Мнение и съвет от известен детски педагог и психолог
Дядо занимава малчуганите на детска пощадка. Снимка: Getty
Щом детето проходи, свали памперса и започне самостоятелно да се храни, родителите са изправени пред дилема - да го запишат ли на детска градина.
От една страна, то е толкова малко и не излиза от ръцете на майка си. От друга страна има нужда да общува и играе с връстници и другарчета, а родителите му – трябва да започнат работа.
Решението е много трудно: кога да изпратим детето на детска градина и дали изобщо да го изпратим.
Ето отговора и съветите на популярния психолог, автор на книги по детска психология Людмила Петрановска.
Деца се забавляват на двора. Снимка: Getty
Детето наистина трябва да общува с връстници от около 3-годишна възраст. Но за тази цел не е задължително да ходи на детска градина. То може да играе с братя, сестри, братовчеди, ако семейството е голямо. Или с приятели и връстници в двора, ако имате тази възможност.
Детето се нуждае от свободна ролева игра с връстници. С други думи да е свободно да прави каквото иска. Да играе само, като измисля игра и я развива по свой собствен сценарий.
Възрастният може да предложи помощ, да насочи, да се намеси, когато има някакви конфликти. Но е добре намесата му да се ограничи с това.
Колкото хлапетата са по-големи, толкова по-рядко трябва да се намесва.
- 3-4 годишно се нуждае от малка компания - още едно две деца.
- На 5-6 години е добре заедно да играят от 2 до 6 деца.
- За един тийнейджър социалният кръг трябва да бъде още по-голям.
Деца играят в детската градина. Снимка: Getty
Нека подчертаем още веднъж: през първите три години детето се нуждае повече от майка си, отколкото от друга компания.
Следователно, ако се наложи да изпратим на ясли бебе на 1,5-2 години, това е знак за безизходица на родителите, а не нещо, от което то ще има полза.
В яслата детето ще бъде хранено и гледано, но такава ранна „социализация” е много трудна за него. И ако нямате други възможности, трябва да предявите много високи изисквания към яслата, в която ще го запишете.
Ако не искате детето да страда, в групата трябва да има не повече от три деца, за които да се грижи една възпитателка. И групата да е малка. Така, ако детето се почувства зле, има възможност тя до го гушка, да го носи на ръце, да седи с него, да го люлее, да му говори, да го храни с лъжица.
Това не може да стане, ако групата е от 15-20 деца.
Но от тригодишна възраст децата трябва да общуват помежду си. Не половин час в края на деня, на площадката, когато мама се е върнала от работа, а много часове на ден.
Общуването на тази възраст трябва да бъде основната дейност на детето.
Прекрасно е, когато това се слува в детската градина. Но там по-често се случва обратното: детето е в групата през целия ден, но практически не общува с други деца, защото там има режим и графикът е планиран: обучение, дейности за развитие от сутрин до вечер.
В детската градина се разчита основно на взаимодействието на детето с учителя. А това никак не е добре, твърди психоложката.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари