Не се примирявайте, в собствения си живот поставете себе си на първо място
Снимка: Guliver / Getty
Егоизмът е много противоречиво качество. Някои го издигат в култ, други го смятат почти за престъпление.
В миналото активно се насърчаваше равенството и братството и като че ли нямаше място за егоизъм.
В съвременния свят обаче егоизмът е на мода и набира скорост -
научени сме да обичаме себе си,
да се поставяме на първо място и да защитаваме собствените си интереси.
Ако ти самият си егоист, това няма как да ти пречи. Но ако това двусмислено качество е силно развито във вашия любим човек: съпруг, дете или родител? Ситуацията не е така розова.
Егоистът, без да се замисли, ще изяде най-вкусното парче, ще планира времето, както за него е най-удобно, ще харчи пари единствено както смята, че за него е най-добре.
Неговото мнение е най-важно, мнението на другите не го интересува особено. Неговото „Аз“ в семейството е на първо място.
В същото време егоизмът не е в пряка зависимост от успеха, амбицията и реализацията на човека. Егоистът може да бъде както успешен, така и неуспешен – вероятността е 50:50.
Понякога жената умишлено избира партньор егоист (ако той има проспериращ бизнес или е собственик на предприятие) с надеждата, че ще е успешен баща. Но какво се получава, ако егоистът лежи на дивана, гледа телевизия и пие бира?
В тази ситуация близките на егоиста стават жертва.
Защото егоистът е тиранин
Егоизмът разделя семейството на два лагера - ако съпругът е егоист, а съпругата и децата – жертви, той обичайно е защитаван и подкрепян от семейството на родителите си (вероятно, защото те са го възпитали така).
Но може да е и различно - егоистът да е от едната страна на барикадата, а роднините от другата.
Снимка: Guliver / Getty
Какво да правя?
На първо място, семейството винаги е система, нещо като скачени съдове. Ако единият е пълен, то другият ще е празен. Това диктуват законите на егоизма, който поставя собствените нужди на първо място и игнорира нуждите на другите.
В случай, че едно дете е егоист и родителите страдат от това, колкото и тъжно да звучи, отговорността е на 100% на родителите.
„Той не беше такъв, вие го възпитахте по този начин“
Можете да водите детето на психолог и опитвате да коригирате поведението му. Но на практика то е резултат от отношенията в семейството и най-вече между родителите.
Ако една майка направи детето си център на целия си живот, има голяма вероятност тя първа да страда от последиците от собственото си възпитание.
В случай, че съпругът е егоист, а съпругата - е жертва, тя трябва да си зададе въпроса - как съм създала такава ситуация в живота си? Защо съм избрала такъв мъж? Беше ли такъв от началото на връзката ни или стана такъв с мен?
Във всички тези ситуации жената се чувства някак на втори план, но определено това не ѝ се случва за първи път в живота. Някъде там, в детството, тя вече се е чувствала по този начин - може би не е била зачитана, не се е чувствала нужна или е била без право на глас. И сега тя възпроизвежда тази ситуация в настоящето си.
Затова тя трябва първо да се справи с основната причина и да работи да преодолее травмата. И успоредно с това да заяви високо собствените си нужди и сама да си даде право на глас.
Подобна е ситуацията, когато роднините са егоисти - мама, татко, баба, леля и т.н. Тогава се налага да определите и наложите граници на взаимоотношенията. Не да търпите и да понасяте, а да поставите себе си на първо място в собствения си живот.
Татяна Хромова, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари