Как се възпитават? Майка описва разликите
Снимка: Guliver / iStock
Като майка на три деца, в своята четвърта бременност не съм си представяла, че ще родя момиче, но ето, че се случи и съм щастлива. Щастлива съм и обожавам синовете си, но най-потресаващото е да си майка на дъщеря!
Първата психологическа разлика между момичетата от момчетата, което осъзнах, е че ако момчетата възприемат твоите думи просто като думи, като информация, то момичето… о-о-о, момичето знае какво имаш предвид! Често мъжете тихо (а понякога и не чак толкова тихо) се ядосват на жените си, които говорят с намеци и подтекст, неща, които се подразбират: „Не можеш ли да го кажеш направо?" "Как да разбера какво имаш на ум?“
И само моята Ася разбира, че ако мълча или въздишам, значи нещо не е точно. Мъжете погрешно мислят, че който мълчи, значи просто си мълчи, а ние, жените, сме наясно: ако жената мълчи дълго време, значи я мъчи някакъв проблем.
Аз лягам и Ася незабавно ме завива с одеяло, затваря вратата и прави всичко, така че момчетата да не попречат на почивката ми. А и само тя, 4-годишната, знае къде точно са чорапите ѝ! Момчетата и до ден днешен просто навличат това, което им е под ръка, и тръгват!
Неотдавна попаднах на едно метафорично обяснение, което ми хареса - че една от най-важните отличителни черти на мъжете е тяхната способност за ориентиране: момчетата са вектор, движение, посока. На тях им е нужно да тичат, да скачат, да размахват мечове, това изразява тяхната инстинктивна роля на защитници и ловци.
А за жената най-важна е атмосферата около нея. Тя умее да създава около себе си уют, топлина, тя е онзи светъл прозорец, към който мъжете винаги се връщат. Това е много важна роля! И тя, косвено е свързана с ролята на домакиня, макар че, честно казано, да си добра домакиня, се иска голямо умение – да станеш център на такава атмосфера, която да е малка вселена, около която да се въртят мъжа, децата и всички близки.
Според мен това е задачата и на съвременните жени – да изпълнят домовете си с атмосфера на любов – отдаваща, разбираща, възвисяваща.
Най-важното у жената и момичето е умението да обича. А да дарява любов, да разбира, да помага и да слуша то научава от майка си и в тази закономерност е заключена още една метафора: жената е "акумулатор", способен на много, но той не може да работи, без да се зарежда.
Какво е семейна хармония? Когато майката върши всичко, а таткото – всичко останало. Майката знае, че винаги може да се осланя на бащата, че той ще ѝ помогне в нужния момент, но за това тя прави всичко, което е заложено в нейната женска природа, за да може мъжът да се чувства добре до нея.
Това е възможно само, когато мъжът иска да го направи, когато му е хубаво, той отдава своята енергия в този „акумулатор“. Това е фина и много красива хармония и именно нея трябва да усвои малкото момиченце от майка си.
Не бива да забранявате на момиченцата да командват и да се разпореждат. От най-ранна възраст - още, когато се научи да говори, Ася започна да раздава команди на момчетата и на татко си: „Сядай тук!“, „Яж, докато е топло“, „Сгъни си блузите“…
Още в най-ранен етап от израстването ѝ заработи женската програма – дъщеря ми започна да оформя пространството около себе си. Не ѝ се карам никога за това, не я възпирам, само предупреждавам околните да бъдат снизходителни, а на Ася обяснявам, че може да помоли нежно и спокойно, за да реши тази или онази задача спокойно, по женски, с топла любов.
Прегръщам и целувам много всичките си деца, но Ася винаги се нуждае от малко повече допир и нежност. На момчетата това не им е толкова необходимо: ударил си коляното, цункам го и отново е готов да тича. Докато момичетата чувстват именно с тялото си майчиния „акумулатор“. Те се зареждат от него, а след това раздават на другите.
Много е важно да научим момичетата на загрижена любов, а не на задушаваща. Знаем как хиперопеката работи против нас и само отблъсква околните.
Всяко момиче следи много обстойно родителите и техните отношения, докато момчетата не са толкова внимателни каква е психологическата атмосфера вкъщи. Тяхната задача е да пораснат и да полетят в своята посока, а момичетата трябва сами да създават своите отношения и им е много важно да запомнят всички детайли, всяка интонация и всеки поглед.
Даже не си помисляйте, че можете да скриете нещо от девойката. Аз избрах още отначало честните и открити отношения: ако съм разстроена, ѝ разказвам защо, ако съм ядосана, намирам сили да обясня защо. Заедно се съветваме как Ася би решила този проблем, който тормози мен.
Сега Ася е вече на 7 - гледам я удивена как с всеки изминал ден се превръща в бъдеща жена и си я представям чудна и мечтателна майка - майка по рождение!
Източник: parents.ru
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари