Хапането на устните понякога издава здравословен проблем

Хейлофагията е разстройство, което се състои в многократно прехапване на устните, бузите на нивото на оклузалната равнина на зъбните дъги или езика. Това поведение предизвиква хронично дразнене на устните и/или лигавицата, покриваща вътрешността на устата, и може да завърши с несъзнателно и болезнено самонараняване.
Ухапването на устните е психосоматичен проблем, който в някои случаи се извършва без човек да го осъзнава, докато в други придобива характеристиките на нервен тик или компулсивен навик, какъвто е гризането на нокти например. Разстройството може да изчезне спонтанно, но понякога се налага да се прибегне до средства, за да се ускори заздравяването и да се превъзмогне изкушението. В трети случаи са необходими терапевтични интервенции, насочени към разрешаване на основните причини, водещи до това действие.

Хапането на устните е психосоматичен проблем=
Снимка: Shutterstock

Какво представлява хейлофагията

Хейлофагията е компулсивно поведение, което причинява многократно ухапване на устните или вътрешната страна на бузата. Известно е още като morsicatio labiorum или morsicatium buccarum (в зависимост от засегнатата област). Най-често се проявява като нервен тик. Много пациенти са наясно с този навик, но има и такива, които са склонни да го отричат. 
Прехапването на устните или вътрешната страна на бузите е хронична парафункционална активност на дъвкателната система, която причинява увреждане от триене, смачкване и ухапване на лигавиците. Повтарянето на тази травма води до дразнене и лезии, характерни за разстройството. Това разстройство е сравнително често, макар и по-рядко от гризането на ноктите.

Най-честите причини за подобно поведение

Хейлофагията се класифицира като повтарящо се разстройство , фокусирано върху тялото (BFRB ), както пише в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM), под заглавието „Обсесивно-компулсивни и свързани с тях разстройства“.
Както при други BFRB, произходът на хроничното ухапване на устните е многофакторен. Според някои експерти това поведение може да зависи от склонността към самонараняване на индивида и тогава се тълкува като израз на агресия, насочена срещу себе си, а не към външната страна. Други източници твърдят, че страдащите от хейлофагия са подтикнати от необходимостта да усещат мускулатурата идеално гладка и всяка възприемана нередност може да предизвика неконтролируемо желание да се премахне чрез захапване в областта. Има и такива, които по този начин изпадат в своеобразен транс, като добре осъзнават нараняването, което са си нанесли. 
Този процес може да бъде иницииран или повлиян от емоционални състояния (проблеми от психологическо естество, ситуации на стрес или тревожност) и сам по себе си може да предизвика емоционална обратна връзка, която води до повтарящо се поведение.

Кои са най-застрашени

Това явление е доста често срещано и се наблюдава по-често при хора, които имат по-високи нива на стрес и страдат от тревожност или други психологически състояния. Разпространението при жените е два пъти по-голямо от това при мъжете и е два до три пъти по-често при хора на възраст над 35 години.
В някои случаи причината е външна. Например: неподходящи зъбни протези, остри зъби или ортодонтски апарати, които причиняват продължително и повтарящо се дразнене поради промяна на първоначалната захапка. Професионални дейности, като например духането на стъкло, които включват хронична аспирация, също могат да причинят подобно дразнене.
Идентично или по-сериозно увреждане може да бъде причинено от саморазправа при хора с психиатрични разстройства, обучителни затруднения или редки синдроми.

Хейлофагията нарушава целостта на устните.
Снимка: Shutterstock

Как да разпознаем това разстройство

Хейлофагията променя характеристиките на лигавицата на устните и понякога на езика или букалната лигавица поради хроничното дразнене на тъканите. Раните, които са резултат от този навик, могат да бъдат много болезнени и повтарянето на действието води до забавяне на зарастването им. Повърхността на тези ухапвания е неравна, задебелена и фрагментирана, както и еритематозна или разязвена.
Лезиите на хейлофагията обикновено са разположени двустранно в централната част на предната букална лигавица и по протежение на оклузалната равнина (където се срещат горната и долната дъга).
Типичната промяна на лигавицата се проявява като мацерирана лезия със сиво-белезникав цвят, по-рядко клоняща към жълтеникаво, обикновено комбинирана с междинни зони - повече или по-малко обширни, на еритема, ерозия и/или действителни болезнени травматични язви. 
При някои хора неравномерните лигавици, като следствие от многократни ухапвания, увеличава желанието да бъде продължено това поведението.
Психологически могат да възникнат чувства на вина и срам. Намалява и социалната активност, също от срам.
Хората с хейлофагия могат също да проявят склонност към бруксизъм, дисфункционална болка в челюстта или други орални прояви.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата обикновено се формулира въз основа на медицинската история и обективен преглед с проверка на характерните лезии от лекар или зъболекар. Обикновено не е необходима биопсия, освен в съмнителни случаи. 
При наличие на хейлофагия се забелязва видимо неравната повърхност, има и колонизация от бактерии, както и някои вакуолизирани клетки в горната част на бодливия клетъчен слой.
Лечението включва премахване на всички стресови ситуации, които биха могли да поддържат или влошат разстройството. В най-сериозните случаи се препоръчва психологическа или психотерапевтична интервенция.
Като цяло хапането на устните или бузите има както поведенчески, така и емоционални компоненти, така че лечението трябва да се фокусира и върху двата аспекта.

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer