Средностатистическа майка с много въпроси и един отговор
Снимка: Shutterstock
Да вдигнат ръка онези, които мразят създаденото от Леонардо да Винчи, Оскар Уайлд, Труман Капоти, Уолт Уитман, Елън Дедженерис, Рики Мартин, Елтън Джон, Джоди Фостър, Мартина Навратилова, Жан Кокто…
Представете си съвременната музика без гласа на Фреди Меркюри...
Френската класическа литература без Гюстав Флобер...
Класическата музика без Чайковски…
„Птиците умират сами“ без Ричард Чембърлейн...
Съвременното изкуство без Анди Уорхол...
Приключенските романи без Жул Верн...
Европейското кино без Педро Алмодовар...
Европа без Алън Тюринг…
Някои хора вярват, че светът би бил по-добро място без хората с хомосексуална ориентация. Аз съм хетеро и не вярвам в това, а дори не съм пристрастна.
Имам само двама относително близки гей приятели и за мен те са прекрасни личности, щастливи, реализирани професионално, приемани от близките и приятелите си точно толкова, колкото и приятелите ми с хетеросексуална ориентация. Дори понякога си мисля, че са много по-щастливи и пълноценни от редица хетеро.
Не сексуалността определя доколко сме успешни, а отношението на близките и обществото към нас.
Какво ще направите, ако един ден се окаже, че родната ви дъщеря/син е гей? Задавала съм си този въпрос и отговорът ми е, че единственото, което искам за децата си, е да са здрави и щастливи. А щастието е свързано с това да приемем и изразяваме свободно себе си, да се чувстваме комфортно в кожата си. И това реализиране до голяма степен е свързано с приемането от страна на родителите.
Та, ако някой ден се окаже, че някоя от дъщерите ми е гей, единственото, което мога да направя, е да го приема и да я подкрепя, без да ми коства усилия. За мен сексуалната ориентация никога не е била критерий за това колко стойностен е един човек. И всъщност изобщо не е била критерий за каквото и да било.
В зората на цивилизацията в Рим и Древна Гърция хомосекуалността е възприемана за напълно естествена, зададена от природата, и никой не е оспорвал нормалността ѝ.
Значително по-късно на хомосексуалното започва да се гледа с недоверие, като на болест или извращение. Хомосекуалните са били криминализирани и подложени на хормонално „лечение“, като единственият резултат бил пълна импотентност на пациентите от мъжки пол. Все пак е имало избор – затвор или лечение.
Но ако синът/дъщеря ви е гей и по тази причина влиза в затвора или е подложен/а на медикаментозна терапия, която го/я съсипва? Някои родители няма нужда да си го представят - за тях е реалност. Никой не би искал детето му да бъде съдено и да лежи в затвора заради сексуалната си ориентация, защото престъпление ли е сексуалната ориентация? Не мисля.
През 1973 г. Американската психиатрична асоциация взема решение да премахне хомосексуалността от своя Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства. Това решение е последвано и от Световната здравна организация (СЗО) през 1990 г.
Реално няма издържани научни доказателства, които да сочат, че хомосекуалността е заболяване, напротив. От депатологизирането на хомосексуалността до днес специалистите по психично здраве отчитат, че продължаващите предразсъдъци спрямо хомосексуалността в обществото са източник на значителен стрес за хомосекуалните, което често води до сериозен психологически дистрес и маладаптивни поведения. Поради това много психолози, психиатри и други специалисти днес работят по заличаване на стигмата.
Какво мисли науката по въпроса?
Най-общо казано, пикът на тестостерон по време на бременността, или отсъствието на такъв, задават хормоналния профил на плода и предопределят сексуалната му ориентация. В този смисъл хомосексуалността не е заболяване, нито извращение. Така, както не са заболяване сините очи, луничките, големият нос, малките гърди, червената коса и т.н.
Някога изгаряли червенокосите жени на клада, защото обществото вярвало, че са вещици. Днес ловът на вещици продължава, само генетичните белези са различни. Но да не забравяме, че с тях просто се раждаш. По същия начин можеш да се родиш гей. И не го избираш сам, освен в случаите, когато по една или друга причина правиш волеви избор против природата си.
Според статистиката, откак свят светува само около 10% от населението на планетата е с гей ориентация. Този процент не се е променил във времето, просто в момента има по-голяма гласност.
Напоследък в скандинавските държави се офомя тенденция, която под предлог да не моделира съзнанието на децата, а да им позволи сами да определят своя пол, на практика ги лишава от биологичния им пол, прави ги безполови. За мен тази тенденция е плашеща.
Едно е да няма дискриминация, а съвсем друго е обезличаването и отнемането на правото да израснеш с пола, с който си роден. С тази криворазбрана полова толерантност могат да израстнат много объркани и нещастни личности. По нашите географски ширини сме на другата крайност – тотално незачитане на всякаква различност.
Защо е трудно да пораснем цивилизационно, като общество от различни индивиди, от хора с различен цвят на кожата, различни възприятия за света, различно вероизповедание и различна сексуална ориентаци?
Различното не е заплаха, то е друго аз. Дайте да видим - как точно хората с хомосексуална ориентация ни пречат? Не намирам отговор. С какво ни застрашават? Не намирам отговор. С какво са по-различни от хората с хетеросексуална ориентация? Само и единствено със сексуалните си предпочитания. Прави ли ги това лоши хора, неспособни на любов и грижа, на емпатия, на високи професионални постижения? Не мисля.
Знаете ли, че бащата на Робърт де Ниро е бил гей? Гей ли е Робърт де Ниро? Хомосексуалните родители не възпитават хомосексуални деца. Но родителите, които смазват психически и физически децата си, създават агресори и жертви. И това не зависи от сексуалната ориентация.
По парковете всеки ден срещам хетеросексуални родители, които ругят децата си и ги опляскват за щяло и не щяло. Те ме плашат повече. Хомосексуалността не е заплаха за устоите на обществото. Ние сме заплаха за самите себе си, когато сме агресивни хомофоби с нулева граница на търпимост спрямо различното.
И на финала поздравявам всички с гласа на Роб Халфорд, ако не знаете кой е, гугълнете.
Ралица Найденова
Ралица е филолог по образование и графичен дизайнер по професия, автор и съмишлник на проекта „Пощенска кутя за приказки“. И създател на интерактивната книга за деца „Приключенията на принцеса Точица“, майка на две дъщери, която се опитва да не се превърне в скучен възрастен.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари