Кой e по-добре да възпитава момчето – мама или татко

В първата част разказахме за различията между момчетата и момичетата в развитието и психиката им от раждането до пубертета, а сега ще се спрем на възпитанието - защо е по-трудно да възпитаваме момче отколкото момиче и какви са особености при отглеждането на двата пола. Разказва психоложката Светрана Иевлева.

В много традиционни култури малките момчета се отглеждат на два етапа. Отначало с тях се занимават жени - майка, баба и най-близки роднини - жени.
След това, на шест или седем години, отговорностите се прехвърлят на бащата. Сега само той решава всички образователни въпроси и жените не трябва да се намесват или да му противоречат.
От гледна точка на европейска майка (вероятно и всяка друга, която не принадлежи към традиционните култури), този подход е несправедлив.
Съвременната майка на момче знае, че нейното пряко участие в живота на детето ще бъде краткотрайно. И го възпитава със знанието, че ще това ще ѝ бъде отнето. Жестоко е спрямо майката.
Но по отношение на самото момче не е, ако вземем предвид неговите възрастови нужди и особености на развитие. И точно този вид възпитателна схема трябва да се приеме за правилна.

Ранното детство е

период на силна привързаност към майката

Момичетата, имат по-голяма нужда от непосредственото присъствие на майка си, момчетата по-трудно понасят раздялата.
Но веднага щом момчето навърши шест години, ситуацията се променя. Сега бащата става обект на обич. 
Момчето оценява играта с него, цени участието му в живота му. На шест години то чувства, че принадлежи към мъжкия свят и благодарение на баща си се държи уверено в него.
Майките понякога се обиждат и несъзнателно се опитват да се върнат в предишната си позиция. „Е, какво може да научиш от футболен мач? Грубо поведение, нецензурни думи? " Какъв риболов? Научи се първо да сгъваш чорапите си."

Снимка: Guliver / Getty

Разногласията относно възпитанието на едно момче обаче обикновено започват по-рано – още по време на привързаността му към майката. 
„Е, какво става, сега ?“ - казва презрително таткото като вижда как мама бърше сълзите на сина си с кърпичка. - Ти си мъж, не бива да плачеш. И още повече, не трябва да си духаш носа в кърпичка, избродиране с рози. Нали възпитаваме момче “, предупреждава татко.

„Може би нашето дете е специално, не като всички останали и има нужда от повече нежност“, защитава се майката, напълно уверена, че изобщо не е работа на мъжете да възпитават.
„Не, ти просто го разглези и сега цял живот ще бъде мамино синче и ще циври за щяло и нещяло“, отговаря таткото, съжалявайки, че не му е било позволено да отгледа истински мъж. 
Всъщност за всичко си има време. Мъжете

не се раждат с изграден характер, те стават „мъже“

И не веднага, а постепенно. В живота трябва да да има период, в който момчето може да плаче, да се оплаква на майка си и тя да му бърше сълзите.
То има право (и дори трябва да бъде) син на мама - от раждането почти до училищна възраст.
През това време то ще получи всичко, което тя може да даде: безгранична любов, нежност, увереност в собствените му сили и възможности. Но след това, под ръководството на таткото, то ще научи какво трябва да може да прави един истински мъж.
Разбира се, тези периоди нямат ясна граница. И изобщо не е необходимо на шестия рожден ден тържествено да прехвърляте детето на бащата с думите: „Е, от тук нататък ти ще го отглеждаш и възпитаваш.“

Присъствието на двамата родители е много важно за детето от самото му раждане и няма период, в който един от двамата може да се оттегли и да не взема участие, без значение дали възпитават момче или момиче. Само така те ще си спестят много проблеми.
Можем да говорим само „водещо“ влияние на единия от родителите. В този момент другият помага, а не пречи.

Снимка: Guliver / Getty

Мамо, как си?

Какво се изисква от мама в този момент?
Първото и най-важно нещо е тя да бъде щастлива. Този съвет звучи странно, но е така.
Момчетата са привързани към майка си от първите дни и са по-отзивчиви към нейното състояние. 
Бебето също може да бъде депресирано, ако майка му изпитва следродилна депресия. А по-късно, като възрастни, момчетата са предразположени към депресивни настроения. Те сякаш фиксират чувството на мъка, тъга и го запазват за цял живот.
Щастливата майка, доволна от живота си, е задължително условие за положително отношение на детето към живота и

най-добрият модел за отглеждане на момче

Всъщност точно сега, в ранна възраст, то развива представа за жените и мъжете като цяло, формира своите предпочитания и слага основите на бъдещия си семеен живот.

Майка, която вярва, че семейният живот за жената е тежък труд, внушава на момчето чувство за вина.
В бъдещия си семеен живот то със сигурност ще бъде грижовен и внимателен съпруг, но едва ли самото то ще бъде истински щастливо.

Второ, мама винаги трябва да е там. Емоционалната близост с майката е много по-важна от официалното ѝ присъствие. Тя може да е добра майка, дори ако е заета и е на пълен работен ден.
Въпреки това е по-добре, ако тя име възможност да се грижи за възпитанието през първата година от живота и не да не изпраща момчето на детска градина до тригодишна възраст.

Мама също трябва да бъде мека, нежна и женствена. Майките, които отглеждат момчета, често си мислят, че трябва да да бъдат по-строги с тях. Околните им налагат този модел на възпитание, особено ако се наложи сами да отглеждат синовете си.
Всъщност, именно твърде сурото възпитание в ранна детска възраст се превръща по-късно в източник на поведенчески разстройства и трудности в отношенията с родителите.
Повечето жени, които се оплакват, защо порасналите им синове не проявяват топли чувства и са много официални в общуването сами се държали по-студено и строго с тях в детството.

Снимка: Guliver / Getty

Бащински период

Какво трябва да направи мама в този момент?
Поддържайте и подкрепяйте авторитета на бащата.
Ако попитате детето си: „Кой трябва да отговаря за семейството?“ - то ще се замисли. Но не защото не знае, а защото просто решава как да отговори така, че да не обиди никого.
Обикновено децата казват: "Мама и татко в семейството трябва да са равни, но татко е малко по-важен, защото е по-силен."
Колкото по-голямо става момчето, толкова расте и желанието му да се откъсне от майчината грижа. И това е напълно естествен и правилен ход на нещата. Колкото и тъжно да изглежда, момчетата трябва да напуснат майките си и да поддържат връзка от разстояние с тях.

Нуждата от силен авторитет е вродена

Етологът Конрад Лоренц твърди, че в човешкото общество, както и сред животните, съществува инстинктът на глутницата. А "лидерът", главният, може да бъде този, който е по-силен и по-разумен.
Никоя майка, дори най-любящата и нежна, не може да осигури това: жените са твърде емоционални, за да поемат ролята на лидери.
Те също трябва да се подчиняват и да уважават този, който отговаря.

Разбира се, по-добре е, ако има взаимно уважение между родителите и водещата роля на таткото не означава пълно подчинение на останалата част от семейството.
Но дори ситуацията, когато бащата е прекалено авторитарен (в сравнение с меката майка), е по-добра за момчето, отколкото, напротив, мекият татко и шефката майка.
Съветът на експертите е майката постепенно да намали участието в живота на сина си. Момчето все още има нужда да общува с нея, но не във всички сфери. Тя задължително трябва да намали контрола върху избора на дейности, занимания и приятелства.

Ако тя не успее деликатно и навреме да се отдръпне, това ще се отрази зле на формирането на неговия характер.
Невъзможно е точно да се определи степента на участие на майката и до каква възраст тя трябва да е човекът №1 в живота на момчето – до 6, 7, 10 години.
По-скоро тя самата може да определи кога е желателно и дори необходимо да е до него и кога би било по-добре да му даде свобода и самостоятелност.

Мона Василева