10 златни правила за родители, когато играят с децата

Игрите са от съществено значение за растежа и хармоничното развитие на децата, смятат педагозите Елена Урсо и Елизабета Росини. Каква е ролята на родителите в тях? Голяма! Стига да е по правилния начин.

Повечето родители приемат за нормално да се присъединят или сами да инициират игрите на децата си. В известен смисъл е така. Но полза има само, ако всичко е направено правилно. А за да се случи това е важно да се спазват 10-те златни правила за родители, когато играят със своите деца, изтъкват италианските специалисти.

Игрите са екзистенциалното измерение на децата: те са тяхната реалност. Чрез игрите малките се учат да живеят и това е не само дейност, която доставя удоволствие, но е и функционална, важна за тяхното израстване. Играта означава развиване на важни умения: от творческа и социална интелигентност, до фина моторика и двигателна координация.

Но как трябва да се отнася един възрастен към детските игри? Играта с деца може да бъде трудна, особено след работен ден, а начините на игране – неразбираеми за възрастните. Ето как обаче тя може да се случи и то по най-добрия за всички начин.

Снимка: Shutterstock

1. Вашето присъствие е достатъчно за малките

„С малки деца е много по-лесно да се играе“, обясняват експертите. „Дете на 1 или 2 години не се интересува толкова от самата игра, а повече от присъствието на родителя. Следователно е достатъчно да седнете на земята до него и да започнете да рисувате или строите, следвайки неговите „указания“. В тази възраст детето все още не е господар на играта“.

2. Нека изследват: така се научават да играят сами

Научете постепенно малчуганите да играят сами от ранна възраст. Когато децата започнат да се движат, те се радват да изследват околната среда. Така че най-доброто нещо е да обезопасите дома, за да не се нарани малкото ви съкровище, след което да го оставите само да изучава пространството.

По този начин стимулирате неговата автономност, но също така му помагате да развие удоволствието да играе само, което ще му бъде полезно през цялото детство.

3. Упражнявайте играта „Да се преструваме, че…“

След навършване на 3 години, най-важна за децата става играта, в която те могат да тренират своята фантазия. „Да се преструваме, че…“ може да се приеме съвсем условно, като идеята е родителят да се идентифицира с магическата мисъл на детето, което наистина вярва в света, който пресъздава.

„Когато детето поиска да играе тази игра, родителят трябва да се съгласи, защото това е наистина полезно за малкото. Ако например то ви помоли да се престорите на крава, защото иска да играете на ферма, опитайте да го направите. Този тип игри са полезни за развитието на творческата интелигентност. Може да опитате да направите предложения за персонализиране на ролята си, но без да се ядосвате, ако малкият не е съгласен. Той е шефът в тази ролева игра. И не се притеснявайте, няма да е нужно да прекарате деня като крава. Преди да започнете, кажете на детето, че ще играете 15 минути, след което трябва да преминете към заниманията си за възрастни“, обясняват педагозите.

В тези 15 минути обаче трябва напълно да се впишете и отдадете на играта, а не да се разсейвате постоянно, отговаряйки на мейли в телефона си. Кравите все пак не правят така, нали?! Ако детето иска да играете още, уверете го, че на следващия ден играта ви може да продължи отново. Важното е да дадете ясни правила, които да ръководят децата и в същото време да им дават положителна перспектива: „Ще го направим отново утре“.

4. Измислете си игри за ежедневието

Може да се възползвате от много ежедневни моменти и да ги превърнете в забавни игри за цялото семейство. Това е полезно не само за детето, а и за родителите, защото укрепва отношенията. А и учи децата на различни полезни умения.

Когато отивате в супермаркета заедно, може да поставите задача на малчугана да открие пастата за зъби със синя опаковка. Това за него е игра. Или да сложи в количката точно 3 портокала – така пък се учи да брои. У дома може да го помолите да ви помага за простирането като ви подава съответните по цвят щипки – червени за червената дреха и зелени за зелената. И ето как ще научи лесно цветовете.

5. Когато играе само, не го безпокойте

Когато малкото дете е в своя игрови свят със своите колички или кукли и го чувате да бърбори увлечено, не го безпокойте. Дори да е дошло времето за обяд. В този момент то е в своя „магически“ свят, където преживява много важна за неговото израстване реалност.

Не го прекъсвайте, обядът може да изчака десетина минути. Нито пък му предлагайте да играете нещо заедно, защото смятате, че така е самотно. Напротив – по този начин детето се учи да управлява своите собствени емоции и ресурси.

6. Оставете го да спечели

Когато играете състезателна игра или такава, в която е важна паметта, винаги оставяйте детето да спечели. До 6-7 години децата трябва да са свободни да изпитат своето всемогъщество. Те все още не могат да се поставят на мястото на другия и загубата за тях би била просто ненужно разочарование, жестокост.

След 7-годишна възраст обикновено има скок в растежа и малчуганите започват да разбират „правилата на играта“. Тогава вече са готови да приемат поражението.

Това разбира се, важи когато играят с по-възрастни от тях – родителите, роднини или по-големите брат или сестра. Ако бъдат победени, те просто ще свикнат да приемат другите за по-силни и ще станат склонни да играят винаги втора роля.

Снимка: Shutterstock

7. Ограничете образователните игри

Родителите често са нетърпеливи да дадат на децата си образователни и обучаващи играчки, които стимулират ученето. „Но до 7 или 8 години игрите, които допринасят най-много за растежа, са по-слабо структурираните от типа на преструването, ролевите модели от ежедневието, маскирането, куклите, количките и т.н. Всички те дават възможност на детето да постави себе си в някаква роля и да измисли някаква история. Структурираните игри (пъзели, звукови и др.) са много по-малко интересни, защото работят само по един начин и не дават възможност на фантазията да се развива“, казват експертите.

След като детето подреди пъзела, той си остава винаги един и същ. Но пък светът на куклите и динозаврите дава много повече възможности, стимулира въображението и креативността.

И разбира се, зелена светлина за всички игри на открито. Дори когато вали или е студено, пак може да излизате за кратко. Дори скачането в локви и събирането на листа в парка носят ползи на децата, защото стимулират двигателната координация.

8. Четете му книги и му разказвайте истории

Друго любимо занимание на децата е четенето. Книгите стимулират езика и са възможност да прекарате спокойни моменти заедно. Но не бързайте да прочетете книгата, а търпеливо отговаряйте на всички зададени въпроси относно историята, разглеждайте и коментирайте снимките, създайте диалог.

На 4-годишна възраст децата имат нужда и да слушат истории. Но не приказни, а истински. Така че им разкажете историята за това кои са те, кои са били вашите баба и дядо, вашите братя... За тях е важно да чуят семейната си история, защото я приемат като магия и това дава началото на формирането на тяхната лична идентичност.

9. Не пречете

Може би се е случвало да се учудите, когато детето ви играе с друго дете. То сякаш става различно и ви се струва, че не го познавате достатъчно добре. С вас например се държи като шеф или диктатор, а с другото дете е покорен изпълнител.

Не се притеснявайте, това е напълно нормално. Просто възрастните виждат играта през различни очи. „Имайте предвид, че до 5-годишна възраст две деца играят заедно, само ако едното е по-силно. Няма преговори. Трябва да има лидер и крило. Ако ви се струва, че детето ви винаги изпълнява подчинената роля и е доминирано от другото, не бързайте да се намесвате. Всъщност детето ви вероятно се забавлява и му харесва тази роля. То експериментира в нея и тренира своята съпричастност, внимателност, наблюдателност. Бъдете сигурни, че ако в тази възраст се забавлява да бъде подчинен, това съвсем не означава, че ще бъде такова и в живота“.

Също така трябва да знаете, че на 5 години често се случва игрите между две деца да бъдат прекъснати от спорове и битки. Това също е част от забавлението. Така децата се научават да управляват конфликтите. И пак не бива да се намесвате, освен ако нещата не загрубеят.

На 7 години вече възрастният трябва да се намесва в кавгите, но не като съдия, а само за да въдвори ред. И в никакъв случай не трябва да се обвинява едната страна. Просто попитайте какво се е случило и потърсете решение заедно.

10. Ограничете използването на таблети и дигитални игри

„Без да демонизираме таблета, който със сигурност може да бъде полезен в трудни моменти (пътуване, дълго чакане...), трябва да напомним, че това не е много полезно средство за развитието на децата. То всъщност е първично, дори и маймуните успяват да се научат да го използват. Така че времето, което малките прекарват с такова устройство в ръце, е просто безполезно“, съветват специалистите.

Малко по-различно е положението с телевизията, която може да бъде използвана за релаксация от цялото семейство. Важното е да не оставяте малкото само пред екрана. Ако сте заети и сте решили да пуснете анимационно филмче на детето, добре е да хвърляте по един поглед, да коментирате заедно с него историята и дори да посядате за кратко при него. Така детето няма да се чувства изолирано и ще приеме намесата ви като полезно съучастие.

По материали от Nostro figlio