Дори не разбрах, че раждам!

Животът е труден, небето е синьо, а раждането боли... Така е, но невинаги. Има най-различни случаи, но ви представяме историите на 4 млади майки, които са щастливи да споделят, че раждането при тях е било безболезнено. Те са на различна възраст, преминали са през различни бременности, но резултатът е един и същ - провървяло им е!

Варвара, 29 г.

Бебето ни беше чакано, планирано, и тъй като винаги съм смятала, че бременността не е болест, още от самото начало се настроих да преживея леко този период и да родя бързо, въпреки че „опитни“ приятелки ме убеждаваха да се подготвя за дълги часове в адски болки. Не губех надежда и си мислех по своему. Бременността ми беше без усложнения, водех активен начин на живот, докато една нощ, когато се събудих в 3.00, отидох до тоалетната и разбрах, че ми изтичат водите.

Събудих мъжа ми, извикахме бърза помощ и започнах да се приготвям за родилния дом (и за часовете в адски болки).

В приемната ме прегледа лекар и в 6.00 ме изпрати в родилната зала. Медицинската сестра ми направи картиотокография (графично изобразяване на сърдечната честота на плода и маточните контракции с електронно устройство), после отново ме прегледа и ми каза да очаквам контракциите. Започнах да ходя, коремът от време на време ме присвиваше, но по-слабо, отколкото по време на месечен цикъл, и реших да поспя, докато не започнат контракциите.

След 15 минути коремът започна „да ми придърпва“, медицинската сестра отново дойде и ми направи кардиотокография. Каза, че до 15 минути ще родя. Така и стана, родих в 7.30 ч. Може да се каже, че мина леко!

Рузиля, 24 г.

През цялата бременност лекарят, който ме наблюдаваше, казваше, че ще родя по-рано от срока: бебето е второ, а разликата между бременностите е малка. И така вече 40 седмици. Не ми казаха да отивам в родилния дом, а и самата аз се страхувам от симулации. На 13 ноември отидохме на гости и асансьорът там за зло (или за добро) не работеше.

Наложи се да изкача пеша 7 етажа и реших, че това е добра симулация. Прибрахме се вкъщи към 10 вечерта и в 11,40 почувствах контракции. Лекарят ме беше предупредил, че второто раждане може да бъде по-бързо, затова, без да се бавя, тръгнахме към родилния дом. Там ми казаха: „Бързо в родилната зала!“

Не помня как дотичах дотам, как криво ляво обух компресионните чорапи (за подобряване на кръвообращението и намаляване на отоците на краката). Толкова бързах, че не чувствах болка. Впрочем, освен мен никой не бързаше. Казаха ми да легна и да чакам. Направиха ми кардиотокография (най-ужасният момент!), и дойде лекарят, който ме прие. Погледна ме изумено: „Ти защо още не си родила?“

Дойде друга акушерка да пробие околоплодния мехур. Сложи ръкавици, проби мехура, започна да сменя ръкавиците и… хвана новороденото! И ми се накара, защото не бивало да прави това без ръкавици! Но аз вече лежах, прегърнала дъщеря си и плачех от щастие.

Часът беше 1:10. Всички казват: „Бързото раждане е мечта и почти не боли.“ За съжаление, все пак ми се наложи да страдам след раждането заради нараняване на шийката на матката. Зашиха ме без упойка и плаках от болка, която беше несравнимо по-голяма, отколкото самото раждане!

Юлия, 30 г.

С второто дете през 36-ата – 37-ата седмица от бременността лежах в болница за задържане. Изследването показа, че имам разкрития и контракции на два дни, имах проблеми и с кръвообращението. Лекуваха ме, даваха ми магнезий и на третия ден контракциите престанаха, но тонусът на бебето не беше добър. Лекарката ме успокои, че няма нищо страшно и това е нормално.

Вечерта, преди да си легна, почувствах тежест ниско в корема, ритник и се изплаших. Побързах да си легна, но отново  бебето ритна и… потече. Разбудих жените на съседните легла с думите: „Момичета, раждам“. Нито те, нито мъжът ми повярваха първоначално, но нямаше път назад и когато отидох до вратата, видях в родилната зала три родилки и огромните очи на медицинската сестра. Провериха, че водите са ми изтекли и ми дадоха време да си събера вещите.

След час влязох в родилната зала и там видяха, че нямам разкрития. Решиха да ми правят цезарово сечение, но първо да извикат завеждащ отделението. Тя ме прегледа отново и – воала: имах голямо разкритие. Шокираната лекарка ме разтресе за раменете и ме заведе да раждам. В залата имаше още четири жени. Легнах с усмивка, контракциите бяха търпими и можех да си почивам в промеждутъците. Лекарката каза, че ще родя първа и след тези думи започнаха опитите, а след още 10 минути ми показаха моя син!

Снимка: Shutterstock

Благодарна съм, че родих бързо и леко. Главното е да не се страхуваш, а да мислиш за своето бебе и за това, че всичко скоро ще свърши и ще го видиш. Важно е да бъдеш подготвена и уверена в себе си.

Ирина, 26 г.

През 36-ата седмица от бременността ми една вечер започнаха болки. Не обърнах особено внимание, че тапата излезе, защото в първата бременност това се случи за около месец. В 6.00 сутринта започна да ме пристяга, но и това не ме притесни, отдадох го на тренировките.

Следобед легнах да спя, събудих се и усетих, че всичко в мен придърпва. Помислих си: „Да не би да започва?“, но промеждутъците бяха различни – ту 30 минути, ту 10. Към 10 и половина вечерта мъжът ми насила ме поведе към болницата, и там се оказа, че раждам и имам разкритие от 7 см.

Пробиха околоплодния мехур, имах контракция, но не почувствах нищо и лекарите изпаднаха в паника. Дадоха ми някакви таблетки и усетих началото, но не можех да различа болка. Обадих се на сестра ми, тя самата е акушерка и не можа да повярва, че така леко минава всичко. Никога няма да забравя, как ѝ казвах: „Викат ме в родилната зала, ще ти позвъня отново.“ И в 11 и четиридесет без всякакви проблеми родих, а мъжът ми даже не успя да си отиде вкъщи. Винаги ще си спомням моето раждане – провървя ми!

detstrana.ru, адаптация Марина Атанасова