Как да отучим детето да хапе и посяга

Когато детето удари или ухапе майка си, тя се чувства обидена и наранена. Не е на ясно защо се случва това. И често не знае какво да направи: да се кара и наказва или да не обръща внимание?

Разбор на ситуацията прави психологът и майка на пет деца Карина Рихтере

Търсете причината
Детската агресия най-често шокира родителите. Наистина е трудно да се разбере защо изведнъж бебето, което преди няколко минути се е гушкало и забавлявало с майка си, започва да се държи агресивно. Тази ситуация е обезсърчаваща и ви кара да се съмнявате в детето си – дали всичко е наред с него?

За да разберете причината, просто погледнете лицето му в момента на атаката:
Усмихнато. Най-вероятно то просто не знае как да взаимодейства с другите по други начини. Тази ситуация е типична за бебета под 1,5 години, които по този начин изразяват любов и желание за игра. Понякога по този начин компенсират липсата на родителско внимание.

Очите са присвити, веждите са сбръчкани, а ъглите на устата надолу. Детето явно е ядосано. Най-вероятно с такова поведение то се опитва да протестира срещу действията на майка си. Този вариант на агресия е типичен за деца на 2-3 години, които все още не знаят как да контролират импулсите си и да се справят с чувството на неудовлетвореност.
В 90% от случаите детската агресия е временна фаза от развитието на детето, която приключва, когато то започне да се контролира по-добре и се научи да изразява емоциите си по по-разнообразни начини

Запазете спокойствие
Ако детето проявява агресия към вас, важно е винаги да помните три неща:

1. И детето, и вие имате пълно право на чувствата си. Но това, което ви отличава от детето, е способността да контролирате емоциите.

2. Агресията на детето не е насочена лично към вас. С действията си то протестира срещу ситуация, която не го устройва, а не срещу родителите си.

3. Гневът и агресивното поведение са моментен импулс. Това, че дете ви е ухапало или ударило, не означава, че е спряло да ви обича.

Ние реагираме правилно
За да се справите с детската агресия, трябва да го научите да контролира импулсите си и да изразява негативните си емоции по приемлив начин. Процесът на обучение не е бърз, може да отнеме няколко месеца. Важно е по време на всеки епизод, когато бебето ви обиди, да следвате определен алгоритъм:

Поставете личните си граници. Не е нужно да търпите и да се усмихвате сковано, ако детето ви удари или ухапе. Веднага щом това се случи, го спрете, отдръпнете се, кажете му, че ви боли и ви е неприятно. Ако е възможно, най-добре е да хванете ръката му и да предотвратите удара.

Обърнете внимание на обидените. Би било грешка в такава ситуация да се фокусирате върху нарушителя, нека детето разбере, че по този начин няма да може да бъде в светлината на прожекторите. По-добре е да се концентрирате върху това кого е наранило детето. Ако това сте вие, оставете съпруга си или друг член на семейството да ви съжалява и да ви утеши. Нека ви попита къде ви боли.

Говорете за емоциите. Помогнете на детето си да разбере какви емоции изпитва в този момент и защо. Заявете на глас, че разбирате, че то е ядосано. Можете да кажете, че на негово място сте изпитали абсолютно същите чувства.

Предложете алтернатива. Моделирайте ситуацията и предложете на детето си други начини да изрази гнева си.

Намерете отдушник на гнева
Гневът е много силна и разрушителна емоция, с която не всеки възрастен може да се справи, да не говорим за децата. Много е важно обаче да научим детето не да потиска, а да го живее по природосъобразен и безопасен за себе си и околните начин. За да направите това, можете да опитате следните прости, но ефективни начини за справяне с агресията:

Физическо натоварване. Физическата активност на хормонално ниво помага да се отървете от негативните емоции. Така че оставете детето да тича, скача, да се търкаля и катери. За да направите това, можете да отидете до най-близкия парк, батутен център, до спортната площадка.

Ролеви игри. Поканете детето да си сменят ролите с него и изиграйте с него ситуацията, в която ви е ударило. Покажете с личен пример как можете да изразите гнева и недоволството си, без да навредите на другите.

Хълк терапия. Позволете на детето си да излее агресията си върху нещо, което няма да нарани. Можете да го насърчите да премери сили с боксовата круша, да хвърля възглавница на пода, да разкъса хартия, да разруши кули от конструктора, влизайки в ролята на свирепия Хълк.

Арт терапия. Ако детето ви обича да рисува, тогава можете да използвате магическата сила на арт терапията и да го поканите да изобрази гнева си. Нека вземе най-„злите“ цветове и да твори. Можете да поправите ефекта, ако направите хартиен самолет от рисунката и метафорично "пуснете" гнева да отлети. 

В 9 от 10 случая детската агресия не е патология, а неспособност за изразяване на негативни емоции.
Но ако все още се притеснявате дали всичко е наред, винаги можете да се свържете с детски психолог. Между другото, агресивното поведение на детето е причина да се замислите дали вие самите знаете как да изразите гнева си по приемлив начин.

Не слушайте лоши съвети
Естествено е трудно да реагираме спокойно, когато децата проявяват агресия. Не бива обаче да използвате съвети от интернет, които не само няма да помогнат за подобряване на ситуацията, но и ще навредят на вас и вашето дете. Например тези:

Наказвате го. Правейки това, просто ще изхвърлите недоволството си и ще накарате детето да се съмнява в безопасността на връзката ви.

Карате го да се извинява. Няма смисъл, защото в този момент детето ви е ядосано и вие го принуждавате да поиска прошка. Дори и да го направи, извинението му ще е неискрено, но натрапено. Най-вероятно то няма да бъде от полза за никого.

Обиждате се, мълчите, игнорирате го. Ако искате да научите детето си да изразява правилно гнева и възмущението, вместо да се кара, не трябва сами да избирате добра тактика за разрешаване на конфликти. Може би няколко пъти този метод ще проработи, но детето ще повярва, че манипулациите са нещо нормално.

Правите се, че плачете и че страдате. Децата отлично разпознават истинските емоции от симулираните. Ако след като детето ви ухапе, вие се преструвате, че плачете и страдате, то ще разгадае преструвката и ще повтори действията си, убедено, че това е забавна игра и представление.

Мона Василева