5 оръжия срещу детското „Не“

Децата обичат да казват „не“. Особено импулсивните или хиперактивните. Колкото по-често казват „не“, толкова повече ви си струва, че правят напук.
Искат да се противопоставят на всички авторитети в живота си, било то родители, учители, треньори или по-възрастни роднини.

Как да се справим с тази ситуация,  съветва  детският психолог Елена Калашникова.

Майка преговаря с детето си. Снимка: Getty

Понякога се стига до ситуация, в която ви се струва, че винаги правят обратното, на това, което им казвате. Нали?

- отказват да вършат домашната работа, която им възлагате

- не се съобразяват с реда в класната стая, не слушат инструкциите на учителя

- не спазват п равилата и реда и вкъщи.

Обикновено родителите се ядосват, ругаят, изпускат нервите си или се отказват да воюват, защото губят вяра в резултата.
Но всичко това само налива масло в огъня. Някой ще каже, че детето трябва да бъде наказано, защото само така ще разбере.
Резултатите от нови изследвания доказват, че по този начин само ще осакатите живота му. И ако продължавате да проявявате агресия, няма да постигнете нищо. Ако физическото (тук се включват и шамари по дупето) или психологическото насилие не плашат детето, то ще стане по-дръзко.
И въпросът не е, че децата са някакви дяволи, които са изпратени в нашия свят, за да отровят живота ни. Не! Те тестват своите граници. И това не е лошо. Трудно е да се справите, да знаете как да постъпвате всеки път, когато сте на ръба на нервите си, но трябва да знаете, че чрез вас те се учат да взаимодействат със света. И с порастването си започват да разбират, че са способни да вземат самостоятелни решения.
Естествено, те искат да видят какви резултати ще постигнат. И така започват да експериментират, опитват се да правят различни неща, а не само тези, които вие одобрявате. И искат да видят какво точно ще стане.

Момченце, което измисля хитрина. Снимка: Getty
Когато избухнете, изгубите контрол и се ядосате, децата се чувстват уверени в „новите“ си умения да ви извадят от кожата. И повтарят и ще разширяват властта си.
Те ще повтарят новото поведение (спорят, съпротивляват се, отказват) все по-често в бъдеще.
Но ако родителите останат спокойни и уверени, децата скоро ще разберат, че трябва да опитат различен подход и да използват различно поведение.
Такава е природата на детските несъгласия и механизмът на тяхното затвърждаване. И това не е всичко!

Ето няколко хитрини как да превърнете „не“-то в „да“ с помощта на прости въпроси.

Сменете подхода

Майка и дъщеря водят преговори.  Снимка: Getty 

За да промените ситуацията с откази и противопоставяне, нека се научим да превръщаме „не“ в съгласие.
Представете си, че едно дете е нервно и капризно, защото не иска да заспи.
Знаете, че трябва да предотвратите ескалирането на ситуацията, преди да е прераснала в пълен изблик на гняв.

Вместо да кажете нещо като: „Лягай си веднага или мама ще се ядоса!“
Предлагам различен подход. Задавайте на детето си въпроси, на които то просто не може да отговори с „да“.

„Обикновено спиш на нощна лампа“
- Да.
„Има ли звезди по нея?“
- Да.
„Приятна ли е светлината, която идва от тези звезди?“
- Да.
„Твоята нощна лампа винаги ли е до леглото ти?“
- Да.

Детето ви вече е отговорило с „да“ много пъти и има шансове да каже „да“ отново, когато попитате:

„Чудесно. Можеш ли да си легнеш сега и да провериш нощната лампа?“

И детето, много вероятно, ще отговори с „Да“.

Ако то не се съгласи, предлагам втора маневра: избор от няколко приемливи варианта. 

Ето примерният диалог

„Искаш ли сам да се приготвиш за лягане или имаш нужда от помощ?“

„Искаш ли да си лягаш веднага или след 5 минути?“

„Искаш ли сам да изключиш нощната лампа или ще я оставиш включена?“

По този начин не казвате директно на детето: „Не, не можеш да направиш това“. Създавате по-комфортна атмосфера.

Детето има избор и то решава с какво да се съгласи и да каже „да“.
Тази форма на комуникация позволява на малкия човек да се почувства контрол над ситуацията.
Вместо да се концентрирате върху самия факт на отказа и да си мисли: „те ме ограничават“, „те не ми дават“, „те ми правят нещо лошо“.
Детето веднага започва да оценява предложените варианти. И насочва вниманието към избора на най-доброто.
Преди да предложите опции, уверете се, че са подходящи. Защото, когато детето избере една от тях, ще трябва да сте напълно съгласни с него.
Не забравяйте да опитате тези методи следващия път, когато то се съпротивлява и не следва инструкциите ви.
Вместо да му казвате какво да прави, насърчете го да ви каже „Да“ няколко пъти. Ако това не помогне, дайте му две възможности.
Този метод ще ви помогне да се научите да преговаряте, да предотвратите избухвания и скандали, които с възрастта става все по-чести и сложни.

Мона Василева