Това означава ли, че е станало по-умно
Илюстрация: Getty
Преди броени дни детето с охота е стояло в прегръдките на всички подред и радостно се е усмихвало при всяка среща. Днес изведнъж избухва в силен рев при вида на съседа.
Такъв страх не трябва да ви изненадва. Той е характерен за деца на възраст
от 8 месеца до година и половина
Този вид страх възниква много по-рано от страха от Баба Яга или от гръмотевиците.
Страхът от непознати е един от първите страхове, които детето изпитва.
До 8-9-месечна възраст бебето започва да осъзнава, че майка му е напълно отделен човек от него. Когато тя си тръгва, то се страхува да не я загуби завинаги. В същото време започва да разбира разликата между непознати и познати лица и всяка седмица усъвършенства това познание.
При някои деца безпокойството може да бъде причинено не само от непознато лице, но дори и от майка им, ако тя радикално промени прическата или цвета на косата си. И ако вместо познато и любимо лице се появи непознато, дори да е миловидно, а не брадато, няма защо да се учудвате, че ще огласи квартала със силен рев, обяснява детскят психиатър д-р Наталия Лаврова.
То става по-умено
Страхът от непознати не е свързан с факта, че детето е свръхзащитено и силно привързано към майка си. Нормално е, на тази възраст то да е предпазливо към непознати и да демонстрира силна привързаност към близките, които се грижат за него.
Страхът е проява на инстинкта за самосъхранение и той може да се разглежда като полезен механизъм за самозащита, която му позволява да идентифицира опасността и да търси начини да я заобиколи. За най-малките деца показването на страх е начин да си гарантират, че мама и татко ще ги защитят. Тоест говорим за напълно естествен етап на развитие.
В същото време всеки реагира различно. Някой започва да ридае бурно при вида на непознат, а някой само изразява едва забележимо недоволство. Много зависи от чувството за сигурност, което майката дава на детето от първите дни на живота.
Често нашата тревожност се предава на децата и формира у тях подсъзнателно усещане за „несигурност” . Тревожните родители обикновено отглеждат неспокойно дете. В крайна сметка на подсъзнателно ниво то развива убеждението, че ако големите и силни възрастни толкова често изпитват безпокойство, тогава светът е пълен с опасности. И това непознато лице, което изведнъж се появява пред него, най-вероятно е едно от тях.
Периодът на „необщителност” не трябва да се счита за отрицателен – децата растат и се формират само като преодоляват страховете си.
Страхът от непознати по правило изчезва до година и половина, на мястото му ще дойдат други страхове, които също ще трябва да бъдат преодолени. И във вашите възможности е да помогнете да преодолее този етап.
Снимка: Getty
Всички деца изпитват временни страхове, които в крайна сметка са от полза: те опознават по този начин света.
Нека прави запознанства
- Хлапето трябва да се чувства защитено. Не забравяйте да му осигурите тази защита. Определете от какво точно се страхува и изградете план за действие. Ако то изпада в паника, когато непознат човек се приближи до него, опитайте се да държите непознати на разстояние. Изчакайте няколко месеца и поканете нови хора в къщата; ако то не харесва „непознатата леличка“, която се опитва да общува с него на улицата, не настоявайте, не казвайте „Хайде, не бъди такъв“. Учтиво се сбогувайте и отдалечете детето.
- Ако ще го представите не непознат, го дръжте в ръцете си. Не изисквайте него да отиде в прегръдките на някой (дори това да е най-добрият приятел на свекърва ви от училище, който е дошъл от другия край на света, специално да го види), и още повече не принуждавайте хлапето да го докосва и целува.
- Не правете забележки като „Не се дръж като бебе“ или „Ти се държиш неучтиво“ (правилата за учтивост не важат до навършване на две години). И дори в по-голяма възраст децата могат да се уплашат от твърде очевидни прояви на любов от непознати хора.
- Тригодишно дете има пълното право да не протяга ръчичка и да не отговаря на въпросите на хората, които вижда за първи път. Тук е важно да застанете на негова страна – не трябва да го засрамвате и да се опитате да го принудите да общува с някого против волята му.
- Важно е да му обясните, че този нов човек е добър. Кажете му това, дори и да не разбира думите, обяснението „чрез усмивка“ ще му даде сигнал, че няма от какво да се страхува.
- Усмихвайте се, когато се обръщате към непознати на улицата, в магазина, в поликлиниката – по този начин му давате да разбере, че новото лице е източник на положителни емоции и се радвате да го срещнете.
Правилата на етикета
1. Колкото и неразбираеми да са страховете на детето за вас, задачата на родителите е да го подкрепят: то най-вече се нуждае от вашето разбиране и любов.
2. Помолете приятели и познати да се държат на разстояние. Понякога децата започват да реагират със сълзи на приближаването на човек, когото преди това са виждали рядко. Обяснете на приятелите си, че това е естествен и най-важното временен етап и ги помолете да бъдат по-тактични. Колкото по-малко настояват, толкова по-вероятно е периодът на предпазливост или дори отхвърляне на непознати да не се проточи дълго.
3. През този период не трябва да променяте установения ред в семейството. „Предсказуемост“ е ключовата дума. Точно от това се нуждае детето на тази възраст. Изчакайте няколко месеца, ако планирате да наемете или смените бавачкато, остането за известно време при него само със съпруга си.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари