Майка споделя личен опит, когато хлапетата са повече и има конкуренция
Имаме много работа. Струва ни се, че да заведем детето на лунапарк или на екскурзия е пълна загуба на време и на сили.
Майка на двама сина, бивша възпитателка в детска градина и блогър - Аманда Ройтер разказва как 15 минути съвместна игра, гледане на филм или четене на глас могат да компенсират цял ден развлечения и сладоледи.
Звучи странно, но работи. Пробвайте!
Лежим си в леглото с моя 6-годишен син, той е сложил глава на рамото ми. Току що сме завършили четенето на книжка. Той ме гледа с големите си кафяви очи и казва: „Мамо, толкова ми липсваш, когато съм в училище. И си мечтая да се прибера в къщи, за да си поиграем“.
Сърцето ми се свива: „И на мен ми е много мъчно за теб, и много ми се иска по-често да прекарваме време заедно.“
В действителност ние не успяваме да намерим много време да бъдем заедно. Защото той ходи на училище, има приятели, кръжоци, както и по-малък брат.
Така се получава, че синът ми тъжи за мен, а и аз също.
Приключвам домакинската работа, целувам го, сядам на канапето и мисля.
Къде да намеря време за пълноценна игра с моя син?
Ето в събота – мога да отделя повече време точно в събота. И ще го заведа в парка, на батута, а след това ще се разходим и ще ядем сладолед. Съпругът ми ще остане с малкия вкъщи, докато той спи след обяд, и така ще мога спокойно да отделя време за по-големия.
Тичам в стаята при сина ми, целувам го и му съобщавам плана за събота. Той, разбира се, е щастлив и ме прегръща.
Какво е „качествено“ прекарване на време с децата
Децата постоянно искат родителите им да си играят с тях. И моите синове произнасят може би хиляда пъти на ден фразата: „Мамо, поиграй с и с мен!“
Понякога това ме вбесява. Особено, когато имам много работа.
Хлапетата обаче жадуват за нашето внимание и ще продължат да настояват да им отделим време. И това е напълно естествено. Защото за тях, ние сме центъра на вселената и техен пример.
Нашето внимание им е нужно като слънчевата светлина. То е тяхна жизнена потребност. Затова трябва да им отделяме време всеки ден, макар и малко.
И как да стане това, когато имаме куп задачи
Днес майката има много повече задължения в сравнение със своята майка и баба. Обществото предявява към нея нови изисквания. И тя се върти като хамстер на колелото, само и само да успее да всичко да свърши.
Затова бях щастлива, когато прочетох едно проучване, което твърдеше: „Качествено проведеното време с детето не зависи от количеството му“.
Олекна ми, когато разбрах, че много по-важно е как прекарваме времето с детето си, а не колко време сме с него. Това е утеха.
Иска ми се всеки ден да имам възможност да оставам известно време насаме с всяко от децата си.
Как обаче да го уредя?
Познавам едно семейство с няколко деца, те също опитваха да измислят нещо и стигнаха до прекрасна идея.
Сложиха списък и разписание. Всеки ден от седмицата едно от децата трябваше да си легне 15-20 минути по-рано от останалите. И това време беше запазено само за него.
То можеше да остане насаме с мама или с двамата си родители.
Използвайте това време както намерите за добре. За четене на приказка, за настолни игри, за разговори ...
Така всяко дете ще получи „своите“ 15 минути, които са само за него. И то редовно.
По мнението на родителите, въвели тази практика, тези 15 минути са оказали огромно влияние на децата.
В резултат на заделеното „специално“ време, дацата започнали да се държат по уравновесено, по-рядко се биели, заради съперничеството с братята и сестрите си, и вечното съревнование кой да по-по най-, забавило темпо.
Ето какви чудеса може да постигне близкият контакт на детето с родителите.
Ценният урок, който получих, е че всяко дете трябва да има лично време, което да прекарва с мама и татко или с двамата.
И въобще не е задължително да отидете на батута или на ресторант. Просто отделете време, което да прекарате двамата.
Психологът Джон Готмън с години изучава механизма на взаимоотношения в семейството и твърди, че е открил вълшебна формула, която съчетава позитивни и негативни елементи в общуването между членовете на семейството.
Чуйте неговото обяснение във видеото.
Според формулата, за да останат отношенията в семейството стабилни, съотношението трябва да е 5 към 1.
На всеки негативен момент ( вик, пренебрежение, затваряне на очи) трябва да има един радостен ( прегръдка, целувка, мил разговор).
Така негативното се неутрализира.
Според психолога, за да работят всички тези радостни моменти, не е нужно огромно усилие – достатъчни са мили, ежедневни жестове на проява на внимание и загриженост.
Най-добър ефект имат усмивки, прегръдки и съвместно гледане на игри Minecraft.
Тези дребни на прав поглед неща, са особено важни. Когато денят лети със страшна скорост, може да ви се струва, че за подобни неща и за децата въобще не остава време, но не ги забравяйте.
Amanda Royter, адаптация Мона Василева