11 рецепти за „Лека нощ“

След като изброихме основните 5 грешки на родителите, които се опитват да сложат детето да спи, сега продължаваме с останалите 6.

6. Прекарвайте повече време с детето

Мама и татко се връщат вечер от работа и детето им се хвърля, превъзбужда се и след това те не успяват да го сложат да спи. Естествено е, защото мозъкът му спи, тялото – отказва. Детето иска да е с родителите си.
Има и друг вариант. Слагат го навреме и то заспива – а след време се буди и търси мама и татко. Така компенсира липсата им през деня.

За да задоволят потребностите на детето, когато родителите са принудени да работят, е важно качествено да прекарват време с него, ( не да си ровят в телефона, докато то се опитва да им разкаже нещо). И въобще не става дума за дълги часове. Може да са само 10 минути, които то знае, че ще ги прекара с мама и татко – било в банята или преди сън.
Това е неговото лично време и то трябва да знае това, за да разчита, а да не се опитва по някакъв начин да си го отвоюва. Нито пък да се налага да прави нещо особено, за да привлече вниманието им.
Важно е тези моменти да се случват по инициатива на родителите. Тогава детето ще види, че за тях това време, което прекарват заедно, е важно.  И тези 10-15 минути на ден, могат да променят цялостната картина.

7. Пробвайте да го оставите да заспива самостоятелно

Още от 4-6 месеца бебето е готово да заспива самостоятелно, защото хормонът на съня се синтезира вече в достатъчно количество.
Родители не винаги знаят това и продължават да го приспиват, да го слагат на гърдата, да му дават биберон, да го люлеят. Така му създават зависимост.

Бебето също не знае, че вече умее да заспива самостоятелено, защото не му дават шанс да научи за това. То знае: „аз само така заспивам, и за да се унеса, ми е нужна помощ“

Сънят е най-беззащитното състояние. И , за да може човек да се защити, сънят се дели на епизоди. При възрастните – 1,5-2 часа, а при децата от 2-3-години – 40-60 минути. Между тези епизоди, то се събужда, за секунда. И в това време мозъкът бодърства. Обикновено не го забелязваме, просто се обръщаме на другата страна и започва друг епизод.

Ако обаче бебето не умее да заспива само и през нощта се събуди, му трябва помощ, за да не се разсъни.
Много са причините, които могат да нарушат съня му – газове, топло, студено, остър звук ... може да се буди и заради смяна на обстановката.

Представете си, че сте заспали в леглото си, а се събудите в кухнята на пода. Така се случва и с бебето, което е заспало на гърдите на майка си, а се събужда в креватчето си.
И това дава старт на нощния маратон за мама.

Някои родите могат да пробват да го оставят да поплаче, докато заспи наново самостоятелно. Аз категорично съм против.
Методът върши работа, но цената е висока – бебето се отчайва, че ще получи нужната му помощ, а това по-късно може да доведе до психологични проблеми. 
Добре е постепенно то да научи да заспива самостоятелно и без странична помощ.

8. Научете го да спазва границите

След като навърши една година или след като проходи, детето прави огромен скок в развитието си и в самостоятелността.
Бебето расте, пораства и започва да воюва с родители си за власт.
Кой решава, че е време да спи? Кой решава какъв да е дневният му режим? Какво всъщност детето може да реши само?

Ако детето няма достатъчно свобода в избора си или пък има твърде голяма свобода – резултатът е един и същ.
То не е уверено в това какво трябва и какво не може. Затова почва да пробва – прави скандал в магазина, на детската площадка, когато не иска да си тръгне оттам. Това не е преднамерена манипулация, а изучаване на връзката - „аз не изядох това, майка е тревожна“ .

Може да се случи с яденето, с ходенето по нужда, когато пробваме да го сложим на гърнето, със слагането за спане – все ситуации, при които родителите губят търпение.

Илюстрация: Guliver / iStock

А, когато детето ни събуди в средата на нощта, искаме само едно – колкото може по-бързо това да приключи, а нашите задръжни механизми работят зле. 
И тук е особено важно да дадем на детето право ни избор (и ако е възможно, само да поеме отговорност).
Например, то може да избере дали да е със сини или с червени панталони. Може да избере между месо с ориз и месо с картофи.

На 2-годишното може да оставите и по-широки възможности за избор: “Отиваме в банята. Ти трябва да се изкъпеш и, за да ни е весило, може да си поиграеш във водата. Може да плачеш и да се дърпаш, но тогава ще ми се наложи да те държа на сила под душа, а аз въобще не искам да правя това. Какво да правим. Време е за баня. Ти избираш.“

Детето разбира, че може да избере своето поведение, но с държанието си не бива да му даваме право да отнеме контрола от родителите.
Същото правило важи и при слагане вечер за сън и за буденето посред нощ. Ако не сложим граници, ако не определим строги правила как всичко ще се случва, детето прави каквото си иска: ще иска вода, да пишка, да ака, ще съобщи, че си е забравило да си вземе важна играчка в леглото и ... непрекъснато ще става и ще тича из къщата. И така слагането за сън може да отнеме 2-3 часа.

 9. Подгответе го отрано за заспиването

Всичко трябва да се случва така, както родителите са казали. Защото на техните думи трябва да се вярва. Но не във формат: „Правиш го, защото аз казах!“ А като разказвате на детето какво следва. Например: „Сега ще гледаме анимационен филм, след това ще вечеряме, ще влезем в банята, ще ти прочета приказка и лягаш да спиш.“

Така детето ще знае какво следва и какво го очаква. Това е план. И то има време да помисли и да свикне с него.

Накрая обаче планът трябва да се изпълни. И това е задача на родителите. Ако самите те отстъпят и го нарушат, детето ще продължи да разтегля границите и да прави това, което реши.
Грешка е да се съветваме с него дали и кога да си легне. И ако все пак решите да му дадете избор, нека не е за часа, а каква играчка да вземе със себе си в леглото. „Ще спиш с мечето или с камиончето?“

10. Пазете го от превъзбуждане

Таткото се връща от работа и решава да играе на криеница с детето точно преди сън. Това не е разумно, защото активната игра преди заспиване, качва нивото на адреналин.
По-уместно е да редят конструктор, пъзел или да рисуват заедно.

11. Въведете ритуал по заспиване

Лягането вечер е раздяла – с татко, с мама, с братче/сестричка, с играчките... За детето всяка раздяла е тежка. 
Затова ритуалът за лягане е толкова важен. И тук има няколко стъпки, в зависимост от възрастта на детето.

- Добре е да има „причини“, заради които да отложите момента на слагане в кревата – тоалет, да пийне вода, да вземе любима играчка, да прочетете книжка.

- Важно е в този момент да има физически контакт – да прегръщате, да целувате, да държите детето в скута си. Може да си измислите и някаква особена, специална „целувка за сън“.

- Накарайте детето да повярва, че утрето обезателно ще се състои. Кажете му: „Ето утре, щом се събудиш, ще отидем в градинката и ще скачаме на един крак“ или „Когато се събудиш, Петя ще ни дойде на гости.“

- Ако въпреки всичко, детето стане от лаглото и дойде при вас, за да иска едно или друго, мълчаливо го хването за ръка и го върнете в леглото (нещо, за което то е било предупредено от по-рано). Ако не отстъпваме и прилагаме правилата, „нощните разходки“ скоро ще престанат. 

Нина Гофман, адаптация Мона Василева