Опитайте се да не ги казвате, колкото и да ви се иска (част 1)
Снимка: Shutterstock
Не акцентирайте върху превъзходството си. Не изтъквайте пред детето, че ви е било по-лесно да се научите да четете и сте се научили да плувате по-рано отколко то дори пробва.
Вие и вашето дете не сте съперници. За него вие сте модел за подражание. То разбира, че вие сте по-силен и по-способен, защото сте възрастен, иска да се учи, да ви подражава, за да стане „като мама” или „като татко”.
Ако винаги сте по-силни, по-умни, по-способни (дори на неговата възраст) то може да се предаде и да загуби надежда, че с времето ще ви настигне.
Разкажете на детето си как точно сте постигнали успеха си, какви трудности сте срещнали, какви чувства сте изпитали. Това ще ви сближи много, ще вдъхне на детето гордост от вас и вяра в себе си.
Ето как да го насърчим: „Знаеш ли, аз също падах много, когато се учех да карам кънки. Дори си мислех, че никога няма да се науча. Но много исках да играя хокей и реших да тренирам всеки ден. Дори вързах възглавница на кръста си! След няколко седмици напреднах. И ти ще успееш! Заедно скоро ще водим шайбата.“
Сигурно сте чували това пророчество, което за съжаление се сбъдва. Припомнете си, че когато много се страхувате, че ще закъснеете за влака - закъснявате, въпреки че пристигате на гарата час преди тръгването на влака. Или се убеждавате, че ще се провалите на интервю за работа ... Същият закон работи почти безотказно с деца.
Децата са буквално програмирани да изпълняват очакванията на родителите.
Ако кажете на малчугана, който уверено върти педалите на велосипеда: „Внимавай, ще паднеш!“ - със сигурност скоро ще чуете рев. Но ако му кажете: "Страхувам се, че ще паднеш!" - резултатът ще е различен. Детето ще направи всичко, за да ви убеди, че винмава.
Психолозите съветват да използвате така наречените „Аз-съобщения“, за да предупредите детето за възможните рискове или последствия от неговите действия.
Ето как да го насърчим: „Предлагам да оставиш играчката в колата – страхувам се, че може да се изгуби в детската градина. Какво мислиш за това?“
Фразата звучи много грубо и унижава детето. Ние не говорим така с приятели или с колеги. Знаете, че и с децата не бива да говорите с такъв тон. Но те наистина понякога ни докарват до лудост и емоциите ни излизат извън контрол. Вече не можем да сдържаме гнева или раздразнението, изведнъж преставаме да контролираме изразите си и се превръщаме в... най-лошата версия на ... собствените си родители.
Ние изричаме на децата точно тези думи, които са ни наранявали толкова много в детството. Можем да се научим да контролираме нервите си и да признаваме чувствата си. "Ядосана съм", "Просто съм извън себе си от яд!" , "Разстройваш ме! - говорейки за себе си, за собственото си състояние, ние получаваме шанс да не нараним детето.
Ето как да се изразим: „Много се ядосах, когато те видях да удряш малкия си брат. Извън себе си съм от яд, когато гледам как силните обиждат слабите!”
Не винаги е лесно да задоволите детското любопитство. Понякога самите ние не знаем отговора на въпросите, които то задава. И не намираме точните думи.
Фрази като „все още си малък“, „много си любопитен, така скоро ще остарееш“ и т.н., възрастните използват, за да отклонят въпросите или да обяснят, че не са склонни към разговор.
Ако хлапето чува често подобни обяснения, след известно време наистина спира да досажда на родителите си с въпроси. Подобно отношение може да обезсърчи интереса му към определена област на знанието.
Ако не знаете отговора на даден въпрос, няма от какво да се притеснявате. Просто си признайте. Обещайте, че заедно ще намерите отговора в книгите или в интернет - и след това не забравяйте да спазите обещанието.
Перифразирайте: „Значи се интересуваш от космоса? Страхотен си! Зададе ми труден въпрос, без подготовка ще ми е трудно да отговоря. Да попитаме татко тази вечер. И може би да потърсим в библиотеката или да отворим интернет ... "
Следва продължение
По материали на Parents, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари