Това може да ви помогне да намерите по-лесен път към преодоляването на този проблем
Снимка: Shutterstock
Лъжите на децата се различават и много зависят от възрастта. Дете на 2 години не осъзнава, че казва нещо нередно. Дете на 5 години може да обърка реалността и фантазията. Дете в начална училищна възраст има вероятност да излъже, за да не нарани родител, докато тийнейджърът прибягва към лъжите, когато е под силен стрес.
„Причината за всичко това е, че когато са малки, децата просто не правят разлика между истината и измислицата“, обяснява Майкъл Броуди, американски детски невропсихиатър.
Тези лъжи всъщност дори могат да бъдат добър знак. „Децата с висок коефициент на интелигентност са тези, които са склонни да разказват най-много неверни факти“, казва Анджела Кросман, професор по психология в колежа по наказателно правосъдие „Джон Джей“ в Ню Йорк, която е работила дълги години по тази тема.
Но защо децата лъжат и как се различават лъжите според възрастта? Има и такива, които определено поставят в неудобство родителите и други, които категорично са неприемливи.
Ето как да ги разпознаем и най-правилната реакция, съобразявайки се с годините на детето.
Снимка: Shutterstock
Между 2 и 3 години
Дори такива малки деца са способни на лъжи. Те например, могат упорито да отричат, че не са нацапали памперса, ако родителите им се скарат и им напомнят, че вече са големи, за да правят това.
В тази възраст обикновено малчуганите използват съвсем простички лъжи, с които отричат дадено действие.
Няма никакъв смисъл да им се карате, защото те не разбират, че това, което казват, е грешно.
„Ако двегодишно дете издърпа опашката на котката и каже, че не е било то, а го е направил неговият въображаем приятел, по-правилно е да отговорите: „Бедното коте! То е живо същество и сигурно много го е заболяло“, съветва психиатърът Елизабет Бергер.
И в никакъв случай не опитвайте да накарате детето да си признае лъжата или действието. Най-добрата стратегия е да се избягва търсенето на виновник. Вместо да питате: „Ти ли счупи вазата?“, кажете: „О, виж, вазата се е счупила“.
Ако обвинявате детето, то вероятно ще ви отговори с лъжа. Затова – не го правете.
Между 3 и 5 години
В този период децата имат много освободена връзка с реалността. Това е възрастта на въображаемия приятел, на феите, на говорещите дъги, на приказките.
Всички те обаче не са лъжи, а част от играта и растежа. Ако малкият твърди, че историята му е вярна, това се дължи на невероятната сила на въображението му, а не защото говори измислици.
Ако обаче сте особено обезпокоени от измислената история на вашето дете, важно е да поставите нещата в перспектива.
„Едно щастливо дете с добри отношения с важните хора в живота му не трябва да предизвиква безпокойство. Разказването на фантастични истории е това, което всички деца правеха, когато нямаше телевизор“, казва Елизабет Бергер.
И помнете, че онова, което изглежда екстравагантно за възрастните, е просто начинът, по който детето измисля нови концепции за заобикалящия го свят.
Предучилищна и ранна училищна възраст
Дете, което открадне играчка от по-малката си сестра и отрича да е направило това, сигнализира за важна стъпка в своето развитие: способността да лъже.
„Тези лъжи демонстрират социална информираност и чувствителност“, казва Кросман. И обикновено се използват, за да се избегне увреждане на нечии чувства.
Понякога, както в този пример, децата на тази възраст обичат да изричат невинни лъжи. И го правят по разбираеми причини: за да избегнат разочарованието на родителите си и съответно да понесат наказание, защото са подложени на натиск (ако, да речем, имат затруднения с математиката и са под стрес, защото не успяват да се справят сами с домашните за следващия ден).
Преди да ги накажете за този вид лъжи, опитайте да разберете какво ги е подтикнало да ги изрекат. И пробвайте да намерите решение на причините, довели до измислиците.
Снимка: Shutterstock
Тийнейджъри
Това е периодът, когато детето съзнателно ще започне да използва лъжите.
Тази възраст е характерна и с появата на тайните. Ако до миналата година детето е споделяло с удоволствие всички свои тревоги или вълнения с вас, то сега вече все по-често ще срещате стена по тези въпроси.
Това обаче не е проява на непочтеност, нито опит да скрие нещо, а просто част от израстването и навлизането му в света на възрастните. Отразява именно нарастващата му зрялост.
„Децата, които казват на майките си всичко на 13, не растат“, категоричен е д-р Броуди.
Една случайна лъжа за скриване на лоша оценка или нещо друго, което се е случило в училище, е съвсем нормално. Най-добрият отговор, който можете да дадете на детето в такава ситуация, е да му кажете, че много съжалявате, че ви е излъгало.
Но ако лъжите се превърнат в нещо постоянно, добре е да се консултирате със специалист, който да ви помогне да намерите най-доброто решение.
„Тревожните деца, които чувстват, че не могат да се справят със ситуацията, могат да бъдат принудени да лъжат. Лъжата може да е симптом на силен стрес, но може да е и начинът на действие на интелигентно момче, открило удобна тактика“, посочва Бергер.
Най-добрият начин да реагирате на опитите на тийнейджъра да ви излъже, е като бъдете честни. И непременно говорете с него за това как една лъжа би могла да подкопае доверието и развали отношенията.
„Това са уроци, които може да не бъдат усвоени веднага“, казва Кросман. Но по пътя към своята зрялост, детето постепенно ще се научи и ще спре да ги използва, залагайки на честността в отношенията.
По материали от Nostro figlio
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари