Дали е по-полезно да бъдем учтиви или просто трябва да ценим повече своето време
Снимка: Shutterstock
В скорошна анкета „Ню Йорк Таймс“ попита своите читатели за уроците, които биха си взели от пандемията.
„Вече няма да опитвам да бъда учтива. Надявам се да стана по-малко любезна, по-нехаресвана, по-смела, по-откровена и по-опасна жена“, коментира една от читателките на вестника от щата Джорджия.
Да не си особено любезен не е нещо, което повечето от нас считат за позитивна черта, но според основателят на Tesla и SpaceX Илон Мъск и коуча по лидерство Мадлен де Хоуки, използването на глобалната здравна катастрофа за преосмисляне на разбирането ни за това какво точно означава да си „груб“ може да ни помогне не само да имаме по-пълноценен живот, но и да намалим стреса в работата.
Не може да сте прекалено добри, но може да сте твърде учтиви
Когато говорим за твърде голяма учтивост, трябва първо да кажем какво точно имаме предвид под тази дума. „Не съм говорила с читателката на „Ню Йорк Таймс“ от Джорджия, но се съмнявам, че с написаното тя има предвид, че ще спре да казва „моля“ и „благодаря“ и че вече не би помогнала на стара жена да пренесе чантите си до входа на своя дом“, казва де Хоуки.
Добротата и благоприличието са винаги на мода (или поне трябва да бъдат). Когато тя пише, че вече не иска да бъде любезна, а да бъде по-смела, всъщност казва, че ще спре да обръща много внимание на това какво другите мислят за сметка на собствените си виждания. Тя ще спре да казва „да“ на социални срещи на компанията, защото просто се чувства задължена да присъства, или пък да следва определен житейски път, защото родителите ѝ смятат, че той е правилния.
Има добра причина да мислите, че внасянето на малко повече от типа „грубост“, при който поставяте собствените си нужди пред очакванията на другите, в живота ви е добра идея. Опитът на медицинските сестри в хосписите и академичните изследвания потвърждава, че в последните си дни на живот хората съжаляват най-много за това, че са прекарали твърде много време в опити да се харесат на другите, игнорирайки повелите на собственото си сърце.
Професионалните ползи от по-малкото любезност
„Ако тази дама има предвид точно това с думите си, че иска да бъде по-малко любезна, то ѝ пожелавам успех. Да не бъдеш твърде учтив обаче не опира само до разкаяния на смъртното легло. Това може да ви помогне да бъдете по-щастливи и продуктивни в ежедневието си“, твърди Де Хоуки.
За да илюстрира тази си идея, тя дава за пример именно Илон Мъск.
„Преди време той написа имейл до служителите си, в който обясни колко важно е за него компаниите му да имат страхотна култура по отношение на срещите. Той написа: „Станете и напуснете дадена среща или отхвърлете обаждане щом стане очевидно, че вие не добавяте стойност. Не е грубо да станете и да си излезете. Грубо е да карате някой друг да стои и да си губи времето“, казва Де Хоуки.
Много от нас са възпитани да мислят, че да накараш другите да се чувстват дори малко неудобно е грубо, но никой не говори за това какво трябва да правим, ако този лек дискомфорт всъщност ни носи стрес и ни прави непродуктивни. По-лошо ли е да говорите за промяна в списъка с лектори на важно за вас събитие, отколкото да си замълчите от уважение и да загубите няколко часа в слушане на скучни речи?
Животът, както ни се напомни през последната година, е кратък. Колко по-продуктивни и щастливи бихме могли да бъдем ако просто дадем нова дефиниция на това да си „груб“, така че губенето на чуждото време и опитите за налагане на комформизъм да бъдат считани за по-груби от отказа от присъствие на безсмислена среща?
Никога не трябва да спирате да помагате на другите и да търсите начини да правите живота им по-лесен, но може би светът след пандемията ще бъде такъв, в който няма да има нужда да сме „твърде учтиви“.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари