Има фини нюанси, които ни насочват към правилните хора
Според проучванията зрителният контакт е важно средство за комуникация.
Снимка: Shutterstock
Дали харесваме някого, или не, зависи от безброй фактори. Някои от тях осъзнаваме – например думите на отсрещния, а други са по-недоловими – преди всичко от сферата на езика на тялото. Когато някой скръства ръце пред гърдите си или постоянно гледа в пода, е трудно да го предразположим към открит и задушевен разговор. Това навярно е ясно на повечето от нас. Но други, по-тънки нюанси от езика на тялото може да повлияят силно върху това колко симпатичен ни е някой и как възприемаме въпросния индивид.
Тези 5 навика, свързани с езика на тялото, карат хората да ни харесват:
Това, че ни е неприятно, когато събеседникът ни скръства ръце, се дължи на факта, че възприемаме позитивно само откритите жестове. Ако човекът, с когото разговаряме, ни гледа прямо в очите, ръцете му са отпуснати спокойно до тялото и стои изправен, това ни въздейства искрено и приятелски. Заемате ли такава поза при разговор, със сигурност ще направите по-приятно впечатление, отколкото ако очите ви шарят и изглеждате така, сякаш отчаяно искате да сте някъде другаде.
Друг недоловим жест, който може да окаже голямо влияние, е имитирането на движенията на събеседника. Правило ли ви е впечатление, че приятелки или други хора, които са си близки, често жестикулират по един и същ начин? Това се дължи на факта, че се чувстваме поласкани, когато някой подражава на мимиките и жестовете ни. Ако приятелката ви постъпва така, вероятно го прави несъзнателно, защото двете се обичате. Но можем да приложим тази малка хитрост и незабелязано в разговор с някого, на когото държим да се харесаме.
Когато докосваме даден човек, това може да заздрави връзката ни. Доказват го прегръдките в интимните отношения – те предизвикват отделяне на окситоцин и така ни сближават. Според изследванията обаче лекото докосване по ръката или рамото също може да доведе до това сервитьорките да получат по-голям бакшиш! Разбира се, когато се отнася за хора, които не са ни близки, трябва да подхождаме по-скоро предпазливо и само когато ситуацията го позволява.
Усмивката ни прави щастливи. Не само нас, но и човека, който ни вижда да не усмихваме. Това е научно доказано и бихме могли да извлечем полза от този ефект. Като се усмихваме на събеседника си, ние неусетно подобряваме настроението му и така благоразположението му към нас се увеличава. Това помага в редица ситуации и най-вече повдига духа на всички участници в разговора.
Представете си, че разговаряте с човек, който през цялото време гледа някъде покрай вас или е вперил поглед в земята. Сигурно се чувствате неудобно, нали? Според проучванията зрителният контакт е важно средство за комуникация. Когато гледаме събеседника си прави в очите, сигнализираме, че цялото ни внимание е насочено точно към този човек и към нашия разговор. Кой не е доволен да изпитва това чувство?
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари