7 проблема, с които се сблъскват родителите на породени деца
Снимка: Guliver / iStock
Прекрасно е, когато децата в семейството са почти на една възраст. Те играят заедно и с удоволствие заедно слушат приказки. С тях може да отидете на кино, на театър, да изберете музей, в зависимост от интересите им. И няма защо да се притеснявате, че ще им бъде скучно. Е, има и нюанси.
Ето някои съществени детайли, когато децата са породени.
През първите 8, а дори 10 години, ще чуете молбата на един от възрастните си родителите: „Моля ви, водете ги на гости при нас едно по едно.“
И трябва да ги разберете. С две буйни и твърде жизнени малки деца е наистина трудно. Едновременно трябва да ги наблюдават и да не ги изпускат от поглед, да им обръщат внимание, да отговарят на молбите и желанията им.
Така че забравете за ваканцията, която искате да прекарате с партньора си насаме – без децата. Поне, докато лагерите не започнат да приемат деца и не успеете да ги запишете заедно.
Докато навършат училищна възраст, разходките наистина са изпитание и за най-търпеливата майка. Защото ще ѝ се налага да облича/съблича двама, да обслужва всяко „гладен съм“, „искам да вода“, „пишка ми се“ и ...
А през първата година съчетаването на количка със слинг е кошмар.
След това количка с тротинетка (камионче, колело) –става още по-сложна комбинация при сваляне от етажите, носене, пресичана на улицата ...
Недоспиването е проблем за всеки родител. Ако обаче децата са с по-голяма разлика във възрастта, това дава възможност за отдих. Без младата майка въобще да се надява, че ще може да си възстанови силите от бременността, раждането, кърменето ... и всичко, което следва.
И горе-долу по еднаква схема – нали са на близка възраст. И естествено и двамата едновременно се нуждаят от внимание, ласка, успокоение ... Не говорим въобще за средствата, които ще са нужни за лекарства, изследвания, лекар.
Eстествено дрехите (особено, ако децата са от един пол) могат да останат от едното и другото също да ги носи. С колелото и кънките е горе-долу същото. Но играчки, боички и каквото се сетите, трябва да купувате двойно.
Ако планирате да ги запишете в една градина или училище – ще купувате за празниците от всичко по 2 и то на един ден.
Колкото разликата във възрастта между децата е по-малка, толкова по-трудно се определя кой е „по-големият“. И ако авторитетът на 7-годишния брат е голям спрямо 3-годишната, то на 5-годишния е значително по-малък. Това на практика значи, че и двете деца ще са недоволни.
По-големият, защото не го приемат на сериозно, малкият, защото му се налага да слуша и търпи човек, който не е много по-голям и нито по-умен от него.
Ако редовно не си напомняме на колко години всъщност е по-голямото ни дете, очакванията и изискванията към него ще се твърде тежки и жестоки. Защото още на 2-3 години то вече става „кака“ или „батко“, няма как да е в ръцете на мама, защото мястото там е заето. Просто така се получава.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари