Детето ми е хиперчувствително

Детето разказва фантастични истории, в които то е главен герой, става особено непохватно, когато го гледате в ръцете, свива очи, защото силната светлина често го дразни, избягва шумни места ...

Има такава категория деца, които са доста по-чувствителни от останалите.
Дали вашето дете е особено чувствително или това са възрастови особености?
За първи път това състояние е описано от американския клиничен психолог д-р Елен Арон през 1996 година. Тя го характеризира като хиперчувствителност – извънредно висока чувствителност, която надхвърля обичайната норма. Това е нейното определение, което оттогава се използва  в практиката.
По последни проучвания тя засята 15-50% от съвременните хора. В това число и деца.

Как да разберем дали детето е твърде чувствително

Ето особеностите, които  го отличават  

- То има богат вътрешен живот и развито въображение.

- Вълнува се дълбоко от изкуството ( картини, музика).

- Става несръчно, когато някой го гледа в ръцете.

- Силно се вълнува от промени. Стимули за него са светлина, звуци, тълпите от хора.

- Затруднява се да изпълнява няколко задачи едновременно или да направи избор.

Има различни видове чувствителност и затова и проявите са най-разнообразни. В своята книга „Моето дете е силно чувствително“ д-р Елен Арон изброява 17 особености.

Снимка: Guliver / iStock

Хиперчувствителното дете реагира бурно, без да може да оцени размера на изненадата, има добро чувство за хумор и по-богат речников запас в сравнение с връстниците си.
Интуицията му е силно развита, задава много въпроси и трудно прави бърз избор. То има нужда от лично време, през което да бъде оставено на спокойствие. Силно отзивчиво е към емоционалното и физическо страдание на околните. И доста по-добре се справя с изпълнението на задачите, когато никой не го наблюдава. В същото време се притеснява от шумни, светли места, на които се събират много хора.

„Може да не откривате всички тези характеристики на свърхчувствителност у вашето дете, достатъчни са и само 2, за да знаете, че то е по-чувствително от другите“, обяснява д-р Арон.
При бебето състоянието е лесно различимо – то реагира силно на шум, на светлина, при допир на някои материи до кожата и както и на промени в температурата на водата на банята.

Как да се справим

Според психолози помощта от страна на родителите се изразява в това да намалят до минимум дразнителите за детето.

- да ограничават и избягват игри, които отключват бурни емоции

- да уважават нуждата му от от спокойствие, след като е участвало в буйни игри

- да избягват ненужното стимулиране: например курсове и кръжоци, след дългия училищен ден

- да не го обвиняват за неговата чувствителност, а да говорят и да акцентират върху положителните му черти ( например острата му наблюдателност).

- да обясняват на хлапето, че може да превърне тази своя особеност в сила

- да му помогнат да открие своя емоционален предел и „точка на пречупване“, за да може да ги избягва в бъдеще.

Източник: parents.fr, адаптация Мона Василева