Кои са симптомите, как се проявява, колко дълго продължава, за какво да внимавате, ако бъдете ухапани от кърлеж, и как точно да отстраните насекомото от кожата, ако няма наблизо лекар
Лаймската болест се счита за най-честата болест при хората, предавана от кърлежи.
Снимка: Shutterstock
Въпреки изненадващия априлски сняг, сезонът на кърлежите няма да ни пропусне. Преди да завали вече бяха регистрирани първите оплаквания, както и доста по-сериозните последици на лаймска болест. А топлото време предстои, което увеличава и опасността от това заболяване.
Какво трябва да знаем за лаймската болест и как да предпазим децата, а и себе си от нея? Събрали сме на едно място всичко най-важно за това заболяване, използвайки най-добрите и достоверни световни източници на информация.
Кърлежите са основните преносители на заболяването.
Снимка: Shutterstock
Лаймската болест (или лаймска борелиоза) е бактериално инфекциозно заболяване, предавано от кърлежи (принадлежащи по-специално към род Ixodes). Типичните симптоми включват:
Внимание! Ранната намеса е от съществено значение, тъй като инфекцията може да се разпространи в ставите и сърцето и, ако не се използва подходяща терапия (обикновено базирана на антибиотици), могат да възникнат неврологични усложнения и други сериозни хронични последствия.
Причината е, че лаймската болест е мултисистемен синдром, който може да засегне няколко органа и тъкани: кожа, стави, лимфна система, централна и периферна нервна системи, сърдечно-съдова система и, в по-малка степен, мускули, очи, бъбреци и черен дроб.
Клиничната картина може да бъде много променлива: симптомите се появяват с различна честота и интензитет в зависимост от вида Borrelia, отговорен за инфекцията (геновид), както и от навременността на лечението.
Началната фаза на това заболяване обикновено се характеризира с несърбящ червен кожен обрив, подобен на кръгло петно, което има тенденция да се разширява от мястото на инокулацията на кърлежа. В рамките на няколко седмици се развиват болки в мускулите и ставите, умора, подути лимфни възли, втрисане, треска, главоболие и други симптоми.
Обикновено лаймската болест протича по-тежко при хора, които са имуносупресирани или имат други заболявания.
Лаймската болест според Centers for Disease Control and preventation принадлежи към категорията на антропозоонозите. Това са група заболявания, които могат да се предават от животни на хора. Преносител на инфекцията е кърлеж, който се заразява след ухапване от болно животно и с ухапването предава заразата на човека.
Заболяването се причинява предимно от бактерии Borrelia burgdorferi (семейство Spirochaetaceae). Борелиите са идентифицирани като причинители на лаймската болест едва през 1982 г., благодарение на изследванията на биолог от Монтана, д-р Бургдорфер (на когото дължат името си). Известни са още като борелиоза.
Borrelia burgdorferi има типичната спираловидна структура на спирохетите. Характеризира се с ендофлагели. Той е микроаерофилен, изключително чувствителен към факторите на околната среда и много взискателен от хранителна гледна точка. Геномът се състои от линейна хромозома и множество плазмиди (кръгови и линейни). Супервидът Borrelia burgdorferi включва други подвидове, наричани общо Borrelia burgdorferi sensu largo. Те се различават по генетични характеристики, повърхностна антигенна структура, тип вектор и географско разпространение, като само някои причиняват заболяване при хората.
Бактерията, отговорна за лаймската болест, се предава на хората чрез ухапване от заразени кърлежи. Самите кърлежи се заразяват, като се хранят с кръвта на животни, носители на патогени (бактерии, вируси и протозои и др.) и чрез последващо хранене са в състояние да ги предадат на нови гостоприемници, включително хора.
Ухапването често може да не бъде усетено.
Снимка: Shutterstock
Разпознаването може да бъде трудно, тъй като често ухапванията остават незабелязани. Причината е, че кърлежите отделят леко анестетично вещество, което прави ухапванията безболезнени. Това влияе на диагностицирането на проблема, което често е объркано и несигурно. Освен това след ухапване кърлежът може да се отстрани случайно. Като цяло засегнатата област изглежда леко възпалена и подута. След няколко дни възпалението се разширява, причинявайки повече или по-малко обриви.
В повечето случаи тези паразити остават прикрепени към кожата и са видими, особено след като са смукали кръв и са набъбнали. Тъмночервено-кафявите мъжки кърлежи приличат на зърно черен пипер, а женските са сивкави. Всички имат жилещи и смучещи устни, а тялото им е овално и сплескано, с осем крака.
Кърлежите атакуват най-вече през пролетта и лятото, когато се събуждат от зимен сън. Те дебнат в краищата на храстите или на стрък трева, чакайки някое животно да мине. Когато усетят близостта на потенциален гостоприемник, бързо се прикрепят към него (достатъчно е да бъдат докоснати), след което се позиционират върху кожата и я пробиват, въвеждайки рострума (част от букалния им апарат). Така закотвени, започват да смучат кръв и да се хранят в продължение на няколко дни, докато наситени се отделят от гостоприемника, падайки сами на земята.
За да се предаде инфекцията на хората, заразеният кърлеж трябва да е върху кожата повече от 24 часа. По този начин многократните ухапвания, колкото и да са безболезнени, благоприятстват предаването на Borrelia чрез регургитация, изпражнения или слюнка на мястото на самото ухапване.
Инфекцията с Borrelia burgdorferi не дава имунитет, така че човек може да се зарази от лаймска болест няколко пъти в живота.
Използвайте защитни средства винаги, когато се разхождате сред природата.
Снимка: Shutterstock
Кърлежите предпочитат да живеят в трева, храсти, по краищата на пътеки и в сенчеста и влажна гориста среда, където остават скрити в очакване на преминаването на гостоприемника, за да бъдат паразитирани (диви или домашни животни, хора). Най-голямата активност се наблюдава около 600-800 метра над морското равнище, но тези членестоноги могат да живеят и на 1200 метра. Кърлежите могат да намерят среда, където да оцелеят дори в необработени и изоставени крайградски зони (например в неподдържани тревни площи или сред сухи листа на градини).
Рискът от среща с тях е по-голям за любителите на преходи, гори и села, особено от април до октомври. Тогава насекомото упорито се придържа към дрехите, след което преминава към кожата, за да започне кръвното си хранене. Други рискови категории за лаймска болест са хора в контакт с диви животни, ловни пазачи, лесовъди, животновъди и ветеринарни лекари.
Влажността на околната среда е от особено значение, тъй като кърлежите, особено в ларвния стадий, се страхуват от дехидратация.
Лаймската болест според National Institutes of Health е широко разпространена, особено в умерената зона на северното полукълбо, в райони, където кърлежите намират както добри условия, подходящи за оцеляване и размножаване, така и животни, които действат като резервоари.
Предполага се, че има връзка между клиничните прояви на патологията и географската ширина. В страните от средиземноморския регион преобладават дерматологичните форми, докато в Северна Европа неврологичните форми са по-чести.
В световен мащаб лаймската болест е доста разпространена и се счита за най-честата болест при хората, предавана от кърлежи. Описана е за първи път в средата на 70-те години на миналия век, но същите симптоми са описани и през 1910 г. в скандинавските страни.
Инкубационният период на лаймската болест варира от 4 до 30 дни, по-често от 7 до 10 дни, като клиничните прояви могат да бъдат ранни или късни.
Обикновено типичните симптоми на Лаймска болест могат да бъдат обобщени в три основни етапа.
Лаймската болест има характерно зачервяване.
Снимка: Shutterstock
В зависимост от степента на разпространение на бактерията в организма, до засегнатите тъкани и органи, могат да се разграничат три стадия на заболяването, характеризиращи се с различна клинична картина според Mayo clinic:
След като са проникнали в организма, благоприятствани от лошата локална реактивност, предизвикана от компонентите, присъстващи в слюнката на кърлежите, борелиите пролиферират и се разпространяват радиално в тъканите около мястото на инокулация (на този етап бактерията може да бъде изолирана от подкожните тъкани).
В рамките на променлив интервал от време (средно: 7-10 дни), характерният еритем на лаймската болест се появява при приблизително 70-80% от заразените лица.
На този етап могат да се появят грипоподобни симптоми, като:
Еритемът на лаймската болест се проявява като зачервяване, което се разширява от петно (или папула), съответстващо на мястото на инокулация (ухапване от кърлеж). Диаметърът на лезията може да достигне значителни размери, дори по-големи от 5 см.
Първичната лезия (петно) има тенденция да изчезва в рамките на 3-4 седмици, като започва да изсветлява от центъра. Но може също така да се задържи по-дълго, да рецидивира на други места (оттук и терминът еритема мигранс), да съставлява продромалния симптом на системна еволюция на заболяването.
Ако не се лекува със специфични терапии, за период от време, вариращ от няколко седмици до няколко месеца, инфекцията може да прогресира, засягайки множество области на тялото и причинявайки прояви, които основно зависят от:
Този стадий на лаймската болест се характеризира с подчертана слабост и широко разпространено неразположение.
Други чести симптоми включват:
По-рядко срещани са:
Повечето от характерните симптоми на втория стадий регресират спонтанно в рамките на няколко месеца (дори и без лечение). В някои случаи обаче лаймската болест може да стане хронична или да се появи отново дори след известно време - признак за постепенно прогресиране през месеците или годините.
В късния стадий на заболяването, което може да се прояви дори много години след първоначалната инфекция или след периоди на латентност, най-засегнатите области са:
Хроничният лаймски артрит включва подуване и пристъпи на мъчителна, продължителна (дори с месеци) болка в една или повече големи стави, предимно коляното. В най-сериозните случаи е налице ерозия на хрущяла с ограничения на движението на ставата, до анкилоза.
Хроничният атрофичен акродерматит се проявява с виолацеозна еритема, обикновено в същата област, в която е локализирана еритема мигранс. Този признак може да бъде последван от широко разпространена едематозна инфилтрация и прогресиращ процес на кожна атрофия, което води до необратими промени в кожата и подкожната тъкан на засегнатия крайник.
Хроничните неврологични разстройства на лаймската болест включват: дезориентация, объркване, замаяност, липса на концентрация и загуба на краткотрайна памет. Типичните прояви на късната невроборелиоза включват:
От 1988 г. е известна форма на церебропатия с умствено влошаване, която може да доведе до пресенилна деменция.
Както HealthLine отбелязва, симптомите, които придружават лаймската болест, са множество и разнородни. Пациентът може да има само някои признаци, докато при други болестта може да генерира по-тежки нарушения. Поради тези причини диагнозата не винаги е незабавна и проста.
Повечето случаи на лаймска болест могат да бъдат успешно лекувани с употребата на антибиотици, насочени срещу бактерията, която я причинява.
Най-добре е лекар да отстрани кърлежа, но ако няма такъв наблизо, следвайте правилата.
Снимка: Shutterstock
Отстраняването на кърлежа е от основно значение и трябва да се извърши възможно най-скоро, за да се предотврати приемането на кръв и след това инжектирането на потенциално заразена слюнка.
Ако откриете кърлеж на кожата си или на детето, не се паникьосвате: само малък процент пренасят болести и повечето патогени се инокулират в края на кръвното хранене. Отстраняването обаче трябва да бъде възможно най-бързо. Ако нямате възможност да отидете веднага на лекар, задължително вземете следните предпазни мерки:
Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари