Когато вярваш, че си най-важната на света само, защото имаш дете
„Аз съм майка!“ „Той е дете“ – това са коронните фрази в речника на много жени, някои от които обаче ги използват, за да се самоизтъкват, или да изискват от другите и да оправдават себе си и хлапето за всичко.
Лекари и психолози коментират, че този тип поведение е типичен за немалко жени и имат обяснение - те откриват корените му още в бременността.
Анализирай това
За да разберем откъде се взема синдрома азсъммайка, е хубаво да имаме предвид, че бременната е особена жена, защото всички нейни системи се ръководят от „бременните“ хормони и влияят не само на външността и организма ѝ, променяйки я така, че да износи и роди здраво дете, но променят и нейната мозъчна активност, поведение и настроение.
Именно затова бременните често са разсеяни, капризни, плачливи и изпадат за секунди в противоречиви чувства – на безнадежност и еуфория. Затова и посред нощ им се иска да похапват риба с шоколад…
Но това не е всичко – след средата на бременността в мозъка се формира особен участък, който постепенно подчинява цялостното поведение на жените на мисълта за предстоящото събитие. Това е периодът на „гнездене“ - онзи момент, в който всичко в живота ѝ се върти около бъдещото дете и е нормално – грижата за потомството е ключова за еволюцията.
Затова с раждането на бебето интересите ѝ зациклят върху него, всичко останало отива на заден план и възникват първите симптоми на „аз съм майка“.
Тогава тя е абсолютно уверена, че раждайки дете, има правото да изисква всичкото уважение и благосклонност на света, че другите са длъжни да се съобразяват с нейната нова роля в обществото.
С времето хормоните частично регулират подобно поведение, но често този синдром се поддържа от форуми в социалните мрежи и спецификата на възпитанието на самата майка, а често – и отсъствието на такова възпитание.
Типични симптоми
Азсъммайка преди всичко вярва безапелационно, че е идеална, непогрешима и че околните са длъжни да правят това, което тя иска.
Да стои на опашка, дори когато е в поликлиниката и наоколо е пълно с майки с деца – о, не, няма да чакам: азсъммайка! Тя най-безцеремонно и често пъти грубо и с назидание изисква да ѝ се отстъпва и в обществения транспорт, и в магазините, в училищата и навсякъде.
Този тип майки не мислят за удобството на другите, демонстративно сменят памперса на бебето насред ресторанта, не обръщат внимание на забележките на околните и дори по-лошо – използват грубост, „за да ги поставят на мястото им“.
Можете лесно да си навлечете гнева на азсъммайка, ако направите забележка на детето ѝ, независимо, че то може напълно да си я е заслужило. Другите са виновни, не то!
Не само агресията ѝ присъщи, сред нейните антидостойнства е и нетактичността. Любимо ѝ е да задава въпроси от рода на:
- „Защо не си родила досега, да не си болна?“,
- „Кога ще имаш второ, на момчето му е нужно братче!“,
- „Защо ви е куче? Родете си дете!“
Сещате се за какво става дума, защото този тип жени са способни да раздават непоискани съвети дори на непознати жени и се смятат за абсолютни експерти по майчинство. Ако не избягате навреме, може би ще ви се наложи да изслушате цяла лекция по тема, която въобще не ви интересува от жена, която е открила начин да се самоизтъква и чрез майчинството. Което е тъжно.
Марина Атанасова по материали на woman.rambler.ru