Всичко най-важно за лаймската болест!

Въпреки изненадващия априлски сняг, сезонът на кърлежите няма да ни пропусне. Преди да завали вече бяха регистрирани първите оплаквания, както и доста по-сериозните последици на лаймска болест. А топлото време предстои, което увеличава и опасността от това заболяване.
Какво трябва да знаем за лаймската болест и как да предпазим децата, а и себе си от нея? Събрали сме на едно място всичко най-важно за това заболяване, използвайки най-добрите и достоверни световни източници на информация.

Кърлежите са основните преносители на заболяването.

Снимка: Shutterstock

Какво представлява лаймската болест

Лаймската болест (или лаймска борелиоза) е бактериално инфекциозно заболяване, предавано от кърлежи (принадлежащи по-специално към род Ixodes). Типичните симптоми включват:

• еритема мигранс (обрив, характерен за лаймската болест);
• треска;
• главоболие;
• умора;
• слабост.

Внимание! Ранната намеса е от съществено значение, тъй като инфекцията може да се разпространи в ставите и сърцето и, ако не се използва подходяща терапия (обикновено базирана на антибиотици), могат да възникнат неврологични усложнения и други сериозни хронични последствия.
Причината е, че лаймската болест е мултисистемен синдром, който може да засегне няколко органа и тъкани: кожа, стави, лимфна система, централна и периферна нервна системи, сърдечно-съдова система и, в по-малка степен, мускули, очи, бъбреци и черен дроб.
Клиничната картина може да бъде много променлива: симптомите се появяват с различна честота и интензитет в зависимост от вида Borrelia, отговорен за инфекцията (геновид), както и от навременността на лечението.
Началната фаза на това заболяване обикновено се характеризира с несърбящ червен кожен обрив, подобен на кръгло петно, което има тенденция да се разширява от мястото на инокулацията на кърлежа. В рамките на няколко седмици се развиват болки в мускулите и ставите, умора, подути лимфни възли, втрисане, треска, главоболие и други симптоми.
Обикновено лаймската болест протича по-тежко при хора, които са имуносупресирани или имат други заболявания.

Кое причинява лаймска болест?

Лаймската болест според Centers for Disease Control and preventation принадлежи към категорията на антропозоонозите. Това са група заболявания, които могат да се предават от животни на хора. Преносител на инфекцията е кърлеж, който се заразява след ухапване от болно животно и с ухапването предава заразата на човека.
Заболяването се причинява предимно от бактерии Borrelia burgdorferi (семейство Spirochaetaceae). Борелиите са идентифицирани като причинители на лаймската болест едва през 1982 г., благодарение на изследванията на биолог от Монтана, д-р Бургдорфер (на когото дължат името си). Известни са още като борелиоза.
Borrelia burgdorferi има типичната спираловидна структура на спирохетите. Характеризира се с ендофлагели. Той е микроаерофилен, изключително чувствителен към факторите на околната среда и много взискателен от хранителна гледна точка. Геномът се състои от линейна хромозома и множество плазмиди (кръгови и линейни). Супервидът Borrelia burgdorferi включва други подвидове, наричани общо Borrelia burgdorferi sensu largo. Те се различават по генетични характеристики, повърхностна антигенна структура, тип вектор и географско разпространение, като само някои причиняват заболяване при хората.

Как става заразяването

Бактерията, отговорна за лаймската болест, се предава на хората чрез ухапване от заразени кърлежи. Самите кърлежи се заразяват, като се хранят с кръвта на животни, носители на патогени (бактерии, вируси и протозои и др.) и чрез последващо хранене са в състояние да ги предадат на нови гостоприемници, включително хора.

2 неща, които трябва да запомните!

1. Кърлежите, по-специално от рода Ixodes, представляват вектора на болестта: бактерията се „събира“ от кърлежи, които, смучейки кръвта на заразени животни, я предават чрез ухапвания на хора и други животни.
2. Кърлежите, които пренасят лаймска болест, могат да пренасят различни инфекциозни агенти. Видовете Babesia, Bartonella, Anaplasma, Mycoplasma и няколко вируса са идентифицирани при пациенти, страдащи от лаймска болест. Тъй като тази възможност за коинфекция съществува, клиничната картина не винаги е лесна за тълкуване.

Ухапването често може да не бъде усетено.

Снимка: Shutterstock

Как да разпознаем ухапванията от кърлежи?

Разпознаването може да бъде трудно, тъй като често ухапванията остават незабелязани. Причината е, че кърлежите отделят леко анестетично вещество, което прави ухапванията безболезнени. Това влияе на диагностицирането на проблема, което често е объркано и несигурно. Освен това след ухапване кърлежът може да се отстрани случайно. Като цяло засегнатата област изглежда леко възпалена и подута. След няколко дни възпалението се разширява, причинявайки повече или по-малко обриви.
В повечето случаи тези паразити остават прикрепени към кожата и са видими, особено след като са смукали кръв и са набъбнали. Тъмночервено-кафявите мъжки кърлежи приличат на зърно черен пипер, а женските са сивкави. Всички имат жилещи и смучещи устни, а тялото им е овално и сплескано, с осем крака.
Кърлежите атакуват най-вече през пролетта и лятото, когато се събуждат от зимен сън. Те дебнат в краищата на храстите или на стрък трева, чакайки някое животно да мине. Когато усетят близостта на потенциален гостоприемник, бързо се прикрепят към него (достатъчно е да бъдат докоснати), след което се позиционират върху кожата и я пробиват, въвеждайки рострума (част от букалния им апарат). Така закотвени, започват да смучат кръв и да се хранят в продължение на няколко дни, докато наситени се отделят от гостоприемника, падайки сами на земята.

Как се предава лаймската болест

За да се предаде инфекцията на хората, заразеният кърлеж трябва да е върху кожата повече от 24 часа. По този начин многократните ухапвания, колкото и да са безболезнени, благоприятстват предаването на Borrelia чрез  регургитация, изпражнения или слюнка на мястото на самото ухапване.

Ако сме боледували вече от лаймска болест, може ли отново да се разболеем?

Инфекцията с Borrelia burgdorferi не дава имунитет, така че човек може да се зарази от лаймска болест няколко пъти в живота.

Използвайте защитни средства винаги, когато се разхождате сред природата.

Снимка: Shutterstock

Къде се срещат кърлежите?

Кърлежите предпочитат да живеят в трева, храсти, по краищата на пътеки и в сенчеста и влажна гориста среда, където остават скрити в очакване на преминаването на гостоприемника, за да бъдат паразитирани (диви или домашни животни, хора). Най-голямата активност се наблюдава около 600-800 метра над морското равнище, но тези членестоноги могат да живеят и на 1200 метра. Кърлежите могат да намерят среда, където да оцелеят дори в необработени и изоставени крайградски зони (например в неподдържани тревни площи или сред сухи листа на градини).
Рискът от среща с тях е по-голям за любителите на преходи, гори и села, особено от април до октомври. Тогава насекомото упорито се придържа към дрехите, след което преминава към кожата, за да започне кръвното си хранене. Други рискови категории за лаймска болест са хора в контакт с диви животни, ловни пазачи, лесовъди, животновъди и ветеринарни лекари.
Влажността на околната среда е от особено значение, тъй като кърлежите, особено в ларвния стадий, се страхуват от дехидратация.

Разпространение на лаймската болест

Лаймската болест според National Institutes of Health е широко разпространена, особено в умерената зона на северното полукълбо, в райони, където кърлежите намират както добри условия, подходящи за оцеляване и размножаване, така и животни, които действат като резервоари.
Предполага се, че има връзка между клиничните прояви на патологията и географската ширина. В страните от средиземноморския регион преобладават дерматологичните форми, докато в Северна Европа неврологичните форми са по-чести.
В световен мащаб лаймската болест е доста разпространена и се счита за най-честата болест при хората, предавана от кърлежи. Описана е за първи път в средата на 70-те години на миналия век, но същите симптоми са описани и през 1910 г. в скандинавските страни.

Колко време след ухапване от кърлеж се появяват признаците на болестта?

Инкубационният период на лаймската болест варира от 4 до 30 дни, по-често от 7 до 10 дни, като клиничните прояви могат да бъдат ранни или късни.
Обикновено типичните симптоми на Лаймска болест могат да бъдат обобщени в три основни етапа.

Лаймската болест има характерно зачервяване.

Снимка: Shutterstock

Симптоми на лаймска болест

В зависимост от степента на разпространение на бактерията в организма, до засегнатите тъкани и органи, могат да се разграничат три стадия на заболяването, характеризиращи се с различна клинична картина според Mayo clinic:

• Ранно локализирана инфекция;
• Ранно разпространена инфекция;
• Хронична или късна инфекция.

Стадий 1: Ранно локализирана инфекция

След като са проникнали в организма, благоприятствани от лошата локална реактивност, предизвикана от компонентите, присъстващи в слюнката на кърлежите, борелиите пролиферират и се разпространяват радиално в тъканите около мястото на инокулация (на този етап бактерията може да бъде изолирана от подкожните тъкани).
В рамките на променлив интервал от време (средно: 7-10 дни), характерният еритем на лаймската болест се появява при приблизително 70-80% от заразените лица.
На този етап могат да се появят грипоподобни симптоми, като:

• умора;
• субфебрилна температура и втрисане;
• болки в ставите;
• мускулна болка;
• локализирана аденопатия;
• гадене и повръщане;
• липса на апетит.

Характеристики на мигриращия еритем - първична кожна лезия

Еритемът на лаймската болест се проявява като зачервяване, което се разширява от петно (или папула), съответстващо на мястото на инокулация (ухапване от кърлеж). Диаметърът на лезията може да достигне значителни размери, дори по-големи от 5 см.
Първичната лезия (петно) има тенденция да изчезва в рамките на 3-4 седмици, като започва да изсветлява от центъра. Но може също така да се задържи по-дълго, да рецидивира на други места (оттук и терминът еритема мигранс), да съставлява продромалния симптом на системна еволюция на заболяването.

Стадий 2: Ранно разпространена инфекция

Ако не се лекува със специфични терапии, за период от време, вариращ от няколко седмици до няколко месеца, инфекцията може да прогресира, засягайки множество области на тялото и причинявайки прояви, които основно зависят от:

• имунната реакция на заразения организъм;
• инвазивност на замесения геновид Borrelia.

Този стадий на лаймската болест се характеризира с подчертана слабост и широко разпространено неразположение.
Други чести симптоми включват:

• мускулно-скелетната система (мигриращи артромиалгии, особено в коленете);
• нервната система (краниална невропатия, особено парализа на лицевия нерв; остра радикулоневропатия; менингит със силна болка в главата, скованост на врата, треска и неразположение).

По-рядко срещани са:

• сърдечни нарушения (атриовентрикуларен блок, кардит, абнормен сърдечен ритъм);
• лимфаденопатия;
• лимфоцитом бореалис (често срещан при деца) - червено до синьо петно върху ушната мида, зърното или скротума;
• ранна невроборелиоза - засяга приблизително 25% от нелекуваните пациенти и може да включва: едностранна парализа на лицевите мускули (често при деца), асептичен менингит (треска, силно главоболие и скованост на врата), полирадикулит (изтръпване и болка в ръцете или краката), парализа на черепните нерви, лек енцефалит и периферен неврит;
• множествена еритема мигранс (хомогенни и по-малки лезии от първичната еритема мигранс. Срещат се при приблизително 20% от пациентите поради разпространението на бактериите причинители в кръвния поток).

Повечето от характерните симптоми на втория стадий регресират спонтанно в рамките на няколко месеца (дори и без лечение). В някои случаи обаче лаймската болест може да стане хронична или да се появи отново дори след известно време - признак за постепенно прогресиране през месеците или годините.

Стадий 3: Хронична или късна инфекция

В късния стадий на заболяването, което може да се прояви дори много години след първоначалната инфекция или след периоди на латентност, най-засегнатите области са:

• стави (лаймски артрит);
• кожа (хроничен атрофичен акродерматит);
• нервна система (късна невроборелиоза).

Лаймски артрит

Хроничният лаймски артрит включва подуване и пристъпи на мъчителна, продължителна (дори с месеци) болка в една или повече големи стави, предимно коляното. В най-сериозните случаи е налице ерозия на хрущяла с ограничения на движението на ставата, до анкилоза.

Хроничен атрофичен акродерматит

Хроничният атрофичен акродерматит се проявява с виолацеозна еритема, обикновено в същата област, в която е локализирана еритема мигранс. Този признак може да бъде последван от широко разпространена едематозна инфилтрация и прогресиращ процес на кожна атрофия, което води до необратими промени в кожата и подкожната тъкан на засегнатия крайник.

Късна невроборелиоза

Хроничните неврологични разстройства на лаймската болест включват: дезориентация, объркване, замаяност, липса на концентрация и загуба на краткотрайна памет. Типичните прояви на късната невроборелиоза включват:

• енцефалопатия: причинява хронична умора и нарушения на паметта;
• хронична периферна невропатия: изтръпване, което се простира до ръцете до краката;
• прогресивен енцефаломиелит: причинява симптоми, много подобни на тези на множествена склероза.

От 1988 г. е известна форма на церебропатия с умствено влошаване, която може да доведе до пресенилна деменция.

Колко дълго продължава лаймската болест?

• Локализирана лаймска болест: 4 до 30 дни след ухапване от кърлеж.
• Широко разпространена ранна лаймска болест: дни до седмици след ухапване от кърлеж.
• Късна лаймска болест: месеци или години след инфекцията.

Диагностика, лечение и профилактика

Както HealthLine отбелязва, симптомите, които придружават лаймската болест, са множество и разнородни. Пациентът може да има само някои признаци, докато при други болестта може да генерира по-тежки нарушения. Поради тези причини диагнозата не винаги е незабавна и проста.
Повечето случаи на лаймска болест могат да бъдат успешно лекувани с употребата на антибиотици, насочени срещу бактерията, която я причинява. 

Най-добре е лекар да отстрани кърлежа, но ако няма такъв наблизо, следвайте правилата.

Снимка: Shutterstock

Какво да направите, ако ви ухапе кърлеж?

Отстраняването на кърлежа е от основно значение и трябва да се извърши възможно най-скоро, за да се предотврати приемането на кръв и след това инжектирането на потенциално заразена слюнка.
Ако откриете кърлеж на кожата си или на детето, не се паникьосвате: само малък процент пренасят болести и повечето патогени се инокулират в края на кръвното хранене. Отстраняването обаче трябва да бъде възможно най-бързо. Ако нямате възможност да отидете веднага на лекар, задължително вземете следните предпазни мерки:

• кърлежът се премахва с ръце, защитени с ръкавици или парче тъкан;
• използват се пинсети, като в зоомагазините има специално предназначени за вадене на кърлежи, които биха могли да послужат и за хора;
• внимава се кърлежът да не бъде притиснат при манипулацията;
• издърпва се, но без резки движения, деликатно завъртайки;
• ако част от кърлежа остане в кожата, опитайте да я извадите със стерилна игла и задължително се свържете с лекар;
• след изваждането, мястото се дезинфекцира с неоцветяващо вещество, за да може да следите за последващи признаци на инфекция;
• кърлежът се запазва в затворен съд и се занася в лаборатория, където ще го изследват, за да знаете дали е бил заразен.
• никога не използвайте ацетон, амоняк, етилов алкохол, етер или вазелин, тъй като тези вещества могат да предизвикат рефлексна регургитация в кърлежа, със силно увеличаване на риска от предаване на патогени;
• никога не използвайте източници на топлина в опит да отделите кърлежа (опарване с цигара например);
• след отстраняването му, в продължение на 30-40 дни, трябва да обърнете внимание на появата на признаци и симптоми на инфекция (отбележете някъде мястото и датата, на която сте били ухапани);
• 30 дни след ухапването се консултирайте със същия лекар, който ви е прегледал и при ухапването, ако забележите наличието на ектопаразит върху кожата;
• проверете засегнатата област на кожата за червеникаво петно около зоната на ухапването;
• обърнете внимание на появата на отпадналост, треска, неразположение, главоболие, подути жлези и болки в ставите;
• не се препоръчва прием на антибиотици, тъй като те могат да маскират симптомите и да объркат диагнозата.

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer