Какво да правите, ако детето постоянно спори с вас

Детето се инати, защитава упорито позицията си и дори се опитва да се налага. На всяка молба на родителите си отговаря: „Няма да ми заповядваш!“, „Не си ми шеф“.

В  първата част на материала обяснихме защо детето яростно не отстъпва и се инати.

Сега продължаваме с най-важното. А именно как да се справим и каква стратегия да изградим.

1. Запазете спокойствие

Майка и дъщеря спокойно разговарят. Снимка: Shutterstock

Ако детето говори с вас неуважително, е нормално да се чувствате ядосани, разстроени или разочаровани. Но не трябва да срещате огън с огън - това само ще влоши ситуацията, защото то все още се учи, като ви гледа и повтаря вашите стратегии на поведение.

Вместо да реагирате емоционално, направете пауза и си дайте време да обмислите отговора си. Това може да бъде всичко - дълбоко вдишване, отпускане на юмруците (при гняв ги свиваме автоматично, а съзнателното им отпускане намалява емоциите), спиране на разговора.
Не е необходимо да водите борба за власт – трябва да научите детето на определено поведение и да му покажете, че вие можете да се контролирате.

2. Дайте му избор

Ако възникнат спорове, защото детето ви жадува за повече независимост, му дайте възможност да прави повече избори. Те трябва да са съобразени с неговата възраст и ниво на развитие, но в същото време да му позволяват да решава сам какво да прави.
Например, вместо да кажете „Време е да си сложиш пижамата“, можете да го попитате „Искаш ли първо да си сложиш пижамата преди лягане или първо ще си измиеш зъбите?“

Границите на очакванията ще останат същите, но детето ще има избор и възможност да контролира следващите си действия.
Колкото по-силно е убеждението му, че само взема решения, толкова по-рядко ще стигате до конфликт.

3. Признавайте чувствата, но не и поведението

Ако поведението на детето се води от силни емоции или чувство, че е неразбрано или незабелязано, е важно да признаете тези чувства. Въпреки това, не трябва да насърчавате поведението му, ако не искате то да се повтори. Вместо това му помогнете да се научи да управлява силните си емоции по по-разумен и приемлив начин.
Може да кажете: „Виждам, че в момента си много ядосан и това е нормално. Но използването на такива думи, когато говориш с мен, е недопустимо."
Когато усети, че родителите разбират чувствата му, то ще се успокои. Това ще намали желанието му да спори.
Освен това детето ще види, че вие продължавате да поддържате ясни граници и насърчавате доброто му поведение.

4. Поставете ясни граници

Майка и син постигат съгласие. Снимка: Shutterstock

Поставете ясни граници относно това, което смятате за уважително общуване, и след това бъдете твърди в следването им – не само от страна на детето, но и от ваша страна. 

5. Научете го да се справя

Трябва да научите детето как да управлява емоциите си и да му помогнете да развие умения за решаване на проблеми и да общува. Научете го да разпознава и назовава чувствата и да се справя със силни емоции, особено с гнева.

- научете го на няколко дихателни техники ;

- предлагайте „освобождаване“ на енергия чрез физическа активност (бягане на място, скачане и др.);

- прегърнете го;

- слушайте музика заедно.

- Не забравяйте да кажете на детето си, че може да помоли другите за помощ, когато се чувства претоварено, вместо да бъде предизвикателно или по друг начин неприемлив начин да търси внимание.

Помогнете му да намери думи, с който да поиска помощ: „Толкова съм ядосан в момента“ или „Имам нужда да остана сам за малко, защото наистина съм разстроен“.

6. Обърнете внимание на доброто поведение

Когато детето спори и се гневи, е логично родителят да иска да блокира всяка грубост или лоша дума.
Важно е обаче да балансирате ситуацията, като обърнете внимание на положителното поведение.
Например: „Виждам, че си разстроен, но забелязах, че си поел няколко пъти дълбоко въздух и си използвал правилните думи, за да изразиш чувствата си. Наистина оценявам твоите усилия."

Това помага, а също така още веднъж напомня (и затвърждава в съзнанието на детето) какво поведение очаквате от него.
 

По материали на Baby Chick,  Мона Василева