Какво да попитате на родителската среща, как да реагирате на упреците, отговаря психолог
Дете, изправено пред дъската в училище. Снимка: Getty
„Когато синът ми беше в седми клас, ме извикаха при директора, за да ми съобщят, че той се държи ужасно в клас: получил е слаба оценка по математика, говори и се варти по време на уроците, пречи на останалите ... След като говорих със сина ме, се оказа, че оплакванията са силно преувеличени”, разказва разтревожена майка.
Психолог Лариса Суркова обяснява как да действаме правилно в такава ситуация.
Учителка, която е доволна от огтовора на ученичка. Снимка: Getty
Училищният живот винаги създава проблеми: детето е получило лоша оценка, не си е написало домашното, закъсняло е за час.
Училището, разбира се, иска послушни и изпълнителни ученици, но повечето са далеч от това. Да се чувствате зле, да му се сърдите, да се карате, това е нормална реакция.
Най-естественото е да сте на страната на собственото си дете. Просто защото вие, като родител, сте негов защитник и тил.
Разбира се, слабите оценки и закъснението са лоши, но не толкова, че целият свят да се настрои срещу детето. И кой, ако не майката, може да каже на учителя: „Сигурна съм, че той ще се поправи“.
Естествено е тя да търси оправдания пред учителя и обяснение за лошото поведение. Дори престъпниците имат право на адвокати.
Но детето не е престъпник. То просто е небрежен и не особено старателен ученик, който не се вписва в училищните правила.
Понякога учителите правят забележки на майките и татковците и те, като виновни ученици, послушно кимат с глава: „Да, да, това е много лошо. Той/тя се държи ужасно!“
И вкъщи изливат негативните си емоции върху детето.
Какъв извод ще направи то? Че да не си пишеш домашните и да закъсняваш за час е лошо? Това го знае прекрасно.
Но сега ще бъде сигурно, че сте от другата страна на барикадата и не искате да го разберете.
В крайна сметка за всичко си има причина – и за лошите оценки, и за лошото поведение.
Дете и родител на среща с класната. Снимка: Getty
По правило родителите се доверяват безусловно на учителите.
Може ли учителят да сгреши или да преувеличи вината? Може би.
Учителят е обикновен човек, който като всички нас има погрешни представи, стереотипи и лошо настроение. Най-лошото, което родителите могат да направят, е, без да помислят и анализират ситуацията, да приемат гневните забележки на учителя и заедно да започнат да се карат на детето.
Ако едно дете настоява, че не е виновно, защо да не му вярвате?
Има смисъл да отидете заедно с гимназиста директно при учителя, само за да му дадете възможност да изложи своите контрааргументи. Само не забравяйте да му дадете право на глас и защита.
С малкия ученик е по-добре да обсъдите проблемите му у дома и да отидете на родителска среща без него. На тази възраст не е необходимо да уведомявате децата, чи имате разногласия с учителя.
Някои родители вярват, че „най-добрата защита е нападението“ и при първото оплакване срещу детето си започват да обвиняват учителя: „Лоша оценка на теста? Значи вие не сте обяснил материала както трябва.“ или „ Върти се и говори в час? Вероятно програмата ви е скучна."
Дори учителят да греши, вашата агресия не е най-добрият фон за конструктивен диалог. Така ще настроите учителя срещу себе си, а вероятно и към детето.
Запазете спокойствие в разговора. Ако не сте уверени в себе си, тогава е по-добре да изпратите по-сдържан член на семейството - татко или баба да говори с учителя.
Възможно е „ужасните“ грехове на детето от гледна точка на учителя да ви изглеждат глупости. И слабите му оценки по математика, изобщо да не ви притесняват.
Не бързайте да кажете на учителя за това. Кое е по-важно за вас: да изразите мнението си за училищните правила, които не одобрявате, или да разрешите проблема конструктивно?
Дори вашият ученик да няма нужда от математика в бъдеще, можете да направите нещо, за да не получава слаби оценки.
Проявете интерес. Може би вашето дете се нуждае от повече време в клас, за да напише теста. Или за да разбере материала, трябва да го слуша не веднъж, а три пъти.
Не се страхувайте да попитате какво е готов да направи учителят, за да помогне на детето ви - защото това е причината то да ходи на училище.
Родителите могат само да контролират този процес у дома, но не и да заместват уроците и учителя.
Не позволявайте да му „лепят етикети“ като „слаб ученик“ или „изоставащ“. В крайна сметка целта на вашия разговор с учителя не е да накажете детето, а да му помогнете.
Най-добрият начин да установите нормален контакт с учител е да го помолите за съвет. В края на краищата, неговата професия е да преподава.
Първо, по този начин отдавате почит на неговия професионализъм, показвате, че уважавате и се вслушвате в неговото мнение.
И второ, има голяма вероятност да получите наистина добър съвет, тъй като сте вътре в проблема и може да не забележите неща, които изглеждат очевидни отвън.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари