Защо е важно да разказвате приказки на децата

Да се разказват приказки не е проста работа. Но пък е изключително важно и отговорно. Защото приказките са не просто забавни истории, които децата обожават. Приказните истории са и мощно средство за възпитание, особено в най-ранна възраст. Освен това те помагат на децата за растежа им и ги учат на някои важни ценности, които иначе те трудно биха разбрали на този етап.

Има обаче куп въпроси, които родителите може би си задават. Най-важният – дали е правилно да се цензурират негативните герои и по-тревожните ситуации, за да не се нарани все още крехката психика на детето.

И как всъщност трябва да се разказва една приказка, за да има от нея наистина полза? Ето и отговорът на експертите.

Чрез приказките установявате по-добра връзка.

Снимка: Shutterstock

Средство за комуникация

Приказките са наистина чудесен инструмент за комуникация с най-малките. Всички приказни истории, легенди и митове открай време будят интереса на малчуганите и им помагат да навлязат в света на възрастните, да разберат функциониращите му механизми, правила, ролеви игри.

Фантастичният свят, който те представляват, всъщност не се различава от измислените образи, които децата си създават по време на игра. И в техните игри героите са разделени на добри и лоши, някои притежават магически сили да помагат, други си получават заслуженото на финала.

Чрез приказките децата научават, че за всеки проблем има решение и че всяко зло може да бъде победено от доброто. По този начин те са в състояние да контролират своите страхове, безпокойство, кошмари.

Накратко, те се научават да се изправят срещу себе си и по този начин да се справят с проблемите на ежедневието. А героите – добри или лоши, са лесни за разбиране от децата, които все още не могат да уловят в нюанси различните човешки поведения.

Как се разказва или чете приказка

Няма подходящо време за четене на приказки. Има деца, които предпочитат да го правят преди лягане, докато други очакват историята с нетърпение още през деня. Някои деца от по-малките класове разпускат с приказки след училище, други имат нужда да седнат на дивана с мама и заедно да четат.

Независимо от начина и времето, важно е да го правите. Но не по задължение, а когато усетите, че моментът е подходящ, детето само изяви желание или атмосферата предразполага към подобно тихо занимание.

От съществено значение е способността на читателя да модулира гласа си и да го преправя, за да отличи различните герои. Така историята изглежда по-достоверна, като по този начин позволява на детето да бъде напълно потопено в нея.

Какво не трябва да правите никога

В никакъв случай не модернизирайте приказката, като трансформирате героите (принца, чудовището, злата вещица...) в реални, съвременни персонажи.

Откъсването от съществуващия свят е от съществено значение за детето. Това му помага да разбере историята, без да се плаши от нея. Така то разбира, че това е само една история, измислица. А не реалност.

Също така не използвайте името на детето вместо един от героите, дори това да е най-добрият. Това му действа разсейващо и то дори може да не хареса приказката.

И не цензурирайте историята от страх, че детето може да бъде травмирано. Приказките са приказки, точно защото пренасят децата във фантастични светове, и не се нуждаят от никаква форма на превантивна цензура.

Как да разказвате правилно?

Снимка: Shutterstock

Полезни съвети

Добре е да изберете позиция, която да позволява на детето да вижда ясно илюстрациите, да обръща страниците и да следи историята. Ако то има въпроси, прекъсвайте четенето и отговаряйте търпеливо на всички питания, като се стараете да бъдете възможно най-честни, но без да рационализирате историята.

Като му кажете, че дракони в реалния живот не съществуват, за да го успокоите, всъщност не му помагате да преодолее страховете си. Но може да го успокоите, че драконите също имат слабости и могат да бъдат победени.

Ако детето много хареса приказката и пожелае да я чуе отново и на мига, не се колебайте и го направете. Детето желае това, защото вече познава историята и това му носи сигурност.

Деси Тодорова по материали от Bambinopoli