Не се ограничавайте само с "Обичам те"
Майка, прегръща сина си. Снимка: Getty
За децата всичко, което родителите им казват, е от голямо значение.
Не пренебрегвайте начина, по който общувате с детето си, съветват консултанти на Parents, и дават примери как да общувате с хлапето, за да го насърчите и вдъхновите
За да израсне детето самостоятелно, в даден момент родителят се опитва да не прави нищо вместо него. Това, разбира се, е важно, за да може да усъвършенства уменията си.
Но все пак трябва да му дадете да разбере, че няма да го изоставите в труден момент. Именно за това си струва по-често да му казвате „Аз съм тук“. Дори ако то ви отблъсне с думите „Аз мога сам“, предложете: „Ще ти помогна, ако се наложи“.
Често показваме любов чрез грижите си, но забравяме да я изразим с думи.
Децата не умеят да четат между редовете и имат нужда от конкретика.
Не забравяйте не само да хвалите и да казвате какво харесвате в детето си, а просто го уверете в любовта си. Това ще му даде усещането, че родителите му имат нужда от него и го ценят.
Баща прегръща сина си. Снимка: Getty
Ако нещо не се получи в това, което детето иска и планира да направи, му кажете, че успехът не е далеч, просто трябва да положи повече усилия или да опита да го направи по различен начин.
Самочувствието се гради, защото другите вярват в теб и заради успехите, които постигаш. Затова е нужно хлапето да се съсредоточи, да анализира причините за неуспеха, а вие да го насърчавате, за да продължи.
В бързането и суматохата родителите често забравят да прегърнат и развеселят детето.
Но не пропускат да направя куп забележки, ако не се справи. В резултат на това се оказва, че детето вижда мама и татко само като критици.
Като че ли родителите са големи скъперници, когато трябва да произнесат тази фраза.
Лесно е, ако детето е донесло бележник отгоре до долу с шестици, ако е спечелило медал, станало е победител в олимпиада или състезание. Именно затова някои родители записват децата си на стотици извънкласни занимания и искат те да участват във всички дейности в детската градина и училището.
Важно е обаче да хвалите детето и да му кажете, че се гордеете с него, не заради конкретна заслуга.
Подчертавайте по-често положителните му черти. Не развивайте в него „синдрома на отличника“, който семейството цени само когато носи шестици.
Радваме се на всяка стъпка и нова дума на бебето, но когато порасне сякаш преставаме да забелязваме старанието му. Дори, когато прави нещо за първи път и е успешно.
Когато поема домакински задължения, правим същото. Първо го хвалим, после спираме, а по-късно намираме повод да го критикуваме. В резултат на това той губи желание да прави каквото и да е.
Майка хвали сина си и го насърчава. Снимка: Getty
Чудили ли сте се някога защо деца на възраст 6-8 години са толкова склонни да помагат на родителите си в къщата, но не и тийнейджърът?
Забележете как се случва всичко. Едно едно шестгодишно дете гордо мие чинии – защото са му позволили!
Естествено, мама го хвали за усилията. Той е бил помощник, а е толкова малък.
Времето минава, вече е на 9 години. Пак мие чиниите. Но чува ли похвала? Много рядко.
Все пак то вече е голямо и това е негово задължение. Защо да го хвалят?
А, ако е пропуснал или не са измити добре, ще бъде критикуван. Така родителите обезценяват усилията му и го демотивират.
Понякога за възрастните е трудно да признаят, че грешат. Те се страхуват да не загубят авторитета си в очите на децата. Как обаче могат да ги научат да признават грешките си, да правят отстъпки, ако самите те не дават личен пример.
Добре е родителите да помнят, че да признаят грешките си и да се извинят на детето и проява на зрялост и мъдрост.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари