Ето кои са те, какво ги е провокирало и как умно да ги избегнем
Защо детето е гневно?
Снимка: Shutterstock
Нацупеното и сърдито дете е само предупреждение за онова, което може да ви се случи. За да сме честни, трябва да кажем, че то може и да НЕ се случи.
Но обикновено точно така започват гневните изблици, характерни за една определена възраст, когато децата все още търсят себе си и не успяват да се справят сами с връхлетелите ги емоции.
Крясъци, тръшкане, хвърляне на предмети по земята, тропане с крак, търкаляне по земята… е само част от възможния репертоар, с който детето ще атакува търпението и нервите ви.
Най-доброто, което може да направите в такава ситуация е да разрешите проблема максимално бързо.
Това не означава да угодите на секундата на детския каприз, а да намерите точното и правилно решение, което ще помогне на детето да се успокои.
А това може да стане само, ако анализирате и откриете кои са причините за неговия гняв.
Според експертите има 8 най-чести, така че първо проверете дали не е някоя от тях.
Разочарованието е стъпка към гнева.
Снимка: Shutterstock
Да опитваш да направиш нещо и да не успяваш, колкото и да се пробваш, е наистина разочароващо, дори и за възрастни.
За щастие това е краткосрочен проблем, който бързо отминава.
В този случай е важно да накарате детето да разбере и да приеме, че понякога няма да получи всичко, което иска или да постигне изведнъж всичко, с което се е захванало.
Когато детето има очаквания, които не се случат, се чувства измамено и разочарованието лесно прераства в гняв.
Затова не е добре да го лъжете (ако това е била причината), а да му обясните как не е възможно сега да стане това, което то иска, но му обещавате да опитате след време.
А ако не зависи от вас, просто поговорете с него и му обяснете отново същото.
Ако не бъде правилно разпозната и адресирана, тъгата може да се окаже трудна за преодоляване. Най-честата реакция в такива случаи е гняв.
Тъгата обикновено идва след отказан жест на обич, независимо дали става въпрос за приятелчето, с което са се скарали, или сложни отношения в семейството.
Децата имат нужда да се чувстват достатъчно обичани.
Изплашеното дете често реагира с гневни изблици. Страхът, че може да загуби нещо ценно, го кара да прави това.
Спомнете си как то е реагирало, когато за първи път сте го оставили в детската градина. Вероятно се е страхувало, че повече няма да се върнете.
По същия начин детето реагира и за останалите важни неща, които се случват в живота му. Важни в неговата глава и неговия малък свят.
В такива моменти трябва да го успокоите, че вие винаги ще бъдете до него.
Обикновено децата не са надарени с голямо търпение.
Когато те искат нещо, очакват да го получат веднага.
Затова е важно вие да не губите търпение и да опитате да ги разсеете с нещо занимателно.
Несигурността е друг проблем, пред който децата са безсилни.
Снимка: Shutterstock
Дете с ниско самочувствие или липса на увереност в своите способности, често изпитва гняв, но към себе си.
То много иска да направи нещо, но не може. И разочарованието от това лесно го кара да се ядоса.
Децата могат да изпитват различни емоции, които да останат неразгадани за родителите.
Те могат да се чувстват неудобно, без да могат да определят причината или да обяснят какво изпитват.
Тогава гневът е естествен изблик, който ги освобождава от натрупаното негативно напрежение.
Ако детето не е успяло да преодолее болезнено за него събитие, тази рана може да се отвори по всяко време.
И то няма да може да разпознае причината, което ще провокира гнева му.
Деси Тодорова по материали от Curioctopus
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари