4 правила, които ми помогнаха да го постигна
Снимка: Guliver / iStock
Често срещана сцена у дома: едно от момчетата ми влиза тичайки в стаята, където съм, подгонено от другото, което крещи или заплашва, че ще хвърли нещо по него. Обикновено се чуват лоши думи, наричат се с грозни имена и резултатът е наранени чувства. Честно, понякога просто искам да се скрия и да не се разправям с всичко това.
Истината е, че момчетата ми наистина се обичат. Но, както и повечето хора, които прекарват голяма част от времето си заедно, те знаят и как да се вбесяват един друг.
Напоследък караниците между децата в семейството се приемат като нещо нормално. Не е голяма работа братя и сестри да са в схватка през цялото време.
Абсолютно не съм съгласна с това и ми се къса сърцето всеки път, когато видя децата ми да се държат по този начин. През годините се опитвах да внушавам на момчетата си колко е важно да ценят връзката, която имат един с друг.
Ето няколко неща в този смисъл, които работят към момента при нас, но продължаваме да ги тренираме:
1. Никакъв бой. Точка.
Това правило съществува откакто съм майка. Не толерирам момчетата ми да се удрят, ритат, блъскат и т.н. Сега, това не означава, че не могат да бъдат груби понякога и да се боричкат. Те са момчета и разбирам, че това е заложено у тях. Говоря, ако умишлено се нараняват един друг. Това не е разрешено.
2. Искрено извинение
Отне ми няколко години, но момчетата ми наистина знаят как искрено да се извиняват. „Извинявай“ просто не работи. Когато са груби помежду си, държа да съм сигурна, че ще се извинят подобаващо. Което означава да признаят, че са направили нещо лошо, да помолят за прошка и след това да намерят начин, за да си подобрят отношенията.
Лесно ли е да ги накарам искрено да се извинят? Не. Понякога гордостта надделява и на тях им трябва известно време да си съберат главата, преди да си поговорят. Това е ок. Предпочитам искреното извинение да им отнеме 30 минути, вместо да хвърлят обикновено „извинявай“ във въздуха, без да се замислят защо точно го правят.
3. Да споделят
Момчетата ми си споделят всичко. Играчките са и на двамата, не казвам, че една е на големия, а друга – на малкия. Защо? Защото сме семейство. Споделяме си играчки, чинии, домашни задължения, любов и забавления. Искам те да разберат, че не става дума за „мен“, когато иде реч за семейството и връзката ни. Става дума за другия.
Преди да започнете да ме съдите, отговарям – да, всеки действително има неща, които са специални за него. Все пак е препоръчително да споделят и тях, но се уверявам, че се отнасят внимателно и с респект, когато играят със специалното нещо на другия.
Като например, момчетата си имат места в къщата, където могат да бъдат сами. Те знаят, че трябва да поискат разрешение, за да отидат в леглото на другия, защото това си е неговото специално място.
4. Да си услужват
Непрекъснато ги насърчавам да си услужват и да си помагат един на друг. Големият помага на малкия с произношението на някои думи, когато четат заедно, така се случва и с домакинските задължения. Ако са подредили и някой е свършил пръв, го окуражавам да отиде и попита дали другия не се нуждае от помощ. Виждам, че това действително им действа добре, особено когато има създадено напрежение или конфликт между тях.
Ако работите върху тези идеи заедно, действително може да направите чудеса от връзката между децата ви. Тайната е да бъдете последователни и настоятелни.
Текст: LaToya Edwards/club31women.com, превод Надя Горанова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари