Дали неведението е извинение и бягане от отговорност? Ново изследване показва, че това е така
Понякога е по-добре наистина да имаме по-малко информация.
Снимка: Shutterstock
Когато човек умишлено избягва информация за негативните последици от своите действия - това е съзнателно неведение. Нов анализ показва, че 40% от хората предпочитат да останат в неведение, за това как решенията им влияят на другите. Получените данни показват, че съзнателното игнориране на нещо дава на хората възможност да оправдават егоистичното си поведение.
Имате ли роднина, който вярва, че ваксините причиняват аутизъм, но отказва да се запознае с резултатите от многобройните проучвания, които показват, че са безопасни? А приятел, който пренебрегва информацията за промишленото животновъдство, за да не се чувства виновен, когато консумира евтино месо? Или какво да кажем за главен изпълнителен директор, който твърди, че компанията му се придържа към етичните принципи, но тъне в блажено неведение около мрежата за доставки, където са експроатирани най-бедните слоеве и околната среда?
Всеки от тях е пример за това, което психолозите наричат умишлено неведение - умишленото избягване на информация, която разкрива негативните последици от определени действия. Не бива да съдите това строго, защото у всеки има нещо, за което си затваряме очите и се преструваме, че всичко е наред. Това може да е в личната, политическата или професионалната сфера, но дълбоко в душата си ние знаем, че действията ни не отговарят на заявените от нас ценности.
„Във всекидневието има много примери за умишлено неведение“, казва Лин Ву, научен сътрудник в университета в Амстердам. „Нашата цел беше да установим доколко широко разпространено е това явление, защо хората постъпват така и каква реална вреда причинява.“
За да изяснят тези въпроси, Ву и екип от изследователи, са провели първия мета-анализ на настоящите емпирични доказателства за умишлено неведение, резултатите от които са публикувани в списанието на Американската психологическа асоциация Psychological Bulletin. Авторите са анализирали резултатите от 22 изследвания с над 6000 участници. И ето какво са открили.
Класическият експеримент по изучаването на умишленото неведение е известен като проблема с моралния избор. Разработен е от Джейсън Дана, асистент по маркетинг и мениджмънт в университета Йейл. Участниците в експеримента са разделени на случаен принцип в две групи: вземащият решение и получател на решението. На вземащия решение е даден избор - той може да получи сума от 5 или 6 долара. Ако той реши за $5, тогава другият човек също ще получи $5. Но ако той реши в полза на 6 долара, тогава партньорът му ще получи само 1 долар.
Когато изследователят съобщава тази информация, повечето вземащи решения действат алтруистично. Те жертват малко повече печалба за себе си, за да дадат повече пари на другия участник. Средно само около една четвърт от участниците в експеримента са действали егоистично. Но условието, при което участниците имат цялата информация, е контролно условие. Същинският експеримент започва, когато изследователите спират да бъдат откровени.
В експерименталната ситуация вземащите решения могат да избират между суми от $5 или $6, но този път не им се казва какво ще отиде при получателя. Има 50/50 шанс партньорът да получи $5 или $1. Важно е да се отбележи, че вземащите решения могат да попитат изследователите какво плащане ще получи другият участник, а и как да направят това без загуба за себе си. С други думи, въпреки че в началото хората, които вземат решения, първоначално не виждат последствията от своите действия, те винаги могат да ги разберат.
В оригиналното проучване на Джейсън Дан от 2007 г. 44% от вземащите решения с неясни последствия, са избрали да останат в неведение за изплащането на получателя и просто са избрали егоистичния вариант.
Някои проучвания в мета-анализа са вариации на първия експеримент. Например, една версия на играта включва „наддаване“, при което получателят може да приеме или да отхвърли офертата на вземащия решение. При отказ и двамата участници си тръгват с празни ръце. В друг вариант членовете на групата са гласували за плащания за групата и за неизвестен получател.
Във всички проучвания обаче изследователите установиха, че първоначалните резултати са последователни. Средно 40% от хората са избрали да не знаят за последствията от своите действия и това неведение е свързано с по-малка част алтруизъм в сравнение с онези, които са били информирани.
Изследователите са предположили два вероятни мотива за умишленото неведение. Първо, умишленото неведение може да служи като вид извинение, ако човек не иска да покаже великодушие. Ако не знаем последствията от действията си, то по тази логика пак можем да се смятаме за достойни хора, дори и да сме решили да действаме егоистично. Съзнателното неведение защитава нашата самооценка.
Втората вероятна причина – това е нещо, което се нарича когнитивна невнимателност. Тоест, хората не обичат да мислят повече отколкото е необходимо. Това може да е причинено от ленност, невнимание или нежелание да отделяте време за научаване на нови неща. Хората обаче предпочитат бързи и лесни решения, дори когато участниците в експеримента действа алтруистично, при положение, че са били предварително информирани.
За да тестват това, изследователите сравняват избора на участниците, които са решили да научат повече сами, с избора на тези, които са научили за последствията предварително. Изследователите смятат, че ако движещата сила е когнитивната невнимателност, тогава нивото на алтруизъм е приблизително еднакво и за едните и за другите.
От друга страна, ако онези, които са решили да научат за последствията, са се държали по-щедро, тогава това би свидетелствало за това, че тези, които са информирани по подразбиране, самостоятелно са избирали да останат в неведение, ако им се предостави такава възможност. Именно това е откритието на иследването. Във всичките изследвания, участниците, които са избрали да научат за последствията, са правили алтруистимен избор със 7% по-често.
„Резултатите са вълнуващи, защото предполагат, че много от алтруистичните поведения, които наблюдаваме, са водени от желание да се държим по начини, които другите очакват от нас“, каза Шаул Шалви, съавтор на изследването и професор по етика в университета в Амстердам.
„Част от алтруистичното поведение се ръководи от социалния натиск, както и от желанието човек да се представи в по-добра светлина. Тъй като моралът често има цена, изисквайки от хората да отделят времето, парите и енергията си, неведението предлага лесен изход“, добавя той.
Анализът обаче не изключва когнитивната невнимателност като възможна мотивация. Всъщност причините, поради които съзнателно пренебрегваме нещо, могат да представляват кумулативния ефект на много мотиви, включително тези, които не са взети предвид в мета-анализа (например репутация). Констатациите просто предполагат, че поддържането на положително самочувствие е един такъв мотив.
Извършеният мета-анализ има ограничения, които трябва да бъдат споменати. Първо, участниците в проучването са преобладаващо от Европа и Съединените щати, което означава, че констатациите може да се различни при други култури. В допълнение, проучвания са изследвали умишленото невдение в лабораторни условия. И накрая, проучванията се фокусирани върху отделни задачи, което означава, че те са изпълнени само веднъж. Възможно е, ако се проведе серия от подобни експерименти, да се получат различни резултати. Въпреки това авторите на изследването стигат до извода - „Съвкупността от факти показва, че неведението наистина отчасти е съзнателно. Движи се от желанието да се оправдае и поддържа определен имидж.“
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари