Как - майка от Бразилия споделя собствен опит
Снимка: Guliver / iStock
Всички деца изпадат в състояния, които най-общо наричаме истерии. Тръшкат се, пищят, въргалят се по пода, тропат с крака и блъскат.
Всеки родител се притеснява и търси най-добър подход да спре този изблик на гняв по най-разумен начин. Без да стига до крайности – наказания или шамар... Защото в този момент те не дават резултат.
Майка от Бразилия споделя своя опит. Тя не е психолог, нито специалист по поведенчески терапии. Просто е майка, която гледа 5-годишно момиченце. И е убедена, че е намерила работеща формула, която бързо пренасочва и реорганизира мислите, възпламенили скандала, и успокоява детето.
Ето нейната лична история.
Дъщеря ми тръгна на градина и стана особено нервна. Твърдеше, че там не ѝ харесва и, че никога няма да ѝ хареса. Вкъщи също напрежението беше високо. Алиса непрекъснато изпадаше в истерии, тръшкаше се и плачеше с повод и без повод.
Възпитателките в детската градина ни посъветваха да търсим консултация с детски психолог с надеждата той да даде някакво решение и ситуацията да се успокои.
Психологът действително даде много полезни съвети. Един от тях обаче се оказа „попадение точно в десятката“ - фантастичен и много лесен за приложение. Точно за него искам да ви разкажа.
Психологът ми каза, че най-важно е да покажем на детето, че го уважаваме и че знаем какво то чувства. По време на кризата, каквато и да е причината за избухването, да му помогнем (дори то да е над 5 години) да размисли и да разбере, какво точно се случва с него.
Когато родителите признаят и уважат чувствата на детето, трябва да го стимулират само да се се включи и да вземе участие в решението на проблема. Така истерията секва.
Ето конкретна ситуация:
Детето е готово да избухне. Поводът е без значение – куклата е със счупена ръка, дошло е време за лягане, не се справя с домашното или просто не иска да прави това, което сте го помолили да свърши.
Вие стоите и наблюдавате ситуацията. След това с възможно най-спокойния глас, който имате, задавате само един въпрос: „Това голям проблем ли е, среден или съвсем малък?"
Когато дъщеря ми се замисли какво точно се случва с нея, това подейства като с магическа пръчка. Аз задавам въпроса, тя отговаря, и обикновено сама предлага решение или поне ме насочва къде да го търсим.
Малките проблеми се решават най-бързо и просто.
Има такива, които дъщеря ми определя като „средни“. Повече от тях ги решаваме заедно, но не на секундата. Това ѝ помага да осъзнае, че има неща, които искат време.
Ако проблемът е сериозен – и а ако вашето дете го определи като „голям“ , се налага да отделите повече време. Понякога е разумно да помогнете да детето да разбере, че в живота не всичко се случва така, както ни се иска.
Още един пример как методът ни помогна:
Избирахме дрехи за училище. Алиса обикновено дълго се колебае какво да облече, особено, когато навън е хладно. На кратко – искаше да обуе любимите си дънки, но те бяха в пералнята. Беше свъсила вежди и чупеше устни, когато я попитах: „Алиса, това малък, среден или голям проблем е?“
Тя отговори мигновено – малък. Вече имахме опит и знаехме, че тези проблеми се решават лесно и бързо. Помолих я сама да предложи вариант как да се правим. Знаех, че ще ѝ е нужно време , за да помисли. И тя каза: „Ще изберем други панталони!“ Веднага бях готова с отговора: „Ти имаш няколко варианта за избор.“
Тя се усмихна и отиде да ги търси. Не пропуснах да я поздравя, че е решила този проблем сама.
Важно е да похвалите детето за това, че се е справило и, че само е сложило точка в една ситуация за истерии.
Не мисля, че има вълшебни формули за възпитание на децата. Защото възпитанието е процес и иска заедно да преминем през всички етапи – това е истинска мисия.
Да, понякога ние не избираме правилния път. Понякога трябва мъдрост, за да се върнем назад, да помислим и да сменим посока.
Минавайки през много ситуации, които водеха до истерии моето дете, най-накрая намерих решение. Затова и исках да разкажа за моя опит и на други родители, изпаднали в подобна ситуация. Може моят опит да им помогне.
Fabiana Santos, адаптация Мона Василева
Уравновесените личности прекарват достатъчно време не само със самите себе си, но и със семейството, приятелите или партньора си.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари