Историята на най-популярния мит - че е егоист
Снимка: Guliver / iStock
Дали единственото дете в семейството става център на Вселената за мама и татко, дали расте като егоист и не обича да дели това, което има? Тези популярни твърдения се предават от поколение на поколение.
Откъде идва този мит?
Всичко започва с един обикновен въпрос
Още през 1898 година известният американски педагог Уилям Боханон публикува резултати от допитване, в което участват 200 души (за онова време това е нова форма на проучване). Участниците са помолени да кажат какви са характеристиките на единственото дете в семействата, които познават и са наблюдавали. В 196 отговора отзивите били, че тези деца са разглезени и егоистични, пише немският психолог Корина Хартман.
Колегите на Боханон се съгласяват с получените резултати и така идеята, че за семейството е много лошо, ако остане с едно дете, се разпространява в обществото.
В началото на XX век към портрета на единственото се добавя още един детайл – заради свръхопеката от страна на родителите, които насочват към него не само цялата любов и грижи, но и всички страхове и тревоги, то неминуемо расте изнежено, със слаба нервна система и е дори хипохондрично.
Такова мнението съществува почти до края на XX век, въпреки че вече има достатъчно проучвания, които оборват този мит.
Деца със здрава емоционална връзка
Първият стабилен защитник на единственото дете в семейството е психоложката Тони Фебло, преподавател в университета в Тексас. През 1986 година тя публикува резултати от анализа и обобщението на 200 различни проучвания на темата. Те доказват, че няма никакви съществени личностни различия в характеристиките на единственото дете в семейството и това, които е отраснало сред братя и сестри.
Все пак Фебло открива една разлика – единственото дете има по-здрава емоционална връзка с родителите си в сравнение с деца от многодетни семейство.
В това обаче няма нищо лошо, нали?
Изводите от проучването на Фебло след това са подкрепени и от други изследователи, в това число и проведените през 2018 от Андерс Клок и Свен Щтатмюлер от Франкфуртския университет по приложни науки.
Тяхното проучване било много по-мащабно и обхванало 10 000 немски ученици. Като изследователите проучвали и качеството на детско-родителските взаимоотношения – дали детето може леко и свободно да започне разговор с мама и татко и то на важни за него теми. Резултатите недвусмислено доказали, че за единственото дете е много по-лесно да говори с родителите за проблемите си. А, ако в семейството има повече деца, то първородното най-лесно споделя, а за най-малкото това се явява най-трудно.
Въпреки, че имат силна емоционална връзка с родителите, единствените деца съжаляват, че нямат верни приятели в игрите.
Затова в предучилищна възраст те често си измислят въображаеми приятели. И родителите не трябва да се тревожат от този факт, защото подобна игра помага на детето да развива способността си да общува.
Шампиони по въображаеми приятели
Единственото дете изявява някои свои личностни характеристики. Проучване на китайския психолог Цзян Ци показа, че единствените деца по-трудно правят компромиси, не са склонни да сътрудничат и съчувстват на околните. Той тества умствените възможности и изследва личностните характеристики на 126 студенти, които са единствени деца в семейството и 170 родени с братя и сестри. Така стига до интересни изводи.
Единствените деца събират по-малко точки по толерантност
Толерантните хора са алтруистични, готови да помагат, сътрудничат и съчувстват на другите. На този тест единствените деца губят по точки.
Затова пък те са по-креативни, имат по-гъвкаво мислене в сравнение с тези, които растат с братя и сестри. Вероятно това е така, защото от ранна възраст в игрите им се налага да разчитат на собствената си фантазия и изобретателност.
Но това е е всичко. При изследване с ядрено-магнитен резонанс учените откриват разлики в структурата на мозъка. При единственото дете в тази област на мозъка, която отговаря за въображението и креативността, учените откриват, че има по-голямо количество сиво вещество. В същото време се забелязва дефицит на сиво вещество в средния префронтален кортекс. Този отдел на мозъка отговаря за обработката на емоционалната информация и включва способността да се договаряме, да разбираме чувствата на другите, и да контролираме собствените си емоции.
Много фактори влияят и определят как ще израстне единственото дете. На първо място са възможностите за развитие, които му осигурява семейството. Тези деца обикновено не растат изолирани и лишени от контакти с други връстници, те ходят на градина, училище, посещават кръжоци.
И за оформянето на характера, топлата и грижовна обстановка вкъщи се оказва много по-важна от броя на децата, категорични са специалистите.
Мона Василева
Има редица детски занимания, които са не само забавни, но и полезни за растежа.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари