Как да се справят родителите с пристъпите на гняв
Майка подготвя дъщеря си за детска градина. Снимка: Shutterstock
„Дъщеря ми навърши 2 години. Отскоро ходи на частна детска градина. И като че ли нямаше никаква нужда от адаптация. Веднага се включи в живота, сякаш винаги е била в детски колектив. Учителите никога не са я виждали да плаче. Вкъщи обаче тя показва цялата гама от емоции. Плаче много често, капризничи без причина, но също така се радва и се смее. Днес в градината наблюдавах следната картина: едно момче се опита да вземе нейна играчка, но тя не реагира. Видимо беше недоволна. Пусна играчката и замръзна на място – едва сдържаше сълзите си, но беше много тъжна и потисната. Извиках я, прегърнах я и я помолих да плаче. Тя опита, но не се получи. И тогава учителката я взе на ръце и се опита да я развесели.
Как трябва да се държим с баща й у дома? Как да обясня на момиченцето си, че всякакви емоции са добри и че трябва да се показват в градината, а не да се потискат?“, пита млада майка.
Отговор дава Джамиля Кашапова, психолог.
Поведението на дъщеря ви е напълно нормално за дете на нейната възраст. Децата са склонни да показват силни емоции само, когато са около хора, на които имат повече доверие.
Например, ако майката е тази, която прекарва повече време с детето, тогава не само в детската градина, но и край бащата и други важни за детето възрастни - баба и дядо - то ще се държи идеално. Докато при мама ще покаже пълната гама от емоции.
Друго не става ясно от писмото. Детето не иска да плаче в градината дори до вас, но учителката се опитва да го развесели.
Това е нормална реакция на учителя, но за малкото момиче е объркващо. То може да послужи като сигнал, че емоциите му не са желани и че вместо да плаче, трябва да се усмихва.
Поради възрастта детето се адаптира към очакванията на възрастните. Може би най-добрият вариант би бил да обсъдите с учителите в детската градина каква реакция очаквате от тях в подобни ситуации.
По този начин цялата работа, която сте свършили у дома, няма да бъде унищожена.
Момиченце, което лежи на пода и плаче. Снимка: Shutterstock
У дома си струва да продължите да работите с емоциите на детето - да го научите как да ги разпознава и назовава.
За да направите това, можете да използвате специални книги, карти с емоции и ролеви игри.
С тяхна помощ и с нагледни материали за дъщеря ви ще е по-лесно да разбере какво изпитва и ще може да говори за емоциите си. Така тя ще се научи да ги изразява в ситуации с други хора, без да се потиска или сдържа.
И разбира се, тя има нужда от личен пример – колкото повече вие и съпругът ви говорите за собствените си емоции, толкова по-бързо и по-лесно дъщеря ви ще се научи да прави същото.
Детето трябва да разбере, че показването на емоции е безопасно.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари