Обяснява Стефка Чинчева от Център за приобщаващо образование
Снимка: Shutterstock
Специалистите, които имат отношение към психичното здраве, често се срещат с трудността на хората да направят разлика между психиатър, психолог, психоаналитик и психотерапевт, констатира Стефка Чинчева от Център за приобщаващо образование и дава пояснения за priobshti.se.
Колебанието за същността на ролята на тези специалисти често се превръща в препятствие на пътя на родителите да потърсят подкрепа тогава, когато, по една или друга причина, разпознават в себе си или в децата си необходимостта от някакъв тип специализирана психологичическа грижа.
Наред с това, родителското търсене на подкрепа често се бърка от самите родители със слабост и неспособност у тях самите, наместо зрялост и грижа за себе си и детето - каквото всъщност представлява търсенето на помощ от специалист.
Смисълът на всички тези сложни „психо-“ думи
Психиатър, психолог, психотерапевт или психоаналитик - ако решим да потърсим помощ за себе си, за детето си или за друг близък човек при специалист, който има отношение към психичното здраве и благополучие, към кого от тях е най-подходящо да се обърнем и защо?
Разликата в практиката на тези специалисти идва, както от различната професионална подготовка, която са получили, за да придобият квалификацията си, така и от начините, по които се опитват да облекчат човешкото страдание.
Психиатърът е лекар, който работи с хора с различни разстройства на психиката. Тъй като е лeкар, той следва медицинския модел и обяснява промените в психиката, тяхното протичане и повлияването им със законите на биологията. Лечението в психиатрията е предимно чрез лекарства.
Психологът, за разлика от психиатъра, няма медицинско образование, което значи, че не е лекари, а оттам и че не третира психичното страдание чрез медикаменти, въпреки обичайното схващане, че това е така.
Психолозите са завършили успешно академична специалност "Психология". Използвайки различни тестове (тогава, когато това се налага) и психологично консултиране, те могат да направят оценка и да изготвят хипотези за различни поведенчески и личностови характеристики. В случай, че това е необходимо, психологът може да насочи вас или детето ви за консултация с психиатър, на който има доверие.
Ако психиатърът прецени, може да насрочи медикаментозно лечение (защото той е лекар), подходящо за вашето дете, което да подпомогне работата на психолога и състоянието на детето ви. Психологическата подкрепа обикновено не включва продължителна и задълбочена психотерапевтична работа.
Такъв тип грижа би могла да ви предложи психотерапията.
Психотерапевтът се различава от психиатъра и психолога по това, че е преминал през допълнително специализирано обучение по психотерапия към определена школа. Подготовката на един психолог или психиатър за психотерапевт трае дълги години и отговаря на множество международни изисквания.
Често психиатрите и психолозите са и психотерапевти, ако са придобили тази допълнителна квалификация. Важно е да се знае обаче, че не всички психиатри и психолози са психотерапевти, въпреки че доста често се случва недобросъвестно да се представят за такива (т.е. само обучението по психология или медицинската специалност психиатрия не осигурява психотерапевтична квалификация и правоспособност за практикуване на такъв вид терапия).
Психотерапевтите се различават също и помежду си в зависимост от подхода им към човешкото страдание и разбиранията на различните школи за причините, които го пораждат. Съществуват различни психотерапевтични методи: психоанализа, психоаналитична психотерапия, когнитивно-поведенческа, краткосрочна терапия, психодрама, позитивна терапия, фамилна терапия и др.
Психоанализата е вид психотерапията, която се стреми да изследва в най-голяма дълбочина преживяванията на пациента, до голяма степен обусловени от несъзнаваните психични процеси, които според психоанализата са в основата на нашето поведение. Личната анализа е най-продължителната психотерапия и изисква висока мотивация от страна на пациента. Психоаналитиците са практикуващи аналитичния метод психотерапевти, преминали дългогодишно обучение по психоанализа, отговарящо на множество международни стандарти.
Важни официални органи, които биха могли да служат на вашето семейство като средство за ориентиране и допълнителна информация са Дружеството на Психолозите в България и Българската асоциация по психотерапия (БАП), където бихте могли да видите списък с редовните членове, вписани в Публичния регистър на двете оранизации, както и различните терапевтични школи, към които се числят.
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари