Защо трябва да ги приемаме спокойно
Момченце, което е сърдито. Снимка: Shutterstock
Детските истерии са важна част от емоционалното здраве на нашето хлапе и трябва да ги приемаме спокойно.
Чувстваме се добри родители, когато малките ни се усмихват и са спокойни, но ставаме безпомощни и депресирани, когато се хвърлят на пода, ритат и крещят.
Вярвате или не, тези истерични прояви са полезни и може да се научим да се отнасяме по-спокойно, когато се случат.
Ето защо.
Сълзите съдържат кортизол - хормон на стреса. Когато плачем, буквално освобождаваме тялото си от стреса.
Установено е също, че сълзите понижават кръвното налягане и подобряват емоционалното състояние.
Когато вашият малчуган е на ръба на истерия, той е ядосан, разстроен или хленчещ. След истеричния изблик обаче настроението му се подобрява.
Изпадне ли в истерия, е по-добре да го оставите да крещи и плаче, без да го прекъсвате.
„Плачът не е болка, а процес, който позволява на детето да расте здраво и спокойно“, обяснява педагогът Дебора Макнамара.
Преди няколко години работех като бавачка на 5-годишно дете. То строеше модел с Лего и изведнъж изпадна в истерия, защото нещо не му се получи. След истерията обаче, седна и успешно сглоби конструкцията.
Виждала съм много подобни моменти, когато хлапето се бори и емоционално изразява своето разочарование. Това му помага да изчисти съзнанието си и да научи нещо ново.
Ученето е толкова естествено за децата, колкото и дишането. Когато някакъв емоционален проблем блокира неговия напредък, то не е в състояние да се концентрира или да слуша.
Изследванията показват, че за да продължи напред, да се научи, трябва да е щастливо и спокойно. Постига го, когато се освободи от емоционалния стрес.
Снимка: Guliver /Getty
Проблемите със съня често възникват, защото родителите с всички средства се опитват да потушат и избегнат истериите. Външно детето не дава воля на емоциите си, но те продължават да кипят вътре в него. Точно като възрастните, и децата не спят добре, когато са под стрес или се опитват да преработят това, което се е случило през деня. Ако избухне и „отлее“ емоциите си, се успокоява. Така през нощта ще спи по-добре.
Детето е изпаднало в истерия, защото сте казали „не“. Това е добре!
Думата „не“ му дава да разбере, че има ясни граници на приемливо и неприемливо поведение.
Понякога избягваме да казваме „не“, защото не искаме след отказа да „разчистваме“ емоционалните последици.
Не се страхувайте от тях. Направете го спокойно, като същевременно изразите своята любов и съпричастност и прегърнете детето.
Истериите всъщност са голям комплимент за вас, дори и да не го осъзнавате!
През повечето време децата не ги използват, за да ви манипулират или да получат това, което искат.
Често хлапето приема дори разбира вашето „не“, но истерията е израз на „чувствата“ му към забраната. Може твърдо да настоявате на своето и в същото време да съпреживявате неговата тъга и обида.
Може и да ви е трудно да го повярвате, но гледайте и чакайте.
Ядосаното дете може да не показва благодарност, че сте наоколо, но всъщност е така. Оставете го да премине през бурята от чувства, без да се опитвате да го спрете или да „поправите“ щетите. Не говорете твърде много, но нека има няколко мили, успокояващи думи. Прегърнете го силно. Детето ви ще ви приеме безусловно и след това ще се почувства по-близко до вас.\
Понякога емоциите на децата се проявяват по други начини - агресия или отказ да изпълняват прости задачи като обличане или миене на зъби. Това показва, че то се бори с емоциите си. Пристъпът на истерия му помага да се освободи чувства, които му пречат да приеме това, което се случва.
Снимка: Guliver /Getty
Децата често избират да правят демонстрации у дома, където смятат, че има по-голям шанс да бъдат чути. „Ако настояваме те да се сдържат както у дома, така и на публични места, те натрупват много напрежение“, обяснява психологът Мишел Пейт.
Това отчасти се дължи на факта, че то расте и се учи да контролира емоциите си. От друга - започва да се съобразява с околните, които не приемат тези емоционални прояви.
Възрастите опиват да не крещят, когато са ядосани и стресирани, защото не е прието. Така че, позволете на детето си да прави истерии, докато е малко и трудно контролира емоциите си.
Когато сме край дете, изпаднало в истерия, изпитваме силни чувства. Нашите родители едва ли на времето са проявявали такова съчувствие към нашите изблици.
Страданието на собственото ни дете може да предизвика спомени за това как са се отнасяли към нас в детството и за проблеми, с които може и да не сме наясно. Така че сега „лекуваме“ нашите собствени емоционални проблеми.
След като детето се успокои, намерете време за себе си. Поговорете с приятел, поплачете или се посмейте от сърце.
Поддържането на спокойствие изисква упражнения и практика, но когато го овладеем, буквално препрограмираме мозъка си, и можем да станем по-спокойни и осъзнати родители.
Kate Orson “Tears Heal: How to listen to our children”, адаптация Мона Василава
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари