То не бива да потиска гнева си, но как да се справи с емоцията (част 1)
Момиченце, което е ядосано. Снимка: Getty
Агресията е дума, която предизвиква негативни емоции, но от друга страна все по-често чувате термина „здравословна агресия“. Може ли наистина агресията да е „здравословна“?
Знаем, че емоциите не са нито добри, нито лоши. Те просто съществуват. Детето трябва да може да ги разпознае и да ги изживее. Включително и да премине през агресията, която е израз на гняв, но без щети за него и за околните, обяснява психоожката Елена Буревая. Това е здравословното поведение.
Ядосано момче лежи на пода. Снимка: Getty
Майката за пети път повтаря: „Ани, обуй си обувките“. Ани не се обува и не забелязва майка си. И в този момент гневът връхлита майката. И тя вече не повтаря, а крещи: „Ани-и-и , обуй си обувките!!!!“
Това не е педагогическо, но ясно показва как работи емоцията на гнева: Ани накрая обува обувките си и то много бързо.
Когато изпитваме гняв, ние усещаме своята сила и мощ – аз съм, аз съм тук, аз нареждам. Използваме тази енергия и я предаваме на друг – детето се обува.
Когато потискаме гнева на детето, ние отнемаме собственото му чувството за сила. И ако родителите непрекъснато се карат, крещят и заповядват, то расте неуверено в себе си и има ниско самочувствие.
Повече от 80% от всички запитвания към психолозите за проблемно поведение на деца и тийнейджъри, по един или друг начин са свързани с факта, че потискат емоцията на гняв. Например, детето си гризе ноктите си - защо? Всъщтост то би искало да ухапе баща си до смърт, но си гризе ноктите си. Защото не може да изрази по друг начин гнева си.
Или пък тийнейджърът смуче якето си, хапе си устните - тоест забранява си да говори.
Това също означава, че потиска гнева си и го таи в себе си.
Същото важи и за детската мастурбация, която е някаква автоагресия, психосоматика, която издава депресия и неувереност в себе си. Дори ниското самочувствие също е свързано с потискане на гнева.
Ядосано момче.. Снимка: Getty
Трябва да помогнем на детето да разбере, че гневът е здравословен. Но не винаги и начинът, по който то го изразява. Ние живеем в общество и трябва да го научим да използва тази емоция.
Ако ни връхлети някаква силна емоция, не можем да й позволим да ръководи живота и действията ни.
Емоцията е дошла, има някаква функция и по правило иска да ни помогне. Това означава, че не можем да се отнасяме към емоциите така, сякаш не съществуват. Емоциите трябва да се третират с уважение, грижа и любов.
Той е индикатор за нарушаване на границата. Сега ме е яд, сега свекърва ми ме упреква каква лоша майка съм, домакиня и т.н. Тя нарушава моите граници! Затова й казвате: „Неприятно ми е да чуя това сега, ще отида да пия чай“. Така цялата интензивност на емоциите утихва. Любезна сте към свекърва си, но не й позволявате да продължи да нарушава границите ви. Това е и правилната реакция.
Тази емоция присъства в почти всички детски сълзи, капризи и истерии. Тя идва, когато ни лишат от очаквано удоволствие. ( Исках бонбони, не ми дадоха бонбони и съм лишен от удоволствие.)
Исках да направя нещо сама, но майка ми ме изпревари, тя го направи, Когато ни лишат от възможност, ни обзама гняв. Или когато изпитваме физически дискомфорт.
Например, ако дрехите стягат и бодат детето или ако малко камъче попадне в обувката му - всичко това ще предизвика неговия гняв. Нашата задача е да го научим да разпознава емоциите.
Малките деца под 4 години могат да изпитват само една емоция наведнъж. Ето защо, ако са ядосани, те са толкова ядосани, че бият и посягат на всички. Те нямат смесени емоции, както при възрастните: обичам съпруга си, но в същото време съм му ядосан.Възрастните имат смесени емоции, но децата не.
Емоцията на гняв е краткотрайна сама по себе си, ако се изживее точно тук и сега. И колкото по-бързо я изпитаме, толкова е по-нетрайна. Гневът трае може би минута и половина. След това, когато премине, хлапето идва с: „Мамо, обичам те толкова много“.
Но не винаги тя има правилната реакция. Понякога прави театрално представление: обижда се и плаче. И татко или баба казват: „О, трябва да съжаляваш за мама.“
Детето отива и се извиняв, а след това всичко се повтаря отново, защото е фиксирало модела.
Трябва да го направим по различен начин. Тук е важно да разберем, че нашата задача е да научим детето да се справя с емоциите.
Ако не го учим, а потискаме и казваме, че това е лошо, детето започва да крие и потиска гнева, защото не може да го контролира.
И възникнат всички по-нататъшни проблеми, които ще ви заведат при психолог. „Нещо не е наред с детето ми.“
Защото ако то няма възможност да изпита тази емоция у дома, ще я изпита другаде, например в детската градина или в училище. Или ако хлапето има много авторитарен баща, то ще посегне да бие котката или кучето. Или ще ритне малкия си брат.
Нито един вид агресия не се случва просто така. Ако детето се държи зле, това е преди всичко показател, че се чувства зле. Защото, когато човек е щастлив, ще направи ли нещо лошо на някого? Разбира се, че не. Когато си щастлив, искаш да споделиш това щастие с всички. При децата е абсолютно същото.
Следва продължение
Мона Василева
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари