Когато ги чуят, и най-търпеливите зетьове се вбесяват
Тъща. Снимка: Shutterstock
Тъща вкъщи – дявол същи! Това звучи смешно и има много вицове за тъщата и зетя, защото е рядкост те да се разбират и обичат. Отношенията им „като куче и котка“ са обект и на не чак дотам смешни коментари, изказани тихомълком.
Но в интерес на това да има повече чуваемост, читателка споделя сюблимните забележки, които нейната майка редовно прави на своя зет. Те преспокойно могат да оформят топ 5 на дразнещите изрази на тъщата, вбесяващи дори най-търпеливите зетьове. Битовизми…
Майката на жената ги изрича от любов към дъщеря си, към внуците, за да научи, да направлява, да сподели ценния си опит. Нейният зет изслушва стоически вечното недоволство и упреци на тъщата, но пък всяко търпение си има граници.
На мама изобщо не ѝ хрумва, че мъжът ми се опитва да ми помогне и затова прибира чистите съдове. Да, той не знае какво къде сме свикнали да поставяме, но за него важното в момента е да освободи място на масата, за да си приготви вечеря и при това да не се скара нито с мен, нито с мама.
Даже любимият сериал не може да я задържи пред телевизора, когато чуе, че зет ѝ е пуснал водата в кухнята. Тъщата бди край него и старателно следи колко веро слага върху гъбата. Ако е само капка, тя ще каже, че е малко, ако е повече, ще се развика: „Твоите родители не са ли те научили да пестиш?“
Често споря с мама за това, че мъжът ми въобще не е длъжен да мие чиниите – той се пребива от работа, печели, а аз стоя вкъщи с децата, но майка ми не дава да бъде убедена: „Нека мие, няма да му стане нищо, но трябва да се съобразява как се мие правилно.“
Децата са щастливи, че татко им намира свободно време, за да си поиграят навън с него. Мисля, че той е прекрасен баща и грижовен съпруг, но… не – тъщата не е глупава: каквото и да направи таткото за нейните внуци, все не е доволна.
Мъжът ми обича футбола, но не чак да е запален фен и да не пропуска нито един мач на любимия си отбор – не, просто понякога има интересна игра, която би било жалко да не гледа. Обаче рядко се случват сложни положения, затова и те са особено забавни. Всеки гол във вратата и всеки по-разгорещен мач предизвикват у майка ми куп емоции, тя винаги излиза от стаята си и изисква тишина, при това – незабавно. Има мигрена, спи и се, силните звуци ѝ пречат да чете...
Естествено, мама не се обръща към конкретен бог, но този неин навик за словоизлияния на псевдорелигиозна тема означава, че: е уморена; не иска да направи нещо; иска да направи нещо; радва се; просто иска да каже нещо, а нищо друго не ѝ хрумва и т. н.
Съпругът ми буквално се побърква, когато чуе, че мама пак започва с това „О, Боже“, но не мога да ѝ кажа нищо - майка ми е, не мога да я нараня и трябва да търпя. Бих искала да помоля мъжа ми да не се дразни, да се държи, защото кой знае – може и аз някой ден да става такава, но нещо ми подсказва, че е по-добре да си замълча. Рисковано е.
По материали на Letidor.ru
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари