Омразното „Не“

Всеки знае, че без „не“ животът е невъзможен, защото няма начин всичко да бъде позволено.
Как обаче да отказваме правилно, така че да не получим обратен ефект? Анна Крайнова, семеен и детски психолог има какво да ни посъветва: 

Когато родителите кажат „не“, обикновено изпитват три вида затруднения. За някои е трудно да подберат точните думи, така че да не обидят детето.
За други въобще е трудно да произнесат „не“ и всеки път трябва да преодоляват вътрешните си бариери.
Трети просто не могат да издържат на бурния отклик и негативни заявления от страна на детето от сорта на: “Ти си лоша“, „Ти не ме обичаш“, , „Аз не те обичам“. В тези случай родителите са по натиска на цяла гама от емоции – от чувство за собствана вина и яд, до пълна безпомощност.
Въпреки това, забрани трябва да има. Те са жизнено необходими.  

Защо са нужни забраните

За детето не е лесно да се примири с ограниченията. А за него е още по-трудно да контролира емоциите си. В живота обаче ще се наложи то да се сблъсква със ситуации, когато няма да е точно така , както на него му се иска. И е много по-добре да се научи и да добие опит чрез контакта с най-близките си хора. Тогава ще срещне съпреживяване, подкрепа и помощ да разбере собствените си емоции.
Така че не бива да се страхуваме да кажем „не“. Запомнете: забраните са жизнено необходими. Родителското „не“ помага да се установят граници, които са нужни за нормалното развитие на психиката на детето. То е нещо като опора, като стена, която му дава чувство на безопасност. Без ограничения светът за детето няма да е безопасно място.

Естествено е, че то реагира отрицателно на всяко ограничение. Така то проверява границите, които искате да му наложите и се опитва да ги разшири.
Ако обаче сте спокойни и последователни, ако работите със таткото на един фронт, детето ще приеме новите правила.

Кой е главният

Важно е семейството да има йерархия. Това става, когато родителите заемат главната ръководна роля по отношение на детето. С други думи те са спокойните, силните и уравновесени възрастни, които се справят със своите емоции и помагат на детето да се справи със собствените си чувства.
Така децата получават усещане за грижа, любов, а най-важното - за безопасност. А това им помага да се справят с тревогата.
Ако йерархията е нарушена, детето не чувства нищо от това.

Чести грешки

Ако родителите се страхуват да поемат отговорност, те  общуват с детето си от позицията на „приятели“ и ще им е трудно да отказват и да забраняват.
Ако възрастният заеме позицията на детето, той очаква от него утеха. Такива майки и бащи често казват: „Съжали се над мама. Аз имам толкова работа, а ти не преставаш със своите капризи!“ , „Татко ти така се уморява от работата, пощади го пони днес!“

Други родители постъпват още по-неправилно – действат от позиция на властта си и с насилие. Всяка ситуация, която налага на детето да се каже „не“ , у тях извиква раздразнение и яд. И те отправят апел не към поведението на детето или към конкретната ситуация, а го изкарват виновно и „лошо“. И казват: „Ти си лош, ти правиш, каквото си решиш!“, „Интересуват те само забавления – да играеш електронни игри, да гледа филмчета“, „Как не те е срам. Аз толкова се старя, а ти“,

Подобни думи детето възприема като нападки и проява на незслужена агресия. Освен това у него се затвърждава впечатление, че е лошо дете. И не му остава нищо друго освен да протестира и да плаче. При това то се чувства обидено, засрамено, безпомощно и озлобено.

Така отношенията между родители и детето се развалят. Опитайте се да поставите нещата по друг начин.
Може би тези няколко насоки ще ви помогнат да стъпите на правилната писта.
(Продължението четете утре)

Мона Василева