И вечно се оплакват, че им е скучно. Защо? Как да ги научим да са щастливи
Снимка: Guliver / iStock
Съвременните деца нямат мотивация да учат. Това ще признае всеки съвременен учител.
Има ли механизъм, който да ги задвижи и да ги мотивира? Защо се стига до това положение, че при всяка трудност се отказват да продължат напред ?
Мозъкът е пластичен. Може да го направим „по-силен“ или „по-слаб“.
Как да го накараме да работи в правилната посока?
Без да съзнаваме ние като родители допускаме грешка след грешка. В обичта и в желанието си да задоволим всички техни желания. Така, преди да си помислят дори, съвременните деца бързо получават всичко.
„Гладен съм!“ и след секунда те получават това, което искат.
„Скучно ми е!“ - „Вземи моя телефон.“
Не им помагаме като задоволяваме нуждите им на момента.
Отложете – това е един от ключовете моменти
за успеха в бъдещ план. Искаме да направим нашите деца щастливи, но, уви – даряваме им щастие в момента, а в дългосрочен план остават недоволни, дори гневни.
Умението да отложим удовлетворяването на нуждите, означава способност да работим в условия на стрес. Умение, което те нямат, защото ние не сме им създали.
Нашите деца се оказват зле подготвени да се справят с малки стресови ситуации. Постепенно положението се влошава. И в крайна това се превръща в огромна пречка пред успеха им в живота.
Детето се оказва неспособно да отложи желанията си в класната стая, в мола, в ресторанта, в магазина за играчки. Реагира зле на родителското „не“, защото е свикнало да получава веднага това, което иска.
Снимка: Guliver / iStock
мните технологии замениха живото общувате
Родителите са заети, затова връчват в ръцете на децата си джаджи, които да ги забавляват. Преди те играеха на улицата, където в екстремни условия развиваха способностите си за общуване. Умните технологии замениха игрите на открито. Освен това ги „разделиха“ от родителите.
Телефонът, който „седи“ с детето вместо нас, няма да го научи да общува. За да стане успешно, детето се нуждае от социални умения. Това е приоритет!
Мозъкът е като мускулите, които работят, като се тренират. Ако искате детето ви да може да кара колело, го учите да кара. Ако искате то а умее да чака, трябва да го научите на търпение.
Ако искате да може да общува, трябва да го социализирате. Същото важи и за всички останали умения.
Безкрайни забавления
В „пластмасовия“ свят, който сме създали за нашите деца, няма скука. Щом хлапето за момент остане спокойно, бързаме да го забавляваме отново, защото в противен случай ни се струва, че не изпълняваме родителския си дълг.
Ние живеем в два различни свята: те са в нашия „свят на забавление“, а ние сме в другия свят , където има само работа.
Защо децата да не ни помогнат в кухнята или да се справим по-бързо прането? Това е проста, монотонна работа, която тренира мозъка да работи по време на изпълнение на скучни задължения. Това е същият „мускул“, който ще му е нужен по-късно в училище, когато някои задачи няма да му допаднат.
Защото става така, че когато седнат в клас, за да решават задачи или да пишат, бързо се отказват. Обясняват: „Не мога, твърде трудно ми е, твърде скучно“. Защо? Защото работещият „мускул“ се тренира само по време на работа, а не при непрекъснато забавление.
Технологии
Заместваме грижите и вниманието, което не може да отделим за децата, със съвременните технологии. Компютри, телефони, таблите – те влизат в ролята на съвременни бавачки. И така ден след ден.
По-късно се оказва, че всекидневието е скучно, в сравнение с виртуалната реалност.
Когато децата влязат в клас, те се сблъскват с човешки глас и адекватната визуална стимулация, за разлика от специалните ефекти, които са свикнали да виждат на екраните. След часове, прекарани във виртуална реалност, им е все по-трудно да обработват информация в училище, защото са свикнали с високото ниво на стимулация от видеоигрите.
Технологиите раздалечават емоционално детето и от семейството.
Детето диктува какво се случва
"Синът ми не обича зеленчуци." "Не обича да ляга рано." "Не обича да закусва." „Не обича играчки, но знае много за таблета.“ "Той не иска да се облича." "Нея я мързи да яде сама."
Това са честите оплаквания на родителите. От кога децата диктуват как да ги възпитаваме?
Ако им разрешите всичко, което искат, те ще ядат бисквити, торти, ще гледат телевизия, ще играят на телефона и никога няма да си лягат.
Как ще им помогнем, ако им дадем това, което те искат, а не това, което е добро за тях?
Без добра храна и сън, детето отива раздразнено на училище, става тревожно и не внимава в час. Освен това получава и грешно послание – научава се, че може да прави каквото си иска, а не това, което се налага. И въобще няма идея какво да прави.
За съжаление, за да постигнат целите в живота, често трябва да правят необходимото, а не това, което искат.
Ако детето иска да стане ученик, то трябва да учи. Ако иска да бъде футболист, трябва да тренира всеки ден.
Децата ни знаят какво искат, но им е трудно да направят необходимото, за да постигнат целта си. Това води до непостижими цели и разочарования.
За да бъде детето успешно и в училище, и в социалните среди, и емоционално, тренирайте мозъка му!
Снимка: Guliver / iStock
СЪВЕТИ
1. Не се страхувайте да сложите ред и правила.
Децата се нуждаят от тях, за да са здрави и щастливи.
- График на хранене, време за сън и ограничено време за игри с телефона.
- Помислете какво е добре за тях, а не за това, което те искат или не искат. По-късно ще ви благодарят за това.
- Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добре за тях, въпреки че през повечето време то ще е точно обратното на това, което искат.
- Децата се нуждаят от закуска и добра храна. Те трябва да излизат на чист въздух и да си лягат навреме, за да могат на следващия ден да отидат на училище.
- Превърнете това, което не обичат да правят, в забавна, емоционално стимулираща игра.
2. Ограничете достъпа им до смартфона и до други електронни устройства. Бъдете близо до детето.
- Играйте заедно, танцувайте, бийте се с възглавници, усмихвайте се, сложете смешна бележка в раницата или под възглавницата, изненадвайте го – вземете го по-рано от училище и го заведете на обяд.
- Приготвяйте заедно семейни вечери, играйте настолни игри, отидете заедно на разходка с велосипеди и вечер се разхождайте с фенерче.
3. Научете ги да чакат!
- Да скучаят е нормално - това е първата стъпка към творчеството.
- Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „Искам“ и „Получавам“.
- Опитайте се да не използвате смартфони в колата и в ресторанта, научете детето да чака, да говори и да играе.
- Ограничавайте непрекъснатото похапване.
4. Нека се занимава с монотонна работа от най-ранна възраст, тъй като това е основа за бъдещи успехи.
- Научете го да сгъва дрехите, да ги подрежда в гардероба, да си прибира играчките, да си оправя леглото, да разопакова продуктите, да ги реди в хладилника…
- Бъдете креативни. Направете тези отговорности забавни, така че мозъкът му да ги свързва с нещо положително.
5. Тренирайте социални умения
Научете го, че е хубаво да споделя, научете го да губи и печели, хвалете го, научете го на „благодаря“ и „моля“.
Децата се променят в момента, когато родителите променят подхода си.
Помогне им, преди да е станало твърде късно.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари