Как децата „изяждат“ стреса

„Щом детето се нахрани, отново влиза до кръста в хладилника“, „Готово е да яде килограми бонбони“, „Не може без сладкиши“ - тази ситуация е позната на повечето родители, но не е без последствоя.
Какви проблеми се крият зад нездравословната лакомия за сладко, разказва детският и семеен психолог Катерина Демина.
„Нездравословната“ (според родителите) храна и любовта към сладкото са напълно естествени за детето. То се нуждае от повече въглехидрати и захар, отколкото възрастните, защото мозъкът расте активно и има нужда от глюкоза. Така че е нормално малчуганът  да похапва сладкиши. Ако е възможно е по-разумно да избягва рафинираната захар – бонбони, шоколад, бисквити, кока- кола.

Прекомерен апетит

Нуждата на тялото от калории нараства рязко още на 10-11-годишна възраст, а до юношеството се увеличава с почти една трета.
Малките деца, които в началното училище са яли често, но по малко, в пети клас изведнъж започват да помитат всичко от масата. И може да се опитат да компенсират липсата на калории със сладкиши, шоколад или бонбони.
Не всички родители успяват бързо да се адаптират към тази ситуация. Момчетата имат по-голям късмет: те по-често се хранят добре и са готови да увеличат порциите си.
За момичетата е по-трудно: реакцията на тяхната „лакомия“ често е резултат на родителска критика. Но преди пубертета повишеният апетит и бързото наддаване на тегло са толкова естествени за момичетата, колкото и за момчетата.
Децата трябва да наддават на тегло преди скока на растеж, който се случва на възраст между 11 и 13 години.
Закръглено момиче на 11-12 години е норма.

Момичета хапват сладкиши. Снимка: Getty

След година или две детето рязко ще израсне на височина, хормоните ще се стабилизират и излишните килограми ще изчезнат.
Дотогава е по-добре родителите да избягват всякакви коментари относно теглото и фигурата на дъщерята, ако не искат тя да има психологически проблеми, включително анорексия нервоза или булимия (подобни разстройства не са рядкост при тийнейджърките).

Храната не е решение на проблема

Децата обикновено опитват да „изядат“ неприятностите. Този модел на поведение се внушава от самите родители почти от ранна детска възраст: „Скъпи, плачеш ли? Вземи си малко бонбони,ще се успокоиш. Хапни нещо вкусно."
Така, без да открие причината за проблема и без да се опитва да го реши по други начини, детето веднага посяга към храната.
Вместо да се научи да разбира какво наистина се случва с него, то яде. И не прави разлика кога наистина е гладно и кога му е скучно, тревожно или гневно. Етапът на осъзнаване на потребностите се пропуска, децата свикват постоянно да дъвчат, а „вкусното“ се превръща в решение във всяка ситуация.
Хлапетата виждат как това работи всеки ден в семейството: мама се ободрява с торта, а умореният татко се отпуска с бутилка бира. И на него не му се предлагат други начини да овладее емоциите си.
Има само един начин да промените обичайния модел: като научите детето как да се справя със себе си, със своите чувства и нужди. Така че, преди да дадете утешителен бонбон, трябва поне да разберете какво го притеснява и да се опитате да коригирате ситуацията заедно. Най-вероятно както причината за проблема, така и неговото решение няма да бъдат свързани с храната.

Лек за умората

Лошите хранителни навици всъщност не са толкова лоши. Много по-сериозно е, ако храната се превърне в опит детето да преодолее нервното напрежение, преумората или депресията, която е често срещана сред подрастващите.

Момиче яде през нощта. Снимка: Getty

Храната е начин за набавяне на енергия. Когато силата е на изчерпване, децата (и възрастните също) се опитват да компенсират липсата като несъзнателно нагъват сладкиши - източник на "бързи" калории. Те предизвикват рязък скок на кръвната захар, но скоро състоянието се влошава още повече.
Ако се нарушат биохимичните процеси в мозъка, както се случва при депресия, енергията от храната може изобщо да не достигне целта си. Възниква порочен кръг: загуба на сила – вредна храна - отново загуба на сила.

Преуморените деца днес не почиват достатъчно. Не е изненадващо, че в период на активен растеж и хормонални промени те нямат достатъчно сила за всичко.
До 7-ми клас натоварванията, с които детето е успявало доскоро да се справи без затруднения, стават непоносими. Тялото влиза в енергоспестяващ режим, тийнейджърът ляга на дивана и не иска да прави нищо.
Ако родителите успеят да го успокоят,ако спрат да го натискат за високи оценки детето ще порасне и ще стане от дивана, без да застраши физическото и емоционалното си здраве. Връзката му с храната също може да се нормализира сама. Ако натоварването продължи, е възможно тийнейджърът да се пренапрегне и да рухне.

Алармени сигнали

• Какви симптоми могат да подскажат на родителите, че злоупотребата с храна крие психологически или физически проблем на детето:
• Появи на  селективност в храната, дори по отношение на любимите храни (например тийнейджърите често пренебрегват месото).
• Детето отказва да седне на масата със семейството и се опитва да яде само (това е характерно за много тийнейджъри, но желанието за усамотение не трябва да е прекомерно).
• Теглото се променя рязко (във всяка посока).
• Кожата и устните стават сухи и бледи, косата и ноктите - чупливи, дъхът е станал неприятен (това може да е следствие от метаболитни нарушения и липса на хранителни вещества).
• Появяват се болки в корема, гадене и затруднено преглъщане (те често съпътстват тревожно разстройство или депресия).
• Тийнейджърът започва да се оплаква от главоболие без видима причина (тензионното главоболие често е причинено от страх или тревожност).
• Изведнъж става плачливо или агресивто (и двете могат да означават депресия).
• Летаргията и загубата на сила продължават повече от две седмицици. 

Какво друго могат да направят родителите

- Коригирайте храненето. Менюто на децата от началното училище и тийнейджърите трябва да бъде различна. Децата под 10-11 години се нуждаят от по-лесно смилаеми въглехидрати, а тийнейджърите се нуждаят от животински протеини, зеленчуци и „бавни“ въглехидрати, които ще предотвратят скокове на глюкозата.

- Не носете сладкиши в къщата. - Ако постоянното похапване на сладкиши и бисквити вече се е превърнало в навик за детето, единственият изход е изобщо да не купувате такива храни.
В същото време другите членове на семейството ще свикнат с правилното хранене. За спонтанни набези в кухнята е по-добре да държите на масата нарязани ябълки, банани, моркови и краставици.

- Предлатайте вода. Някои деца пият много малко вода, защото родителите смятат , че е по-здраводловно да пият компоти, газирани напитки и чай. Детето определено се нуждае от чиста вода.

- Говорете с детето. Този универсален съвет ще бъде полезен във всяка ситуация - и по време на посещения в кухнята.
Напълно възможно е детето просто да скучае и с радост да замени закуската с прегръдки и задушевен разговор. Освен това душата се нуждае от храна не по-малко от тялото.

Мона Василева