А на тях им ги забраняваме
Ограничаваме или забраняваме на децата видео игрите, но тайно от тях се забавляваме.
Снимка: Shutterstock
Казваме им „не лъжи“, „не хитрувай“, не прави това или онова – от чисто родителски подбуди, голяма любов или просто за възпитание – причините са достатъчно много. Но самите ние далеч не сме с чиста съвест, ето какво всъщност правим зад гърба на хлапетата.
Предполагаме, че детето няма да забележи как сме взели пари от касичката му.
Снимка: Shutterstock
„Ох, спешно ми трябват дребни пари, а в касичката на детето има едра банкнота... Няма нищо, ще я взема, то няма да види, а няма и да забележи разликата между 20 и 50 лева“. А много често не връщаме взетите пари, не с умисъл, просто забравяме.
„Това е ужасен филм, той действа на психиката. А тази комедия е пошла и бездарна. Не трябва да гледаш такива неща“, казваме ние, а в момента, в който децата заспят, си пускаме любимия сериал. Как иначе да ни отпочине мозъкът?!
Кой е казал, че анимациите са създадени за деца? Много от тях са именно за възрастни, дори подтекстът съвсем не е детски. Така че защо да не гледаме анимация, без на всяка цена да разказваме на малкото за това.
Да, компютърът разваля зрението, игрите влияят на психиката, това децата го знаят много добре. Повтаряли сме и го поне милион пъти. Само че те отдавна спят...
„Не харесвам Андрей, той псува като хамалин, а е толкова малък“, „Иван се отнася много лошо с майка си, не искам повече да играе с нашето дете“, подобни разговори в семейството не са рядкост.
Лошот е, когато започнат да се обсъждат пред детето възпитатели и учители, които са „твърде дебели“, „несправедливи“, „лоши педагози“ или въобще „зверове“. И смятаме, че децата не чуват цялото това описание!
В телефоните, в компютрите, в профилите им в социалните мрежи. И го прикриваме с благи намерени: трябва все пак да знаем с какво се занимава детето и с кого общува.
Тайно от децата се срещаме с учителите, за да разберем какво се случва в клас или да обсъдим друг важен въпрос. И обикновено казваме: „Само не казвайте на детето, че съм идвал/а, моля?“
Да благодарим на съвременните телефони и устройства. И често децата ни дори не се досещат, че имаме такава възможност – да следим всичко, което правят със смартфона си и другите джаджи. Но правим всичко за тяхната безопасност, нали така?
Няма как да бъдем добър пример в храненето, ако сами не се храним здравословно.
Снимка: Shutterstock
Какво повече да кажем, правим го зад гърба на децата и точка. Но те виждат... и си правят съответните изводи.
Е, все някак трябва да намалим стреса и няма по-добър начин от хапването на малко шоколад. А на децата им се развалят зъбите от захарните изделия, което означава само едно – ние проявяваме истински героизъм, когато унищожаваме тези продукти.
Разбира се, не всичко – най-добрите рисунки прилежно прибираме в папка. Но останалите листчета, на които има едно-две черни петна, изделия от пластилин, апликации със сухи листа – отиват в кофата, иначе просто няма да остане свободно място вкъщи. А това буквално наранява малките, защото смятат, че не се справят достатъчно добре, за да харесат мама и татко техните творби.
По материали от detstrana
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари