за 37 гестационна седмица, но седем дни по-рано майка ми изпита страшни болки и влезе в болницата с 5 сантиметрово разкритие. „Боже, чудото се случва сега, а съпругът ми дори не е тук!“, помислих си, слагайки дрехите си за операционната. Държах ръката на майка ми, докато всичко се случваше. „Представям ви синът ви!“, каза докторът, подавайки ми Лоугън, а след него на бял свят се появи и прекрасната Макинли. Бяха съвършени.
В момента, в който ги прегърнах, страховете ми за привързаност към тях изчезнаха. Притокът на любов бе моментален и всепоглъщащ, точно като при първото ми раждане.
Днес близнаците са на 14 месеца и водя дневник за всичко, което им се случва. Нямам търпение да поотраснат, за да им разкажа какъв супер герой е баба им и какво е направила за нас.
Шийла Гъмп, която освен Микаела има деца на 14 и 11 години, признава колко трудна е била раздялата с близнаците.
„От ден първи си повтарях, че те не са мои. Подготвях се психически за момента, в който ще излязат от мен и Микаела ще ги поеме като родител.“, казва тя.
Раждането приема като празник и огромно облекчение. В месеците на химиотерапия се чувствала безсилна до дъщеря си, защото не можела да помогне, а сега правела най-великото нещо за нея. „Но ще излъжа, ако кажа, че раздялата с близнаците беше лесна. Умът ми знаеше, че аз съм техен временен приемник и трябва да ги доставя на майка им, но тялото ми не. След раждането останаха вкъщи няколко седмици и всеки път, когато чуех плач посред нощ, инстинктите ми ме караха да скачам от леглото. Положих огромни усилия да не го правя. За щастие, хормоните ми скоро спряха да бушуват и сега съм щастлива баба.“, споделя Шийла.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари