Модата на паразитните думи и изрази може да навреди на кариерата и на живота въобще
Снимка: Shutterstock
Паразитни думи и изрази пълнят речта на всеки втори човек и повтаряни нонстоп, се превръщат в някакви абсурдни мантри – можем да ги чуем и вкъщи, и в работата, и от телевизионни и радиопредавания, в които събеседниците не си дават сметка как само губят времето на зрители и слушатели, дърдорейки досадни и втръснали от употреба думички.
Алабализмите се чуват и в училище - децата ги повтарят едно от друго, ама нали са ги чули вкъщи? И в телефонни разговори, и в магазина, и навсякъде. Дори начетени и ерудирани личности ги използват – просто така са се просмукали в речта ни, че не усещаме колко са дразнещи, безсмислени и неказващинищо.
Защо ги използваме?
- Защото сме ги чули и ни е харесало как звучат,
- Защото ги чуваме често и решаваме, че е модерно,
- Защото не си даваме сметка, тоест, изговаряме ги по инерция,
- Защото на практика нямаме какво толкова да кажем, но така и така сме взели думата, я да се поупражним малко можем ли да говорим витиевато…
Естествено, че не е възможно да контролираме и обмисляме всяка своя дума, но е хубаво да си даваме сметка за това какви ги приказваме, ако не, започваме да изглеждаме нелепо в очите на околните заради това, което чуват от нас.
Понякога е уместно да вметнем някоя и друга „празна“ дума, особено, ако говорим за важни и трудни за възприемане неща – в лекциите си за ученици и студенти обиграните преподаватели умишлено допускат паузи и думи, които отпускат и разсейват за кратко, но това се прави, за да се „смели“ по-леко сложната материя, която преподават.
Когато обаче отидем на интервю за работа и използваме често думи като „всъщност“ и „в смисъл“, губим слушателя и по-важното – пропиляваме шанса да ни назначат. Е, може и да не е толкова драматично, но все пак, имайте предвид съвета на Гуен Морън, съавтор на „The Complete Idiot's Guide to Business Plans“: „Ако търсите как да напреднете в кариерата си, е добре да се фокусирате върху начина, по който общувате с хората. В края на краищата, комуникационните умения винаги ще ви бъдат от полза и могат да наклонят везните към вас в случаи, когато се конкурирате с колега, който е не по-малко успешен и компетентен от вас, но умее да се изразява и общува по-добре.“
Думите са мощен инструмент, безспорно, но какво искаме да кажем, когато казваме:
Всъщност – с вмятането на това „всъщност“ както ни падне не казваме нищо съществено – та нали така или иначе говорим по същество, иначе защо ще говорим? Какво сме казали досега, което не е „всъщност“? Не е нужно да се вслушва човек внимателно, за да долови тази дума навсякъде около себе си по много пъти. Но какво, всъщност, искат да кажат всички тези хора, като я употребяват непрекъснато? Ако си дадат труда да я редуват с нейни също така ненужни за ясната мисъл синоними, като„в действителност“, „фактически“ и „на практика“, ще разберат колко празнословят…
В смисъл – същата работа: разсейващ от същественото израз, който не след дълго оставя негативно усещане у събеседника. Напоследък леко понамаля използването на тъпото „в смисъл“, но до неотдавна беше изключително масово по най-различни поводи и много често звучи безумно: „Отивам на плаж, в смисъл тръгвам.“ „Да купя ли олио, в смисъл, като отида в супера?“ Нищо смислено няма тук.
Как да кажа – е, това е една от най-досадните повтаряни нелепици и повод за моите "езикови тревоги". Изразът би бил съвсем на място, ако се изговори веднъж – в момент, в който човекът търси подходящите думи, за да обясни възможно най-добре мисълта си. Но повторен 12 пъти за 10 минути?
Не преувеличавам, един социолог повтаряше по телевизията „Как да кажа“ толкова често, че и рекламите бяха по-интересни от него. Най-тъпото обяснение за честата употреба на „как да кажа“ е, че събеседникът търси по-деликатен начин да се изрази. Е, не е така, защото, как да кажа… ако не можеш да кажеш нещо, помисли малко наум или по-добре си замълчи и не го казвай.
Има още много глупотевини, като обръщението „човек“ на всяка втора дума, или „ама честно“, които затормозяват речта и удоволствието от общуването. Ако се сещате и за други можете да ни пишете в коментарите.
Станислава Петкова
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари