Педиатрите на протест днес - какви са основните им искания

Днес педиатри и медицински работници от единствената педиатрична болница у нас "Проф. д-р Иван Митев" излизат на протест. Извън съвсем нормалните им искания за справедливо заплащане и достойни условия на труд, специалистите се борят за една далеч по-голяма и от значение за цялата страна кауза - здравното заведение да бъде с променен статут и да се превърне в Национална педиатрична болница, каквато до момента липсва у нас.
Един от лекарите в болницата наскоро публикува свое писмо в сайта Обекти.бг, озаглавено "Оглушителният шепот на безсилието", в което подробно разказва за условията на труд в болницата и исканията на работещите в нея.
Предупреждаваме, че текстът е разтърсващ.

"Винаги съм искала да бъда педиатър. Дори в най-ранните си детски спомени не помня момент, в който да съм се изкушавала да бъда певица, актриса, учителка или просто лекар. Отгледана от майка, която беше пример за себеотрицание, уникална жена, домакиня, професионалист, Човек и борец, научих много неща за живота в чужбина. Две от тях бяха особено важни за моето развитие като личност. Макар да говореше ужасен български, тя винаги казваше: “За да покажеш уважение към страната, която те е приела, трябва най-малкото да знаеш езика и историята.” Второто нещо, което държеше да запомня, беше: “Щом не можеш да се прибереш и да помагаш у дома, длъжна си да го направиш тук. Човек се бори с несправедливостите навсякъде чрез това, в което е най-добър.”

И ето ме днес - добра единствено в работата си (е, и готвенето, но то не е подходяща кауза за мен, а по-скоро начин за разтоварване). Педиатрията е всичко, което имам, което съм, което мога да бъда. Не вярвах, че ще достигна момент, в който ще ми се наложи да се боря за правото си да работя добре и същевременно да оцелея.  

От време на време покрай предизборни кампании, покрай рождественските празници или Първи юни току някой се сети за болната тема: липсата на една Национална педиатрична болница в България. В последните месеци липсата на достатъчно специалисти по здравни грижи, което се свързва основно с липсата на адекватно заплащане, показа едно от грозните лица на българското здравеопазване. Така в шума от протестите (по-малко, отколкото очаквах и печално неподкрепени от обществото) и извън прожекторите по време на гореспоменатите празници остана заглушен пронизителният писък на работещите в единствената налична, макар и НЕ-национална детска болница.

Призовахме обществото да ни подкрепи едва след като не получихме отговор и подкрепа от институциите. Призовахме хората да поемат ангажимент към здравето на децата и да ни позволят да продължим да работим. Сред обещанията за нова сграда и виковете за по-високи заплати никой не вижда нашата агония. Може би и ние сме виновни за това и сме заприличали на пациент, който има тежки симптоми от много дълго време, но стиска зъби и едва когато не може дори да достигне до болницата, протяга безпомощно ръце към околните. Виновни сме, макар да нямахме особен избор.

Не можехме да изоставим децата, за които се грижим, затова изоставихме своите.

Не можехме да убедим болниците да плащат за тяхното лечение, затова го направихме за сметка на заплатите си, нямахме време да се разправяме с властта, затова тя удобно продължи да се гаври с детското здравеопазване. Сега, застанали на ръба на физическото и психическото си оцеляване, искаме хората да ни чуят и да използват своята сила на гласоподаватели, на общество, на родители, за да ни помогнат.

Имаме три прости искания:

1.    Специален статут на единствената детска болница в страната,със съответното финансиране, което да не налага да бъде търговско дружество.

2.    Отпадане на лимитите при хоспитализация на децата.

3.    Достойно заплащане на труда ни.

В нашата болница работим с уникални деца, с множество тежки и редки заболявания (особено в отделението по Клинична генетика). Налага ни се да четем часове наред, за да можем да помогнем на детето, защото това не са стандартните неща, които се учат в университета.

Работейки на две места (не за да трупаме пари, а защото заплатата ни в болницата едва покрива наема ни с част от месечните сметки за ток и вода - не е преувеличение), времето за четене е за сметка на съня ни или на времето, което се очаква да отделим на семействата си.

Работейки на две и повече места, лекарите, медицинските сестри и лаборантите вече са в състояние, в което има все по-голям риск да сбъркат нещо в работата си, което е опасно за живота на децата, като същевременно поставяме в риск собственото си здраве.

Мнозина от Вас не знаят колко от нас идват на работа, след като са били на тежки терапии (включително химиотерапия и лъчетерапия), защото няма кой да ни замести. Да, ние всички сме педиатри и педиатрични сестри, но проблемът е, че работим в тесни области, в които сме толкова малко, че не можем да си позволим отсъствие.

Знаете ли, че заради липсата на кадри и невъзможност да се заплащат надработени часове има отделения, които се налага да затварят в събота и неделя, а в случай че се появи дете, се налага да го преведат в друга клиника. Тъй като сестрите от другите клиники не са обучени в детайли за всеки профил (невъзможно е), се налага лекарите да сме на разположение по телефона (ако сме късметлии) или на място в болницата, за да следят пациента, защото не могат да разчитат на необучен персонал и защото надработените от тях часове, ако не са в график за дежурства, никой не ги заплаща. Лекарският труд е безплатен. Безплатен е и този на медицински сестри, които се налага да остават след нощната смяна 2-3 часа, за да помагат на колегите си от дневната смяна, защото една сестра не може да се справи с всички задължения по децата в едно отделение.

В тази болница санитарите са на минимална работна заплата, с 40 лева повече от тях получават медицинските ни сестри, а лекарите – около 120-150 лв.повече.

В тази болница средната възраст на медицинските сестри в болницата е около 57-60 г.

В тази болница няколко пъти вече реанимирахме колеги на смяна.

В тази болница почина един колега, изпълнявайки служебните си задължения. Навсякъде може да се случи, просто при нас вероятността е много по-голяма и рискът за пациентите съответно - по-висок.  

С наложените лимити се стигна до това, че преди се налагаше месец и половина-два изчакване, за да бъде прието дете за диагностично уточняване в някоя от уникалните за страната клиники, а сега срокът стана два-три месеца. Друга новост е, че болничните легла вече са свързани с тесните ни специалности със съответен код, независимо от това, че сме педиатри.

Това доведе до ситуация, в която например не би трябвало да приема пациент с тежък белодробен проблем в отделение по ревматология (дори да има свободни легла), освен ако не напиша фалшива диагноза или не го приема за сметка на болницата, което значи за сметка на заплатите ни, защото сме търговско дружество с единствен доход от НЗОК. Ние не връщаме деца, освен при физическа липса на легла. Не лъжем, защото знаем после колко “услужливи” са понякога родителите да разкажат как “крадливите лекари източват касата”. Затова си намерихме още един начин да намалим доходите си - като бъдем истински лекари и хора.

Едва ли в друга болница медицинските сестри са поискали увеличение на заплатите с думите: “Моля Ви, вдигнете заплатите, за да дойдат нови хора, за да можем да работим.”

Едва ли са много лекарите, освен педиатрите от нашата болница, които пътувайки в чужбина, купуват лекарства за спешните нужди на пациентите си от собствения си джоб или с пари на приятели, които са решили да помогнат.

Понякога спасението на едно дете с тежко метаболитно заболяване струва 40 лв. Можете ли да си представите детето Ви да си отиде заради нещо, струващо 40 лв.?!

Знаете ли защо не си тръгнахме, както лесно можем да направим? Защото никой не иска да поеме нашите пациенти. Защото не е важно само да ни дадат нормални заплати, а да не се налага родителите да плащат непосилни суми за диагностика и лечение.

Можем да отидем в друга болница, но ще лекуваме само децата на тези, които имат пари, а ние имаме пациенти, които не само нямат средства, а няма и от кого да вземат заем.

Колко от Вас знаят, че ЕДИНСТВЕНАТА ДЕТСКА БОЛНИЦА в България НЕ разполага със скенер, да не говорим за ядреномагнитен резонанс!

Ако ЯМР не е задължително спешно изследване, то компютърната томография е задължителна.

Осигуряването на специален статут на болницата ще осигури средства за модернизиране, излизане от отровната хватка на здравната каса и възможност за адекватно заплащане на труда на специалистите, привличане на нови и способни хора, с което да се осигури възможно най-добро качество на предлаганата услуга за НАШИТЕ деца.

Подкрепете ни, за да не се налага да чакате месеци, за да видим детето Ви, а то в този период да се влошава или да загине.

Подкрепете ни, за да можете да спасите собствения си народ през децата си.

Подкрепете ни, защото всяко изгубено дете е мъчителен спомен за Вас и нас, но то е и огромна загуба за света.

Подкрепете ни, защото няма да има кой да застане до Вас в момент на нужда.

Всяко дете е достойна кауза, а в педиатрията няма изгубени каузи!"

#бъдинашглас #спасипедиатрията

Автор: Доктор Адил Кадъм, педиатър, препечатваме с любезното съдействие на колегите от Обекти.бг